В продължение на много месеци Бенямин Нетаняху отхвърляше международната критика към Израел, сигурен в желязната подкрепа на президента на САЩ. Имайки Белия дом зад гърба си, на него не му пукаше за съпротивата на Южна Африка или протестите на американските студенти, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.
Но дори администрацията на Байдън имаше своя предел по въпроса. Решимостта на правителството на Нетаняху да продължи с пълномащабна атака срещу град Рафах в Газа най-накрая накара САЩ да замрази част от военната си помощ за Израел.
Нетаняху отговори на решението на САЩ с перчене и непокорство. Изглежда вероятно Израел да осъществи атаката си срещу Рафах, използвайки вече значителния си арсенал. Израелският премиер казва, че никоя външна сила не може да попречи на нацията му да се защитава, както намери за добре. Израел, настоява Нетаняху, „ще бори сам“, ако е необходимо.
Но реалността е, че много израелци са шокирани и ужасени от решението на Байдън. Дейвид Хоровиц, редактор-основател на Times of Israel, го нарече „опустошително съобщение“. Неговото описание на ситуацията в Израел е мрачно: „Израел, който вече е изоставен от по-голямата част от международната общност, сега загуби неограничената обществена подкрепа и пълната защита на своя най-важен съюзник".
Решението на Байдън повдига сериозни въпроси за бъдещето на отношенията между Израел и САЩ, и за опциите пред правителството на Нетаняху. Мнозина в израелските служби за сигурност искат да отворят втори фронт, като се изправят срещу Хизбула в Ливан. Но САЩ дадоха да се разбере, че се противопоставят на тази идея.
Доскоро Нетаняху можеше да приеме, че САЩ винаги ще застават зад Израел и ще предоставят необходимата военна подкрепа. Но действията на Байдън относно Рафах показват, че това вече не е сигурно допускане. САЩ винаги ще предоставят на Израел отбранителни оръжия, като ракетни прехващачи. Но доставката на артилерийски снаряди и мощни бомби за настъпателни операции вече не може да се приема за даденост.
Има го и дипломатическият момент. Нетаняху очевидно е много разтревожен, че той и някои негови колеги може да бъдат обвинени от Международния наказателен съд (ICC). Израел иска САЩ задкулисно да окажат натиск върху ICC. Страната също се нуждае от това САЩ да осигурят вербална подкрепа срещу широко разпространеното обвинение, че Израел е извършил военни престъпления - или дори геноцид.
Но признанието на Байдън в неотдавнашно телевизионно интервю, че американски бомби са убили цивилни в Газа, приближи САЩ до възприемането на идеята, че израелската тактика надхвърля законната война. Доклад на Държавния департамент на САЩ пък установи, че Израел може да е използвал американски оръжия по начини, които нарушават международното хуманитарно право.
Зад кулисите използването на тежки бомби от Израел поражда напрежение с американските служби за сигурност от месеци. В края на миналата година високопоставен демократ ми каза, споделя авторът, че е бил ужасен как Израел, в преследването на един командир на „Хамас“, е хвърлил мощна бомба върху бежански лагер, убивайки десетки цивилни. Перспективата това да се случи отново, многократно, при нападение срещу „Хамас“ в Рафа, подтикна Белия дом да действа.
Някои от критиците на Байдън казват, че президентът е мотивиран от вътрешната политика, а не от хуманитарни съображения. Няма никакво съмнение, че при много оспорваните президентски избори той не може да си позволи да загуби гласовете на младите прогресисти, които са възмутени от войната в Газа. Но Нетаняху също играе политически. За да остане на власт, израелският лидер трябва да може да разчита на крайната десница, която е сред най-силните гласове, призоваващи за атака срещу Рафа.
Отвъд политиката и хуманитарните въпроси съществува фундаментално стратегическо несъгласие между правителството на Нетаняху и Белия дом. От самото начало администрацията на Байдън балансира между дълбоката симпатия към Израел и сериозният ангажимент към неговата сигурност и дълбокия скептицизъм относно израелската тактика и стратегия.
Израелското правителство изглежда възприема изцяло военен поглед върху палестинския въпрос. Според него Израел трябва да елиминира „Хамас“ и да „възстанови политиката на възпиране“, като силата е единственият реален път към безопасността на Израел. В контраст администрацията на Байдън винаги е вярвала, че бъдещето на Израел в крайна сметка може да бъде осигурено само чрез мирно уреждане на конфликта, което включва създаването на палестинска държава.
САЩ знаят от собствения си горчив опит в Афганистан, че организация като „Хамас“ (или талибаните) не може да се елиминира просто чрез унищожаване на нейните ръководство и бойци. Без устойчиво политическо решение винаги ще има наплив към нея. Всъщност масовото убийство на цивилни вероятно е най-ефективният инструмент за набиране на следващото поколение бойци на „Хамас“.
Но осъзнаването на тази реалност изисква дълбока промяна в мисленето на Нетаняху и голяма част от израелското общество. Тази промяна стана по-малко вероятна след травмата от зверствата на „Хамас“ от 7 октомври. Така че може да е необходим друг външен шок - като решението на Белия дом относно оръжията - за да се принудят израелците да се откажат от бруталната си и саморазрушителна стратегия в Газа. Ако решението на Байдън помогне да се даде тласък на този процес, той все още може да спаси нещо от сегашния ужас, завършва Ракмън.
