В средата на октомври в Пекин ще се проведе следващият форум „Един пояс, един път“, където, разбира се, е поканен и руският президент.
Тази програма стартира преди десет години по инициатива на Си Цзинпин. Какво вече са постигнали Китай и неговите партньори?
Големи планове
През есента на 2013 г. Си Цзинпин, който току-що беше заел поста председател на КНР, по време на посещение в Казахстан изнесе реч „Развиване на приятелството между народите, съвместно създаване на прекрасно бъдеще“, предлагайки формирането на Икономическият пояс на пътя на коприната (ИППК). Скоро, вече в Индонезия, той изложи идеята за Морския път на коприната (МПК) на XXI век. Всичко това беше свързано с концепцията „Един пояс, един път“ (1П1П) - няколко мащабни икономически коридора от Китай до Централна и Югоизточна Азия, Близкия изток, Африка, Европа и, разбира се, Русия.
Създадоха инвестиционен фонд за 1П1П с начален капитал от 3,2 милиарда долара (и увеличаване на 16 до 2020 г.), фонд „Пътят на коприната“ (10 милиарда с перспектива до 40). Сега китайски банки и компании финансират и строят електроцентрали, ЖП линии, магистрали, пристанища, телекомуникационна инфраструктура – чак до интелигентни градове – по целия свят.
Първият форум на високо ниво, посветен на инициативата, се проведе през май 2017 г. Той беше посетен от лидерите на 29 държави, включително Владимир Путин. Москва не участва пряко в програмата, уточняват от руското външно министерство. Взаимодействието се основава на съвместното изявление от 2015 г. за сътрудничество между Евразийския икономически съюз и ИППК. Русия „разглежда това трасе като една от важните области на работа за реализиране на идеята на Путин за формиране на голямо евразийско партньорство“, обяснява външното министерство.
Разширение на формата
Вторият форум беше през 2019 г. По това време броят на страните, които си сътрудничат с Китай по един или друг начин в 1П1П, се е увеличил значително. Интерес проявиха и международни структури, включително ООН, МВФ и Шанхайската организация за сътрудничество.
Сега повече от 150 държави участват в „Един пояс, един път“ на ниво различни споразумения. „Насърчаването на мира, развитието и правата на човека, взаимноизгодното сътрудничество, спазването на целите и принципите на Устава на ООН и международното право са наши общи отговорности", се казва в комюникето след втория форум. „Постигане на силен, устойчив, балансиран и приобщаващ растеж" и подобряването на качеството на живот на народите са наши общи цели. Създаването на проспериращ и мирен свят със споделено бъдеще е наш общ стремеж”, се допълва там.
Пандемията от коронавирус направи корекции в международния дневен ред, така че следващата среща на високо ниво относно 1П1П, планирана за 2021 г., беше отложена. Въпреки това работата по инициативата продължи. Путин многократно е изтъквал перспективите за широко взаимодействие между различни формати. Така този месец на пленарно заседание на Валдайския международен клуб той подчерта: „Един пояс, един път“ не се конкурира с Евразийския икономически съюз, „единият проект хармонично допълва другия“.
Прозрачно сътрудничество
Преди третия форум и в чест на десетата годишнина от инициативата китайските власти публикуваха бяла книга - „Инициативата „Един пояс, един път”: ключов стълб на глобална общност за споделено бъдеще“. Този доклад очертава основните принципи на Пекин: „Предложени от Китай, но притежавани от света“. "Икономическата глобализация трябва да бъде коригирана както по форма, така и по същество. Тя трябва да стане по-отворена, приобщаваща, балансирана и полезна за всички", се казва в документа.
Ключовата роля на Китай в 1П1П се дължи главно на неговата мощна икономика, пазарен мащаб, опит в изграждането на инфраструктура и способността да произвежда евтино, но висококачествено оборудване. Въпреки това, както многократно напомня „бялата книга“, основното е да се вземат предвид интересите на всички участници. И на първо място за решаване на техните належащи проблеми, като „неадекватна инфраструктура, изоставащо индустриално развитие, ограничена индустриализация, липса на капитал и технологии и липса на квалифицирана работна ръка“.
„1П1П е публичен път, отворен за всички, а не частен път, собственост на която и да е страна . Той е свободен от геополитически съставни, няма за цел да създаде ексклузивен клуб, не формира клики въз основа на определени идеологически стандарти. Няма намерение за създаване на военни съюзи. Страни от Евразия, Африка, Северна и Южна Америка и Океания са поканени да участват в тази инициатива, независимо от тяхната политическа система, исторически произход, култура, етап на развитие, идеология или религиозни вярвания", се отбелязва в доклада. Всичко това доближава китайската програма до други механизми на взаимодействие, където Пекин и Москва играят важна роля, например БРИКС или ЕАИС. Логично е Русия на този фон да говори за допълващи се формати, а не за съперничество.
Опасенията на Запада
Разбира се, колективният Запад, където чрез усилията на САЩ приоритет е „сдържането на Китай“, не пропуска възможността да критикува 1П1П. Тази година голям резонанс предизвика фактът, че в Италия, първата страна от Групата на седемте (Г-7), която се присъедини към 1П1П, обявиха намерението си да се оттеглят от програмата. Причината е, че за четирите години от подписването на меморандума за разбирателство Рим уж не е видял ползите от подобно сътрудничество. Но това, разбира се, е само извинение.
Миналия юни Г-7 обяви стартирането на „Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции“ – очевидно противотежест на 1П1П. Въпреки това, освен с анонса, "Седмицата" все още няма с какво да се похвали. Показателно е, че Партньорството имаше прототип - планът „Изградете по-добър свят“, предложен от Джо Байдън през 2021 г., също предназначен да се конкурира с китайски проекти. Лидерите на Г-7 не можаха да измислят нищо по-добро от това просто да представят една и съща идея под различно име - и дори западни анализатори признават това.
Някои от тях, между другото, смятат, че противопоставянето на Китай и 1П1П е контрапродуктивно. По-специално, Дейвид Фъргюсън, главен английски редактор на вестник “Форин Ленгуидж Прес” (публикуван в Китай) смята, че “Светът се нуждае не от лидерство в стария западен колониален смисъл, където на хората се казва как трябва да се държат или са принудени да правят неща, които не искат да правят, а от лидерство, което уважава другите страни. И това е характеристика на международната дипломация на Китай ", твърди той. .
Според него основната грешка на Запада е арогантността и задълбаването му върху конкуренцията с Китай. Но съдейки по действията на САЩ и Европа, там не искат да се отклонят от този път.
