Най-голямото предизвикателство пред сигурността на Европа след Студената война — смразяващата перспектива да се наложи да финансира и въоръжава Украйна без подкрепата на САЩ — ще разкрие политическите разногласия на възпоменателна служба в понеделник, която план би трябвало да символизира солидарността в рамките на Европейския съюз, отбелязват в редакцията на изданието Politico, цитирани от "Фокус".
Президентът на Франция Еманюел Макрон ще бъде сред европейските лидери, пристигащи в Берлин, за да отдадат почит на Волфганг Шойбле, държавник, широко уважаван в родината си заради ключовата роля, която изигра за обединяването на страната след падането на Берлинската стена и за превръщането на Германия в първа сила в сърцето на европейския проект.
Канцлерът на ФРГ Олаф Шолц обаче може да има далеч по-остри послания за Макрон от обичайните хвалебствия за двустранното сътрудничество, които обикновено си отправят "влюбените“ в ЕС. Берлин е все по-разочарован от факта, че Франция не успява да предостави военна помощ на страна кандидатка за членство в ЕС, която се бори за оцеляването си.
Помощта за Украйна ще бъде тема на дискусия, когато двамата лидери се срещнат в понеделник, разкри близък до германския канцлер източник, и тази среща идва точно когато Шолц публично изрази оплакванията си от слабото ниво на военна помощ, която другите страни от ЕС предоставят на военните на Киев.
Убедителната победа на Доналд Тръмп в Айова по-рано тази седмица задълбочи страховете, че Европа ще бъде оставена сама в своя път срещу Русия, ако той в крайна сметка отново поеме президентския пост в Белия дом.
"Изправен пред тази опасност, зад всички усмивки и ръкостискания, очаквани на церемонията в Бундестага, Шолц ще притисне лидерите на ЕС да се активизират и да дадат по-голям принос за победата над руския президент Владимир Путин. Започвайки да завърта дипломатическите винтове, Шолц настоява други страни от ЕС да изброят оръжията, които изпращат на фронта, в нещо, което изглежда като опит да изобличи и засрами своите колеги преди срещата на върха на Европейския съвет на 1 февруари, на която той ще повдигнете темата за мрачните военни ангажименти на Европа“, пише изданието.
Германия е на второ място след САЩ в предоставянето на военна помощ на Украйна – от октомври миналата година насам страната е предоставяйки 17,1 милиарда евро помощ на Киев, показват данни на Института за световна икономика в Кил. За сравнение Франция е допринесла само с 0,5 милиарда евро, Италия с 0,7 милиарда евро, а Испания – с 0,3 милиарда евро.
Както винаги, Макрон бързо отговори на резултата от Айова с традиционната си реторика, че Европа ще се справи сама – чрез "стратегическа автономия“.
"Това показва, че Европа трябва да бъде ясна по отношение на САЩ“, заяви той пред репортери ден след вота. "Ето защо се нуждаем от по-силна Европа, която може да се защити и която не зависи от другите“.
Вероятно осъзнавайки нарастващото разочарование от факта, че Париж не подкрепя тези думи с действия, Макрон обяви доставката на 40 ракети с голям обсег на действие SCALP-EG и "няколкостотин“ бомби на Украйна през следващите седмици.
В първите дни от войната в Украйна военната помощ на САЩ, съчетана с решителността на самите украинци, допринесоха за отблъскването на руската атака.
От друга страна, Германия се смяташе за колеблива, неспособна или не желаеща да даде на Украйна оръжията, от които се нуждаеше, за да се защити; бе необходим огромен международен натиск, за да бъде принуден Шолц да разреши доставката на произведени в страната танкове Leopard 2 в Украйна. "От време на време германските официални лица казваха, че не искат да изпращат тежки оръжия, докато американците не го направят. Този лукс да се чака кимване от Вашингтон вероятно ще изчезне, ако Тръмп спечели“, уверени са от редакцията.
Въпреки че броят на доставките на оръжия показва, че динамиката сега се променя, Германия не успя да разклати репутацията си на сдържана сила - факт, който високопоставени служители в Берлин признават, че е източник на раздразнение в лични дискусии.
Пожелал аномност източник, близък до Шолц, твърди, че в Берлин има разбиране към ограниченията на другите европейски страни - Франция се справя с финансови трудности, а Испания се сблъсква с разделение в коалицията си. Въпреки това Германия ще продължи да настоява за повече помощ за Украйна, уверява служителят.
Вътре в Германия опасенията, че Берлин ще бъде оставен сам да държи в ръцете си "бебето Украйна“, се засилват с всеки изминал ден – при това в страна, която има много по-голямо историческа чувствителност опасностите, породени от Русия, отколкото Франция.
В Брюксел също усещат, че залозите се покачват и Европа повече не може да се бави. През декември на унгарския премиер Виктор Орбан бе разрешено да блокира предоставянето на така необходимите спасителни средства от 50 милиарда евро на разбитата военна икономика на Украйна.
Във вторник, ден след събитията в Айова, привидно решителният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да намери начин да одобри средствата по време на срещата на върха на 1 февруари, независимо от всичко. Въпреки че предпочита единодушно решение на всички 27 страни-членки на ЕС, тя настоя, че е готова просто да изключи Унгария, ако това се наложи. "Готови сме за споразумение до 26“, призна тя пред Euronews в интервю в Давос.
Но ключовият въпрос, който си задават европейските служители, е дали Европа е в състояние да замени американската твърда сила, особено като се има предвид слабото й представяне в увеличаването на индустриалното производство, за да се опита да задоволи нуждите на Украйна.
Франсоа Хейсбург, старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания, заяви пред изданието, че оттеглянето на САЩ от ангажиментите към Украйна ще представлява потенциална историческа инфлексна точка.
"Ние сме толкова неподготвени за тази промяна, колкото бяхме за края на Студената война през 1989 година. Но тя бе добра новина. А тази е лоша“, предупреждава той.
Хайсбург твърди, че класирането на Германия като втория най-голям военен донор след САЩ е донякъде подвеждащо. Германия, каза той, е запазила голяма част от запасите си от Студената война и е предоставила на Украйна много стари оръжия.
"Истинска разлика, е, че французите и британците предоставят оръжия, които са стратегически важни и полезни, докато германците - не“, казва той.
Германия наистина продължава да отказва да предостави прецизни ракети с голям обсег Taurus на Украйна от опасения, че те може да бъдат използвани за удари по руска територия.
Норберт Рьотген, германски консервативен депутат, който упорито се застъпва за повече помощ за Украйна, включително за доставките на Taurus, представя по-големия проблем като екзистенциална битка.
"Готови ли сме да защитим себе си и сигурността си, или сме по-склонни да се предадем?“, попита той. Ако Европа "избяга от това предизвикателство“, добави Рьонтген, войната "ще се приближи все повече до нас“.
