За целите на руската специална военна операция (СВО), а именно денацификация и демилитаризация на Украйна, е писано и говорено много, както и за това, че година и половина след началото ѝ те не са постигнати.
Целите на САЩ също са известни, но нека ги напомня. Отначало беше заявено, че целта е стратегическо поражение на Русия. След година стана ясно, че това е непостижимо и тя беше променена – икономическо и военно изтощаване на страната, в резултат на което трябва да се създадат условия за вътрешно напрежение и смяна на властта в Кремъл. За да се разбере, че САЩ не могат да постигнат целите си в предизвиканата от тях война в Украйна, е необходимо да се проследи, макар и накратко, нейното развитие и действията на страните, участващи в нея.
Руската СВО започна с изпреварващ удар по готовата за настъпление в Донбас 120-хилядна групировка на украинските въоръжени сили (ВСУ), чиято идея бе ликвидиране на ДНР и ЛНР и пренасяне на бойните действия на руска територия. СВО започна на 24 февруари 2022 г. със замисъл за постигане на бърз ефект чрез завземане на значителна украинска територия, като се разчита и на смяна на държавното и военно ръководство на Украйна на основата на съществуващи противоречия в тях. За кратко време са превзети 20% от територията на страната, а десантни части са около Киев. Украинският президент се изнася в Лвов. Въпреки че осем години се води гражданска война в Донбас, ВСУ се оказаха неготови за война с Русия. В резултат започват преговори за мирно уреждане на конфликта.
На 28 февруари 2022 г. двете страни се срещат в Белорус, след което следват още две срещи също на нейна територия. В процеса се намесва и бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, по инициатива на наскоро назначения нов министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, тогава участник в преговорите. Срещата между двамата е в Истанбул, след която Герхард Шрьодер се среща в Москва с Владимир Путин. В същото време в Турция се провежда и среща между министрите на външните работи на Русия и Украйна, а Герхард Шрьодер провежда втора среща с Рустем Умеров в турския мегаполис. Резултат от интензивните срещи е парафиране на предварително мирно споразумение. Един от поетите в него руски ангажименти е изтегляне на войските, заели околностите на Киев, което се осъществява като знак на добра воля. В този момент изглежда, че руският замисъл ще успее и конфликтът ще приключи с мирно споразумение..
От парафираното предварително мирно споразумение крайно недоволни са САЩ и Великобритания, защото то осуетява плана им за разгром на Русия. След него, като минимум, тя трябва да остане неутрална спрямо Китай, а като максимум да стане техен съюзник в предстоящата борба с него. Не е ясно как САЩ и Великобритания са въздействали на украинския президент и с какви аргументи са го убедили, че ВСУ може да победи руската армия, но в Киев отхвърлят постигнатото споразумение.
Започва втори етап на СВО, по време на който САЩ обявяват, че на Русия трябва да се нанесе стратегическо поражение. САЩ/НАТО започват мащабни доставки на въоръжение на ВСУ и непрекъснато осигуряват разузнавателна информация в реално време. Украинската система за ПВО получава информация от Пентагона и, тъй като неговите средства фиксират всяко излитане на руски бойни самолети, то повечето сигнали за въздушна тревога се подават от него – украинците само включват сирените. Същевременно Пентагонът започва активно да участва в планирането на бойните операции.
До 25 август т.г. САЩ са предоставили на ВСУ помощ в размер на повече от 46 млрд. долара. Тези средства не отиват в Украйна, а с тях те захранват собствения си ВПК за производство на ново въоръжение. С него се заменя старото, предоставяно на ВСУ, т.е. на практика
САЩ развиват военно-промишления си комплекс и активизират промишлеността си, а украинските бойци загиват с по-старото американското оръжие за американските интереси, свързани с Русия.
Така САЩ налагат на Русия водене на война с Украйна, изчистват старото си въоръжение, предавайки го на ВСУ, финансират производство на ново и използват Украйна като полигон за проверка на своите схващания за водене на съвременна война. Тази политика не е изненада, а традиционна за САЩ, които с подопечните си постъпват така, че никога да не губят. След време, тези, които защитават интересите им, трябва да се спасяват самостоятелно, доколкото могат. На Украйна се отпускат и кредити, които след време тя ще трябва да връща, а ако не може, ще се разплаща с активите си, т.е. страната може да бъде изкупена на безценица. В медиите се появи информация, че
лихвите по кредитите, отпуснати от ЕС, ще се поемат от страните-членки – сумата, която ще поеме България е 13.7 млн. евро.
Оказаната помощ, качествата на украинските бойци и грешките на руското командване позволиха на ВСУ през 2022 г. да постигнат успех в Харковска и Херсонска области. Той обаче съвсем не е достатъчен, за да се говори за стратегическо поражение на Русия.
Русия също се оказа неготова за продължителна война със силен противник, при това активно подпомаган от САЩ/НАТО. Нейната грешка е, че започна СВО с недостатъчна сухопътна групировка и не използва предимството на ВВС за ликвидиране още в началото на украинската авиация и система за ПВО. СВО наложи редица смени във висшия команден състав и показа наличие на съществени проблеми във въоръжените сили, в системата за мобилизация, във ВПК и в осигуряване с нови оръжия. Въпреки отдавна очерталата се роля на БЛА, не са взети мерки за масовото им производство и внедряване във войските.
Тези и други проблеми наложиха вземане на енергични мерки за преодоляването им. ВПК беше приведен във военно положение, а значителна част от икономиката се приспособи за функциониране в условията на всевъзможни санкции, наложени от САЩ, ЕС и други страни. Това трябваше да се направи, защото отдавна е доказана истината, че
победител в една война е икономиката, а не оръжията – те са само средство, което реализира възможностите на икономиката.
Превъзходството на ВСУ в личен състав, достигащо до 5-7 пъти на отделни участъци от фронта, беше компенсирано с частична мобилизация, започнала впрочем твърде късно. Убедили се в неефективността на бригадните бойни групи, ГЩ ги преструктурира в дивизии и възприема тактика на активна отбрана. През февруари т.г. войсковата ПВО отново беше подчинена на Главното командване на Въздушно-космическите сили, с което се възстанови централизираното управление на всички сили и средства за ПВО. Предприетите промени и стабилизацията на 1000-километровия фронт към края на м.г. принудиха САЩ/НАТО да забравят за стратегическо поражение на Русия и да заложат на нейното икономическо и военно изтощаване. В отговор на това
Русия прие стратегия напостепенно и методично изтощаване потенциала на ВСУ, а заедно с него и този на НАТО,
като едновременно дозирано използва бойните възможности на войските и запазва личния състав. Така не се дава повод на САЩ/НАТО за пряка намеса и се изчаква текущите в тях политически процеси да наложат промяна в тяхната политика.
Същевременно Русия бързо да поправи допуснатите пропуски. Започна модернизация на редица образци бойна техника, показали недостатъчна бойна ефективност, както и експериментиране с нови. За първи път свърхзвуковият изстребител-бомбардировач Су-34 е използван като носител на ракетата от „Кинжал”, което рязко увеличава възможностите за използване на този ракетен комплекс, чийто носител досега са само малобройните МиГ-31К. С използване за тази цел на стотиците Су-34 ударният потенциал на ВВС става застрашаващ както за ВСУ, така и за НАТО. Привеждат се в готовност и оръжия, намиращи се на склад. Например към намиращата се на въоръжение една бригада, въоръжена с 203 мм САУ и 240 мм минохвъргачка, се развръщат още пет въоръжени със същите артилерийски системи. Това е добро решение, тъй като използваната досега артилерия не показва добра ефективност в контрабатарейната борба с натовските 155 мм гаубици.
Внедряването на нови оръжия налагат използване на нови форми и методи за водене на бойните действия.
Това особено важи за разузнавателните и ударни БЛА, като първите коренно промениха бойното използване на полевата артилерия, а вторите се превърнаха в мощно огнево средство за поразяване на обекти както на фронта, така и на важни инфраструктурни в тила. Вече се създават специални подразделения с вертолети за борба с БЛА и се внедряват леки преносими лазерни и електронни средства със същата цел. Твърде ефективно се използват и средствата за РЕБ за противодействие на БЛА, на доставените високоточни снаряди и ракети на ВСУ, за заглушаване на свързочната му система и на средствата за управление на високоточните оръжия.
В хода на противоборството САЩ-Русия настъпват и важни политически промени. НАТО реши да приеме Швеция и Финландия за свои членове, на което през юни т.г. Русия отговори с решение засъздаване на два нови военни окръга, общовойскова армия, корпус и Азовски военно-морски район. Къмначалото на септември т.г. вече са развърнати армейски корпус и пет танкови полка, като три армейски корпуса се преобразуват в общовойскови армии, а две бригади в дивизии. За комплектоване на тези формирования са подготвени 3800 единици бойна техника и вече са приети около 300 000 професионални войници.
САЩ поощряват Полша за мащабно въоръжаване и за подготовка на евентуален съюз между Полша, Украйна и Литва, насочен срещу Русия. В отговор тя предприе стъпки за сближаване с КНДР, потвърдено на срещата между лидерите на двете страни в космодрума „Восточный”. Това е
първата стъпка към формиране засега на неформален съюз между Русия, КНДР и Китай.
Той е отговор на създавания от САЩ, Япония и Република Корея. Военното сътрудничество между Русия и КНДР има значение и за войната в Украйна, защото ще затвърди нежеланието на НАТО за пряк сблъсък с Русия. Впрочем то щеохлади и желанието на Полша да има по-активна роля във войната с Русия – едва ли във Варшава ще бъдат във възторг от евентуална среща с бойци от КНДР.
Походът на антантата „Рамщайн” срещу Русия изисква предприемане на ответни действия. Такива не закъсняха в Африка и дори в Латинска Америка – през август президентът на Никарагуа разреши създаване на руска военна база, в т.ч. за разполагане и на крилати ракети. Изграждането на такава база в Латинска Америка за втори път след Карибската криза ще създаде неприятно усещане в САЩ, т.е. такова, каквото те създават на Русия.
Няколко страни в Африка отхвърлиха неоколониалната политика, например на Франция, с което създават икономически проблеми и на ЕС. Има признаци, например посещението на генерал Сергей Суровикин в Алжир и на генерал Юнус-Бек Евкуров в Либия, които показват, че в Африка се разгръща въоръжено противопоставяне между страните, контролирани от Запада, и отхвърлилите неоколониализма. Ролята на Русия в него никак не е второстепенна, което означава, че
войната в Украйна е само епизод от зараждащата се вече глобална схватка на планетата за нов световен ред.
Приведеното дотук показва, че след година и половина СВО целта на САЩ не е постигната. Нещо повече. Русия укрепва и чрез извършване на сериозни вътрешни промени. Известно е, че през 90-те години на ХХ век беше ѝ наложен, чрез отгледаната от Западафинансово- икономическа либерална прослойка, западен модел на развитие на икономиката. Той изисква нейното развитие да става само с инвестиции от Запада, като социалната сфера ще се финансира от продажбите на суровини. Съвместните действия между МВФ и СБ и руската либерална прослойка десетилетия наред не позволяваха никаква промяна. Едва през настоящата година руският президент обяви нов модел на икономическо развитие – финансиране чрез собствени финансови ресурси. Яростната реакция на Запада е обяснима – Русия се измъква от хватката му и поема развитието на икономиката по собствен модел. Това става благодарение именно на СВО, показала истинската същност и обслужващата роля на руските либерали.
Не по-различна е ролята и на нашите либерали, които стриктно следват икономическата политика на ЕС.
Тя не разрешава държавно участие в икономиката, като развитието ѝ трябва да се базира само на инвестиции отвън. Това е гарантирана икономическа зависимост на страната, гарантирано изоставане на науката и икономиката и гарантирано бетониране бедността на преобладаващата част от населението.
В тази обстановка, вместо търсене на вариант за подобряване на икономическия модел, в началото на септември беше публикувано писмо, подписано от няколко светли български умове. Те предложиха членството на България в ЕС и НАТО да бъде разписано в Конституцията и така вредния модел за икономическо развитие да се направи необратим. Освен това да се забрани провеждане на референдуми за напускане на евроатлантическите структури. Последното е чудесно измислена формула за демокрация без присъствието на демоса, т.е. на народа!
Има още един момент. Навярно тези наши светли умове са забравили, чена този свят „всичко тече, всичко се променя”. Значи напълно е възможно в недалечно бъдеще да се открият нови възможности за развитие на страната. Дори само от тази гледна точка е недопустимо, защото е вредно, да закрепостиш народа си към каквато и да е международна структура. Нима не е по-достойно да си членуваме, където сме започнали, да се държим достойно като суверена държава и да отстояваме икономическите си интереси. Или авторите му не искат да сме такава, страхуват се народът да не изправи могъща снага и поради това бързат да го обвържат с конституционна верига.
Наскоро прозвуча и една великолепна мисъл – да сменим рождената дата на страната си, защото руската посланичка г-жа Метрофанова казала нещо си. Много ми допадна тази чудесна логика и затова предлагам да сменим и името на държавата. Защо да се казва „България”, след като прабългарите са преминали и през безбрежните руски простори? Този факт е достатъчен тези светли наши умове да измислят и ново име на страната. Всички тези недомислия се предлагат от хора, които не се интересуват от проблемите, вълнуващи хората и разтръсващи вече държавата.
Може би си мислят, че така ще помогнат на САЩ да постигнат целта си, която впрочем била и наша. Това обаче може да стане само ако 3-милионната армия на НАТО пряко се намеси във войната, но при условие, че тя не прерасне в ядрена. Във Вашингтон много добре знаят, че ако се намесят, войната ще стане точно такава и в нея ще изгорят и те, т.е. тогава също няма да постигнат целта си. Затова няма да допуснат такова развитие на сблъсъка и ще търсят приличен вариант за излизане от него. Най-вероятно за сметка на тези, които най-настървено им помагат.
Западът вече разбира, че с течение на времето руската армия все повече укрепва и става все по-силна, икономиката не рухва, а се развива, народът на Русия не желае майдан и подкрепя политиката на президента и правителството. В сблъсъка със Запада Русия все още не е започнала истинската битка – тя ще започне тогава, когато я принудят отново да прозвучи призива “Вставай страна огромная”. Вече дори и без него, Западът започва да проявява колебливост и неувереност, защото усеща, че в резултат на този сблъсък, рано или късно, ще загуби авторитет и влияние и ще получи крупни политически и икономически проблеми.
