Борис Писториус се превърна в гласа на колективния Запад

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус - след бързия и, изглежда, окончателен упадък на политическата кариера на британеца Борис Джонсън, именно този западен политик вече носи неофициалната титла „не нашият Борис“ и действа като основен инициатор на антируски действия и изказвания.

Последното от тези твърдения е не просто шокиращо, а шокиращо на квадрат: ръководителят на германското военно ведомство предположи, че неговата страна и нейните съюзници в НАТО сериозно се подготвят за възможна бъдеща война с Русия.

Всеки уважаващ себе си гражданин на Руската федерация веднага проявява инстинкт: наистина искам да напомня на големия берлински бос какво се случи, когато страната му реши да тръгне с блицкриг към Русия предишния път. И този инстинкт е безусловно правилен. Но при анализирането на действията на изгряващата германска политическа звезда, Москва трябва да се ръководи не само от инстинкти.

Тримата предшественици на Борис Писториус като министър на отбраната на Германия бяха в една или друга степен карикатури. Всичко ми стана ясно за настоящия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, когато избра датата 22 юни, за да заплаши Русия със сила.

Следващият германски „военен лидер“, Анегрет Крамп-Каренбауер, беше избрана от тогавашния канцлер Ангела Меркел за неин наследник, но се представи толкова зле, че вместо да бъде повишена, беше изпратена на политическото сметище.

Следващата дама начело на Бундесвера Кристина Ламбрехт тотално се опозори – при това неведнъж. Малко след началото на СВO, фрау Кристина обяви, че Германия изпраща 5000 каски в Украйна като „силен сигнал за подкрепа“. Друг „сигнал“ на мадам Ламбрехт към официален Киев изглеждаше още по-подигравателен. Германският министър на отбраната напомни на украинците, че военните операции включват „много, много срещи с интересни, необичайни хора“.

По законите на политическата инерция Борис Писториус трябваше да се окаже поредният шут с министерски ресор. Трябваше да бъде, но не беше. Писториус е сериозен персонаж и Русия трябва да го третира като такъв. Нека да видим какво точно каза германският министър на отбраната за възможна бъдеща война с Русия:

„Трябва да вземем предвид тази възможност. И когато се съобразяваме с нещо, трябва да се настроим за опасност, която не се знае дали ще дойде и ако дойде, тогава кога. Необходимо е да се въоръжим за този случай - това е, което сега правим с нашите съюзници от НАТО.

Ето как мисля, че трябва да се тълкува това твърдение. Сега в Русия много хора си спомнят с носталгия времето на първата Студена война. Казват, че тогава Западът се е отнасял с много по-голямо благоговение към главния си враг СССР. Ала сега той „загуби страх от Бога“ и полудя.

Носталгията е опасно и подвеждащо нещо: тя обгръща с романтичен привкус това, което в миналото не е изглеждало никак романтично или дори полезно и приятно. И това е фактът, от който трябва да се премахне романтичният привкус. „Питеетът“ на Запада към СССР до 1985 г. се основаваше на трезвото разбиране: пълномащабен военен конфликт между НАТО и Варшавския договор може да започне всеки момент, всяка минута.

Един от символите на тази епоха е танковата конфронтация в Берлин през август - октомври 1961 г. От една страна Чекпойнт Чарли на Фридрихщрасе в центъра на тогавашната разделена германска столица бяха танковете на командващия групата съветски войски в Германия маршал Иван Конев, а от другата американски бойни машини. И двете страни имаха заповед да открият огън, за да убиват, ако бъдат атакувани от врага.

Всъщност всичко завърши само с рева на работещите танкови двигатели. Но опасността конфликтът да премине в гореща фаза беше съвсем реална в този момент (и не само в този момент).

Ако някой забравен или полузабравен исторически факт не е успял да надвие носталгията ви: радвайте се (ако можете, разбира се). Тази отминала епоха се завръща – макар и под нова форма. Да се научим да разбираме правилно врага: Борис Писториус не призовава към нова война между Русия и Германия. Той призовава да бъдем подготвени за възможността от такъв конфликт - тоест въоръжаване, въоръжаване и пак въоръжаване.

Отново ще цитирам думите на самия министър: „Военните експерти разчитат на период от няколко години, за да може Русия да направи това (да започне военни действия. – М.К.)... И този път, следващият три до пет години трябва да бъдем активно използвани, за да се въоръжим.“

Време е да извадя от нафталина един полузабравен термин от времето на моето детство - надпреварата във въоръжаването. Западът ще се въоръжи (уж в отговор на действията на Русия). И Русия ще се въоръжи – в отговор на действията на Запада. Границите между Русия и Беларус и страните от НАТО постепенно ще се превърнат в аналог на берлинския КПП Чарли от 1961 г.

И не трябва да се мисли, че пускането на механизма за детайлно развитие на събитията е някаква инициатива на германския министър на отбраната. Ако има нещо, което отличава Писториус от другите настоящи западни лидери, това е способността му ясно да артикулира „колективната мъдрост“ (или колективната глупост) на целия западен военен и външнополитически елит. Може би това е черта на всички западни политици с име Борис. Артикулацията на британеца Джонсън също беше наред. Но, за съжаление, въпросът изобщо не е в артикулацията. Всичко отиде - и ще отиде - много по-далеч.

Автор: Михаил Ростовский ; Превод: СТ