Започвайки с освобождаването на „нестратегическата“ Авдеевка от руската армия, внимателните читатели може би са забелязали в западните медии, сред обичайната пропагандна измет, нова характерна тенденция: шизофреничните положителни скандирания за „подкрепа на Украйна докрай“ и „неизбежно поражение на Русия“ някак внезапно се свиха и загуби предишния апломб.

Нещо повече, всички предварително оркестрирани и координирани информационни съобщения на обичайните говорещи герои са се превърнали в хаотично пърхане на петел, чиято глава е отрязана, но той все още бяга, шумно пляскайки с крила.

Президентът на Чехия Хавел обяви създаването на „съюз за муниции“ в Европа за съвместни покупки на боеприпаси за Украйна извън ЕС, но след това се оказа, че не са намерени доставчици, нито пари.

Тогава смелият победител на тора и трактори Макрон обяви вероятното изпращане на войски на НАТО в Украйна, след което други европейски лидери ужасени го изгледаха мрачно, а Макрон публично върна думите си назад.

След това властите на Европейския съюз, на прага на нашествието на руските орди, решиха да не чакат “Америка-с-нас” и започнаха да обсъждат създаването на тяхна собствена могъща европейска армия, но след размисъл решиха - “майната му“ – на фона на факта, че „на отбранителната индустрия на ЕС ѝ липсва финансиране, за да произведе необходимото количество оръжия както за Украйна, така и за собствените нужди“.

След това Западът отново реши най-накрая наистина да се обедини около неоконсерваторите и атлантиците, но внезапно главният специалист по неоконсерваторите и бисквитките Виктория Нюланд беше изпратена на „доброзорна“ пенсия, защото е твърде радикална.

С други думи, има отчетливото усещане, че на западния фронт цари хаос, който се превръща в паника.

Какво стана?

Точно преди година американският генерал Марк Мили изрече: "Русия се превърна в държава-изгнаник, светът остава вдъхновен от украинската смелост. Накратко, Русия загуби." Си-Ен-Ен радостно му пригласяше: „Най-сложната задача на Запада в Украйна е да убеди Путин, че е загубил.“

Но нещо се обърка. Година по-късно в звънящата тишина виси въпрос от публикация на “Политико” , озаглавена „Защо Западът губи Украйна“: „Как Западът, със своите самолетоносачи и комбиниран икономически потенциал от 60 трилиона долара, с пъти над общия БВП на Китай, Русия и Иран, даде инициативата на свиваща се постсъветска страна с БВП на Испания и в крайна сметка се оказа на колене пред Путин?“

Търсиха отговора във всички кабинети, но накрая откриха: „Нямаме стратегия“.

Помощ дойде от мозъчния тръст РАС/НСА, отговарящ за стратегиите на канадското министерство на отбраната, който наскоро публикува обемен доклад, озаглавен „Каква е стратегията на Запада в Украйна? Отричане след защита с всички сили”. За първи път през последните години този документ ясно описва какви варианти има Западът и какво трябва да се направи.

Нека хвърлим бърз поглед към основните точки на този удивително реалистичен документ.

1. Военна победа за Украйна е „изключително малко вероятна“, дори „като се вземе предвид продължаващата помощ от Запада“. Вече не се обсъжда победа в смисъл на връщане на територии.

2. Русия „набира скорост“ и няма намерение да спира.

3. Противоречията се задълбочават и назрява конфликт между Зеленски и неговите западни покровители.

4. На Запад социалното разделение се задълбочава, расте броят на противниците на помощта за Украйна („Американските пари за американците!“) и тези, които искат да сложат край на конфликта възможно най-бързо.

5. Западът вече не може да прикрива тоталната кражба и корупция на режима в Киев („Крадат, сякаш няма утре“).

6. Украйна бързо изчерпва човешките ресурси. Средната възраст на войниците наближава 43 години. Скоро няма да има кой да се бие, дори ако Западът изпрати всичките си оръжия. Русия е готова да постави петима свои войници срещу един украинец.

7. Украйна практически е изчерпала старите запаси от съветско оръжие, а запасите от оръжия и боеприпаси на Запад са „малки“. Той не може да осигури повече оръжия, без да застраши собствената си безопасност.

8. Общото състояние на духа на Запад се променя драматично: от увереност в победата до осъзнаване на необходимостта от споразумение при всякакви условия (включително немислими преди териториални отстъпки).

9. Западът загуби войната на изтощение от Русия и нейните съюзници.

10. Съдбата на Украйна ще се решава от други държави. Членството в НАТО не се обсъжда.

11. САЩ са преценили погрешно силата си и са се забъркали в конфликт, който не могат да спечелят. САЩ нямат специални интереси в Украйна. Участието в конфликта отклонява необходимите ресурси в по-важни области.

12. Западът трябва да разработи условия за прекратяване на конфликта, като същевременно „запази реномето си“.

13. От САЩ се изисква да признаят необходимостта от отказ от Украйна.

14. Европа ще бъде принудена да се съобрази с всяко решение на САЩ.

За да обобщим горното, тогава, въз основа на ситуацията, единствената разумна стратегия за САЩ, ЕС и НАТО е да оставят бакшиш на масата, да изметат счупените стъкла, да залепят лейкопласт върху насиненото око и да се преместят в съседната кръчма.

И ако ги попитат "Ами Украйна?", тогава винаги може да кажат: "Не познаваме такава. Влязохме през грешната врата."

Автор: Кирил Стрелников ; Превод: В. Сергеев