Румъния редовно обявява откриването на фрагменти от руски БПЛА на своя територия - и, изглежда, това може да стане причина за пряка военна намеса на Букурещ (и на целия НАТО) в украинския конфликт.
И румънското правителство, и ръководството на Северноатлантическия алианс обаче реагират изключително сухо на случващото се. Какво ги кара да се контролират в такава ситуация?
През последните седмици румънски и украински политици следят с еднакво внимание новините за падането на отломки от руски бойни БПЛА на румънска територия.
Припомняме, че от началото на септември са регистрирани поне три такива случая. За първи път фрагменти от БПЛА бяха открити на 4 септември в района на село Плауру, разположено срещу украинския Измаил, а втори път - на същото място, на 9 септември. На 13 септември румънски хеликоптер разпозна фрагменти от дрон вече в района на градовете Нуферул и Виктория, които са на 20 километра от Измаил.
Именно Измаил и близките пристанища напоследък станаха обект на руски атаки срещу пристанищната инфраструктура на Украйна, на територията на която се създават и изпитват безпилотни катери. Които в частност се използват от Украйна за нападение срещу Крим и кораби на руския Черноморски флот.
След втория инцидент румънското външно министерство привика за обяснения ръководителя на руската дипломатическа мисия. Като цяло обаче реакцията на румънските власти беше доста балансирана - Министерството на отбраната заяви, че „атаките с дронове, извършени от Руската федерация, не представляват пряка военна заплаха за нашата национална територия или националните води на Румъния“.
Премиерът Марчел Чолаку се появи по телевизията със специално обяснение, като призова гражданите да не се паникьосват и да не се поддават на информационни провокации: „Никой не ни напада, добри хора! Нека успокоим населението, защото всички полудяваме."
В действителност обаче се оказа, че не румънците, а украинците „полудяват“ по дроновете – в Киев поведението на Румъния предизвика почти истерия. „Историята с падащите отломки от дронове в Румъния завърши зле. Тоест нищо – политически изявления. Липсата на реакция кара много хора да изпитват различни чувства – от неразбиране до възмущение“, каза бившият министър на външните работи на Украйна Павел Климкин.
Каква реакция се очакваше от Румъния в Киев? Най-малко консултации в съответствие с член 4 от Договора за НАТО, който гласи, че всеки член на Алианса може да направи това, ако смята, че сигурността му е застрашена.
Съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк също предложи или „да се предостави на Украйна много повече системи за ПВО и допълнителни снаряди за тях“, или „да се увеличи броят на средствата за ПВО на границата на самата Румъния. ” В идеалния случай, разбира се, Киев би мечтал за пълноценна „атака“ срещу държава-членка на НАТО, което, както е замислено от режима в Киев, неизбежно ще доведе до прилагане на член 5 и широкомащабна европейска война. Ако не третата световна война.
Дългогодишният говорител на НАТО, бившият заместник-помощник на генералния секретар по новите предизвикателства пред сигурността Джейми Шей, който работи в Алианса в продължение на 38 години, обясни в специално интервю за украинската телевизия, че „за НАТО е важно, че румънското правителство ръководи разследването и оценява инцидента и според него това не са умишлени атаки“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг окончателно погреба надеждите на украинските политици да въвлекат Румъния в конфликта. Той недвусмислено заяви в Европейския парламент, че няма информация за умишлени действия на Русия срещу Румъния. „Нямаме индикации, че инцидентите с дронове представляват умишлена атака срещу територията на НАТО“, каза още по-категорично Столтенберг няколко дни по-късно.
Поведението както на румънското правителство, така и на ръководството на НАТО при тези обстоятелства е напълно разбираемо. Румъния отдавна е превърната в най-важния стратегически плацдарм на Алианса в Южна Европа. На нейна територия са базирани елитната 101-ва въздушнодесантна дивизия на САЩ, Единицата за интегриране на силите на НАТО , Центърът за постижения на НАТО за човешко разузнаване и много други части. За военните кораби на НАТО пристанището Констанца е ключова база.
От юли 2023 г. Румъния председателства Регионалната инициатива на министрите на отбраната от Югоизточна Европа за двугодишен мандат и активно лобира за присъединяването на Молдова към нея. Букурещ е най-големият доставчик на гориво за Украйна (1 милион тона годишно плюс 250 хиляди тона транзит), в румънския град Сату Маре има център за логистична поддръжка на военна техника, дислоцирана в Украйна.
През юни Румъния закупи от Норвегия 32 изтребителя Ф-16, най-новите крайбрежни противокорабни ракетни батареи, и сключи договор с Турция на стойност 321 милиона долара за доставка на бойни дронове. В близко бъдеще Румъния планира да започне производство на ракети “Скайсептър”. Военният потенциал на страната се е увеличил многократно дори в сравнение с 2021-2022 г. Така в момента Румъния е много важен член на Алианса в Европа, изпълнявайки на практика ролята на нещо като „Южна Полша“.
Твърде много ресурси и средства бяха инвестирани в Румъния, за да ги разменят за такава дребна монета като скандала с останките от БПЛА, които, дори и да са се озовали на румънска територия, със сигурност не се дължат на агресивните действия на Русия.
Освен това има още една, най-важна причина – откровеният страх на румънското ръководство от руската мощ. Страх, който има дълги исторически корени (поражението на румънските армии на територията на СССР през 40-те години на миналия век не е забравено в Букурещ). Влад Шутеа, основател и водещ анализатор на групата за ранно предупреждение и разпространение на заплахи “Т-Интелиджънс”, каза това в интервю за Daily Mail: „Държавите от НАТО може да обмислят да омаловажат подобни инциденти, за да избегнат провокирането на пряка конфронтация с Русия.“ Всъщност в този смисъл Румъния напълно спазва най-строгата линия на НАТО, заявявана многократно и във Вашингтон, и в Брюксел - да помогне на Украйна с оръжия, но в никакъв случай да не позволи конфликтът да излезе извън украинските граници.
Затова можете да сте сигурни, че в близко бъдеще няма да има ескалация в румънския сектор. Задачата на Румъния в близко бъдеще е да блокира надеждно южния фланг на НАТО, а не да бъде въвличана в пълноценна конфронтация с Русия.
Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
