Из спомените на участник в Руско-Турската Освободителна война:
«На път за бойните действия настигах млада българка, добре облечена, но смъртно изморена, гладна, от краката й течеше кръв.
Носеше бебенце, от глад и умора устните й бяха напукани, млякото й бе пресъхнало, тя едва бе в състояние да произнесе само няколко думи.
Качих я в моята карета, дадох й чаша червено вино, кифла, една рубла и я закарах до онази колона български бежанци, от която тя бе изостанала.
Младата жена дори не успя да ми благодари, само плачеше…
Такава нечовешка мъка излъчваше тази млада жена, че сърцето ми се преобърна завинаги…»
Генерал-лейтенант Виктор Данилович Кренке
ZOV
Петя Паликрушева
