Джон Нотън
Ако една седмица е дълго време в политиката, една година е цяла вечност в технологиите. Преди малко повече от 12 месеца индустрията кипеше по обичайния си начин. Големите платформи бяха дълбоко в това, което Кори Доктороу нарича „олайняване" – процесът, при който платформите преминават от това първоначално да са били добри за своите потребители, към злоупотреба с тях, за да направят нещата по-добри за своите бизнес клиенти, и накрая до злоупотреба с тези клиенти, за да се дръпнат цялата стойност за себе си. Илън Мъск засили усилията си да отблъсне рекламодателите в Twitter/X и да ускори спиралата на смъртта на своята скъпа играчка. TikTok монополизираше всеки буден час на тийнейджърите. FTX току-що беше фалирала и поне 1 милиард долара от парите на инвеститорите бяха изчезнали. Тук, в Обединеното кралство, окъсаният законопроект за онлайн безопасност си проправяше път през парламента. И никой извън света на технологиите никога не бе чувал за Джефри Хинтън или Сам Алтман.
И тогава един ден – на 30 ноември 2022 г. – всичко се промени. OpenAI, нова технологична компания, ръководена от Алтман, която от няколко години изгражда така наречените големи езикови модели (LLM), пусна ChatGPT. Странното обаче беше, че дори седмици по-рано ChatGPT не беше продукт. Фокусът на OpenAI беше другаде – върху GPT-4, най-големият и най-мощен модел, създаден от компанията. Това беше машина, която очевидно можеше да отговори на почти всеки въпрос, използвайки информация, събрана от „четене" на всичко, публикувано някога, но която понякога също измисляше неща и следователно не беше счетена за готова за обществено потребление. Алтман, вероятно изплашен, че конкурентна компания, Anthropic, ще пусне нещо голямо, взе съдбоносно решение: да пусне по-стара, по-малко мощна версия на GPT технологията – GPT-3 с преден край на чатбот – и вижте какво се случи.
Е, знаем какво се случи. Обществеността се насочи към ChatGPT по безпрецедентен начин. За по-малко от седмица то премина от нула до 1 милион потребители, което го прави най-бързо развиващото се приложение досега. Знаем също, че за някои от технологичните гиганти това дойде като „момент на Пърл Харбър", метафорично подобен на изненадващата японска атака, която вкара САЩ във Втората световна война. ChatGPT предизвика паника и обратни завои на най-високите нива на тези корпорации, но ни липсваше представа за това как кризата се разигра в тези издигнати кръгове. Досега.
Миналия вторник New York Times излезе с първия цялостен разказ за случилото се. Историята, която репортерите разказват, е забавна, поучителна и отрезвяваща: забавна, защото не се случва често да се виждат тези момчета (а те всички са момчета) в ход; поучителен, защото предоставя ярка картина за това как действат, когато са заплашени; и отрезвяващ, защото разкрива как те вероятно ще се държат в новия пейзаж, оформен от „генеративния ИИ".
Работата е там, че тези екипи са работили от години върху технологията за машинно обучение, която е в основата на LLMs, но са се въздържали от пускането им поради опасения относно техните косвени ограничения и опасности. И тогава Алтман имаше дързостта да пусне ChatGPT въпреки недостатъците му, надявайки се да вземе преднина пред всички останали. Обикновено трезвият шеф на Microsoft, Сатя Надела (който беше предоставил мускули на облачните изчисления зад ChatGPT), сгъна технологията в своята търсачка Bing като начин да „накара Google да танцува". Google – ужасен, че монополът му в търсенето е застрашен – услужливо се подчини, като в процеса изстреля своя собствен LLM.
Междувременно, в Meta (по баща Facebook), върховният лидер Зукърбърг беше принуден да отклони имперското си внимание от Metaverse и да се съгласи да стартира Llama LLM на Meta като „отворен код" – след което кодът беше изтекъл в 4Chan, което означаваше, че Meta е изгубила контрол върху създаването му. И тогава Илон Мъск, който си почиваше от унищожаването на Twitter/X, обяви, че той също ще пусне чатбот, но неговият ще има чувство за хумор. (Не си измислям това.)
И така продължи тази завладяваща сага за предполагаеми умни момчета, хванати в надпревара във въоръжаването и правещи глупави и рисковани неща. В основата на всичко това обаче е истинският извод: технологичните гиганти съзнателно избързаха да пуснат на пазара несъвършени продукти, притеснени, че предпазливостта ще позволи на съперниците да доминират върху ИИ. Съображенията за безопасност и етика останаха на заден план пред мотива за печалба, плюс промяна.
И това са момчетата, които се стремят да бъдат господари на нашата вселена.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед