Украинските сираци Иван и Максим, на 17 и на 16 години, избягали от обстрела и глада в обсадения град Мариупол, но само за да бъдат хванати от руснаците и отведени в окупирания от Русия град Донецк, където с месеци са били държани в изолация заедно с десетки други деца от Украйна.

Сега те са сред близо четиристотинте деца, завърнали се от Русия или от контролирани от Русия територии, откакто Москва започна пълномащабното си нашествие в Украйна през февруари миналата година. Това е нищожна част от двайсетте хиляди деца, за които Киев има данни, че са отведени без съгласието на родителите или настойниците им.

Тези две момчета и четири други украински деца разказаха своите истории в Хага, където миналата седмица беше дадено началото на кампанията „Върнете децата обрано в Украйна“ („Bring Kids Back UA) от базираната в Нидерландия Фондация за изхранване на сираци (NGO) с подкрепата на украинския президент Володимир Зеленски.

Иван и Максим, ученици в строителния техникум в Мариупол, живеели в общежитие, когато районът бил подложен на ожесточени бомбардировки от руските сили. Храната и водата свършили и двамата избягали пеша в близко село.

„Когато пристигнахме, отидохме в болницата, защото нямаше къде другаде да идем. Казахме, че сме сираци и хората се обадиха в болницата в Донецк. Тогава дойдоха социални работници от службите за защита на децата и попитаха къде са родителите ни. Така бяхме отведени“, разказва Максим за Ройтерс.

Иван продължава: „Не искахме да отиваме с тях, но нямахме избор. Хранеха ни по четири пъти седмично. Стояхме си в стаите и играехме на телефоните си. Пускаха ни навън за по час на ден, и то не всеки ден. Нямаше какво да направим“.

Той казва, че 31 украински деца са се оказали в Пета болница в Донецк и повечето от тях са приели да отидат в Русия, където им били обещани жилищни удобства и други стимули.

Москва многократно отрече да е отвеждала насилствено украински деца с твърдението, че е заварила малък брой деца в сиропиталища или без родителска грижа и се е опитала да уреди настаняването на колкото се може повече от тези деца, които имат роднини в Русия.

През март Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на президента на Русия Владимир Путин по обвинение в извършване на военни престъпления заради депортирането на стотици деца от Украйна.

Малко след това обаче постоянният представител на Русия в ООН (бел. ред. – Василий Небензя) заяви, че Русия не е забраня вала на децата да общуват със своите роднини и приятели, където и да са живеели, и че родителите можели да подадат молби за съдействие, за да се съберат с децата си.

По информация от източник на Ройтерс в ход са преговори с посредничеството на Саудитска Арабия и Турция за репатрирането на хиляди деца.

„Върнете ги обратно“

Иван, Максим и останалите споделят своите преживявания с високопоставени представители на Нидерландия и Украйна, за да бъдат активизирани действията на международно ниво.

„Важно е да кажем на света, че руснаците наистина крадат нашите деца. Трябва да си ги върнем обратно колкото се може по-скоро“, каза Максим сред срещата си с министърката на външните работи на Нидерландия, Ханке Бройнс Слот, която заяви, че ще постави въпроса на международно равнище.

„Когато слушаш такива истории, ти се къса сърцето“, казва тя, като обещава, че на Украйна ще бъде доставено оборудване за бързи ДНК тестове, за да може деца и родители да се съберат час по-скоро.

Точно когато двете момчета вече губели надежда, че ще се приберат у дома, получили СИМ карти за телефоните си от кмета на Донецк. Това им позволило да се свържат с директора на техникума Антон Билай, който се опитвал да открие местонахождението им седмици наред.

Билай, техен законен настойник по силата на украинското законодателство, пропътувал в рамките на три дни повече от четири хиляди километра от Киев до Полша, през Литва и Латвия и после обратно през Русия до Донецк.

„Това бяха първите деца, върнати от окупираните територии“, каза той. „Преди войната… те бяха сираци. Всичко, което мога да кажа, е, че сега те са мои деца“.

Иван си спомня смътно момента, в който пристигнал Билай. „Точно се събуждах и не можах да разбера какво се случва… Той (Билай) е моят герой. Ако не беше той, сигурно още щях да съм в окупираната територия заедно с другите деца“.

БТА