Еманюел Макрон нямаше нужда да публикува свои снимки, докато удря боксова круша, за да каже на света, че е готов за битка. Дори преди публикациите в Instagram, позицията на президента на Франция беше очевидна, след като публично отказа да изключи възможността, че няма да се изпращат войски в Украйна.
Тъй като Великобритания вече не е в Европейския съюз (ЕС) и правителството на Германия е силно разединено, Макрон се превръща в де факто водеща фигура във външната политика на Европа, пише Bloomberg. Той пое водеща роля в противопоставянето на руската агресия и хуманитарната катастрофа в Газа.
Не всички негови съюзници обаче са убедени, че той е най-добрият защитник на техните интереси.
Спорният коментар на Макрон за военните му спечели мигновено и много публично обвинение от страна на германския канцлер Олаф Шолц и разгневи американската администрация. Американски служители коментират анонимно, че такива изказвания могат да разпалят сблъсък с Москва.
Като принуди Берлин публично да изключи възможността за изпращане на войски в Украйна, Макрон успя да разсее продължаващата неяснота относно местонахождението на „червените линии“ на съюзниците, според високопоставен американски служител.
Коментарите му не са много умни и от гледна точка на оперативната сигурност, според други служители, говорили пред Bloomberg също при условие, че се запази тяхната анонимност. Все пак някои държави имат някакъв персонал в Украйна, но не тръбят за това.
Руска заплаха
Въпросът за военното единство на Европа е още по-важен сега, когато руският президент Владимир Путин е окуражен от победата на изборите, които организира на годишнината от анексирането на Крим.
Отделно още не са разсеяни съмненията за доставките на оръжия на Украйна.
Макрон извежда Украйна в челните редици на кампанията за изборите за Европейски парламент (ЕП) през юни. Той представя крайнодесния си съперник Марин льо Пен като съюзник на Путин.
„Става все по-ясно, че Русия е заплаха за нас“, коментира наскоро и френският министър на отбраната Себастиен Лекорню на пресконференция. „Не можем да си позволим да си представим руска победа“, допълва той.
Няма съмнение, че някои премиери на ЕС подкрепят Макрон в опита му да поеме лидерството в ЕС, като мнозина приветстват втвърдената му позиция спрямо Русия, според служител, запознат с дискусиите последната им среща на върха в Брюксел.
Повече говорене, по-малко действие
Критиците на френския президент обаче смятат, че той повече говори, отколкото действа. Един от многото планове на Европа за решаване на проблема с недостига на боеприпаси в Украйна е емблематичен за конфликтите.
Чехия поде инициатива, която предвижда доставката на около 800 хил. снаряда в близко бъдеще от страни извън ЕС. Въпреки че Макрон каза миналия месец, че подкрепя чешката инициатива, финансовият принос на Франция за войната в Украйна е малък. Германия – напротив, похарчи 300 млн. евро за 180 хил. снаряда.
От началото на войната Франция изостава много от своите съюзници по отношение на общата помощ, изпратена на Украйна, според инструмента за проследяване на подкрепата за Украйна на Института Кил. Париж е обещал на Киев по-малко от 2 млрд. евро подкрепа, за разлика от 22 млрд. евро от Берлин.
Това е огромно несъответствие, въпреки че френското правителство казва, че числата не отчитат непропорционалното въздействие, което модерните му оръжия имат на бойното поле.
Опит да навакса пропуснатите възможности
Макрон се опита да запълни празнината, останала, когато Ангела Меркел се оттегли като германски канцлер през 2021 г., и в разгъването на мускулите на външната политика на Франция. Той беше по-смел от други европейски лидери и с премиера на Израел Бенямин Нетаняху, като му е казал, че преместване на хора извън град Рафа в Ивицата Газа ще се третира като военно престъпление.
Все пак външнополитическите му приключения извън Европа имат сериозни пропуски. Неговата стратегия за Африка се разби на пух и прах, защото Франция не убеди страните от Сахел да толерират присъствието на бившата колониална сила. Нигер беше основен елемент в стратегията на Макрон за региона, но миналата година френското правителство трябваше да евакуира своите граждани след военния преврат в страната.
След почти осем години на власт президентът на Франция натрупа сериозен опит. Той е един от само двамата лидери на държави от Г-7 например, които са работили с Доналд Тръмп. Преди изборите в САЩ, след които Тръмп може да се върне в Белия дом, европейците вече поставят под въпрос ангажимента на САЩ към трансатлантическите отношения и Украйна.
„Макрон пропусна възможността решително да грабне европейското лидерство в началото на руската инвазия в Украйна“, казва Рим Момтаз, базиран в Париж изследовател от Международния институт за стратегически изследвания. „Сега той прави крачки към поправянето на тази грешка“, допълва той.
