От 22 до 24 август 2023 г. в Йоханесбург се провежда 15-ата среща на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). С вече потвърденото виртуално участие на руския президент Путин може да се избегнат дипломатически затруднения поради издадената срещу него от Международния наказателен съд заповед за арест.

Сега вниманието отново е насочено към по-нататъшното развитие на организацията. При евентуално разширяване на членския състав с важни суровинни сили БРИКС би могла да се утвърди като глас на Глобалния Юг и същевременно да разшири глобалната си политическа роля. Превъзходството на Китай в рамките на БРИКС обаче се разглежда критично от останалите членове - те не искат да се подчиняват на стремежа на Пекин към глобално политическо надмощие. Независимо от това Западът ще трябва да се справи активно със засиленото самочувствие на страните от БРИКС и техните идеи за международен ред.

БРИКС се характеризира с вътрешен дисбаланс, независимо дали става въпрос за размера на отделните държави, тяхната икономическа мощ или дори ролята им в международната политика. Тази вътрешна хетерогенност отдавна се разглежда като пречка за сплотеността и политическата ефективност на групата. Икономиката на Китай например е по-значителна от икономиките на Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка, взети заедно; в същото време Китай е важен икономически и търговски партньор за тези четири държави. Освен това политическата тежест на Китай е от значение за сплотеността на групата. С оглед на разнородните интереси на участващите държави досегашният път към успеха на БРИКС се основава на волята им да си сътрудничат на практика като основа за изграждане на доверие.

Следователно целите на БРИКС също са преди всичко резултат от индивидуалните интереси на нейните членове. На международно равнище БРИКС досега се движеше между два полюса въпреки призива си за реорганизация на световния ред: от една страна, те образуват антиполюс на международните форуми, доминирани от Запада; от друга страна, те често функционират като партньори за сътрудничество на западните държави и действат в допълнение към западните интереси. Въпреки че страните от БРИКС критикуват съществуващия международен ред, практическите им действия в крайна сметка са насочени към неговата подкрепа и легитимация. Това се прояви ясно по време на кризата на финансовите пазари през 2007-2008 г. и в отслабена форма по време на управлението на световното разпространение на коронавируса.

Нарастващото напрежение между западните държави и (някои) държави от БРИКС по отношение на прилагането на режими на санкции - не на последно място в контекста на войната в Украйна - може да доведе до по-тясно сътрудничество на БРИКС с по-голям брой развиващи се държави в бъдеще. Това би засилило още повече формата, както и неговата роля в реформата на глобалното управление. Понастоящем БРИКС е под знака на нарастващо вътрешно напрежение, предизвикано от съревнованието между великите сили САЩ и Китай или Русия, и трябва да адаптира своите международни действия. Освен това много държави са изразили интерес да се присъединят към нея.

Вътрешната институционализация на БРИКС

Откакто през 2001 г. Goldman Sachs създаде абревиатурата БРИК, Бразилия, Русия, Индия и Китай разшириха и задълбочиха сътрудничеството си. Акцентът беше поставен върху процедурите за вземане на решения и разширяването на техните програми. През 2011 г. към групата се присъедини Южна Африка, като по този начин тя се допълни с присъствието на Африка, която дотогава липсваше. Въпреки че групата БРИКС е неформално сдружение без собствена харта, тя все пак има общи позиции по много въпроси, като например глобалното здравеопазване, новия световен търговски и финансов ред или архитектурата на сигурността.

Институционалният характер на БРИКС също се е развил през годините, както чрез висока степен на политическо взаимодействие под формата на годишни срещи на върха, така и чрез създаването на икономически институции, като например Новата банка за развитие (НБР) през 2014 г. и Споразумението за резерва за непредвидени обстоятелства (СРН), постигнато през същата година. По данни на Световната банка делът на БРИКС в световния брутен вътрешен продукт (БВП) е нараснал от 18% през 2010 г. до 26% през 2021 г., като през този период се наблюдава ежегодно увеличение. Въпреки това трябва да се вземе предвид една фундаментална асиметрия, тъй като тази възходяща тенденция се дължи по-специално на растежа на Китай, на който през 2021 г. се падат над 70% от БВП на БРИКС.

На институционално ниво групата успя да съчетае различни динамики: Многостранната ориентация върви ръка за ръка с двустранните споразумения между петте членки. По този начин двустранността на БРИКС разширява "многостранността à la carte". Това от своя страна позволява на членовете да ограничават сътрудничеството си, когато интересите им се разминават, и да се възползват от колективните институции на БРИКС, като например НБР, когато те съответстват на профила на собствените им интереси. Този запазващ гъвкавостта компонент е - въпреки нарастващото геополитическо напрежение - елементът, който осигурява сплотеността на тази хетерогенна съвкупност от политически актьори до днес. Колебанието между формирането на междудържавни коалиции, от една страна, и интереса към формулирането на общи наративи и норми в смисъл на изграждане на общност, от друга, остана успешна максима за оцеляване на БРИКС - дори в условията на променящи се политически нагласи на правителствата в отделните държави членки, както неотдавна в Бразилия.

Централна роля в това отношение играе НБР, която изигра ключова роля в оформянето на представата за БРИКС като инфраструктурна общност. 48% от проектите, финансирани в периода 2016-2020 г., са свързани с инфраструктурни мерки. Почти две трети от всички проекти са описани в Стратегията на НБР за периода 2017-2021 г. като мерки, които попадат в обхвата на глобалната цел за устойчивост "Индустрия, иновации и инфраструктура". Дейностите на НБР и нейните проектни стремежи са отразени във въпроса за членството: НБР трябва да предложи точка за контакт както на своите членове, които вземат заеми, така и на тези, които не ги вземат - по принцип тя е отворена за всички държави - членки на ООН.

Променящата се идентичност на БРИКС

При основаването на групата акронимът БРИК беше свързан с определено възприемане на нейните държави членки, а именно като така наречените "възходящи сили", като възходящи сили на световната икономика, а оттам и като подходяща цел за чуждестранни инвестиции. Дебатът за БРИКС бързо беше доминиран от въпроса дали действията им в международната политика следват предимно статусни интереси или са готови да участват и в споделянето на тежестта.

След като през 2008 г. Г-20 стана централен орган за справяне с кризата на световните финансови пазари, този форум се превърна в място, където страните от БРИКС успяха да се изявят като новите лидери на глобалния Юг. Това затвърди тенденцията акронимът БРИКС да се свързва по-малко с "възходящите сили", чийто възход, с изключение на Китай, до голяма степен е спрял, а вместо това да се акцентира върху появата на "постзападен свят" с многополюсни характеристики. Сега движещата сила е не толкова обща идентичност, колкото интерес към нов световен ред, който може да бъде развит най-добре чрез стратегическо обединяване на силите в група. По този начин интересът към трансформацията придобива по-голяма тежест, докато разказът за напредъка все повече отстъпва на заден план.

Вътрешната хетерогенност на БРИКС, доминиращата роля на Китай в икономическо отношение и членството на Русия в Г-8 до изключването ѝ през 2014 г. обаче не попречиха на усилията ѝ да се утвърди като глас на Глобалния юг и до известна степен да се стреми към лидерска роля. Най-важният инструмент беше и е насърчаването на НСРБ с цел да се развие сътрудничеството Юг-Юг и по този начин да се даде пример за промененото разбиране за сътрудничество за развитие, което сега се осъществява на основата на солидарност и облекчени условия. Разказът за смяната на глобалната власт е възприет отново, но този път в полза на глобалния Юг.

На световно равнище обаче БРИКС досега са успели да демонстрират иновативната си сила само в много ограничена степен. Тяхната претенция да реформират международната регулаторна структура не доведе до желаните промени в тежестта. По-скоро групата все по-често попада във водовъртежа на изкривяванията в международната политика и е разглеждана от Китай и Русия като инструмент за противодействие на западните позиции. Това води до нарастващо съперничество между БРИКС и Г-7, което се засили още повече след руската война срещу Украйна и свързаното с нея геополитическо напрежение. Въпреки че през последните години членовете на БРИКС и други държави от Глобалния юг са канени на срещите на върха на Г-7, форумът на БРИКС развива антизападни тенденции, които се смесват с (основателна) критика на неравномерното разпределение на властта в многостранната система и по този начин правят БРИКС привлекателен за различни участници.

Въпросът за разширяването: БРИКС, БРИКС+, приятели на БРИКС?

По данни на правителството на Южна Африка повече от 40 държави в света са проявили интерес към членство в БРИКС. 23 държави са подали официална молба. Сред тях са Алжир, Аржентина, Бахрейн, Египет, Индонезия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), а отскоро и Беларус.

Съществуващите членове искат да изработят процедура, която да регулира процеса на приемане и ще бъде предмет на евентуално решение на срещата на върха в Йоханесбург.

Въпросът за разширяването отново показва различните интереси на членовете на БРИКС: Китай смята разширяването на БРИКС+ за част от стратегията си за преоформяне на международния ред и е подкрепян в това отношение от Русия. Другите трима членове Бразилия, Индия и Южна Африка, от друга страна, първоначално бяха много резервирани по отношение на този интерес към разширяването, тъй като смятаха, че приемането на нови членове застрашава собствения им статут - не на последно място, защото сред потенциалните кандидати за присъединяване има някои икономически силни играчи. Освен това те се опасяват, че вече съществуващата китайска наднормена тежест ще се увеличи. Също така може да пострада и без това несигурното сближаване, а постигането на консенсус може да стане още по-трудно от раздуването на организацията. Поради тази причина тези три държави предпочитат разширяване под формата на отслабени членства, което би запазило съществуващата основна група в сегашния ѝ състав.

Докато Китай настоява за бързо решение от 2017 г. насам, Бразилия, Индия и Южна Африка играят за време и искат първо да предложат форми на участие в НБР и да установят по-дълги периоди на приемане. НБР вече е приела за членове ОАЕ, Бангладеш и Египет, а Уругвай е кандидат за членство. Следователно е възможно освен основната група на БРИКС да се появи и разширен кръг от държави от БРИКС+, който ще бъде рамкиран от още по-малко интегриран кръг от "приятели на БРИКС". При такова решение правата за участие ще бъдат все по-слаби пропорционално на отдалечеността от ядрото. И в този случай членовете на БРИКС все още трябва да се споразумеят кои държави да бъдат включени.

За някои заинтересовани държави дори по-слабото решение вероятно би било привлекателно. Защото сближаването би могло да означава печалба за репутацията и евентуално допълнителна защита (например срещу санкции и техните последици) в един все по-поляризиран свят, в който призивите за присъединяване към определена страна на геополитическото съревнование могат да зачестят. Освен това членството в БРИКС вероятно ще укрепи отношенията с други страни от глобалния Юг.

Различните позиции по въпроса за разширяването се подчертават от начина, по който членовете на БРИКС действат конкретно: Рамката БРИКС+ беше приложена на различни срещи на върха на БРИКС+ през 2017 г. (Китай), 2018 г. (Южна Африка) и 2022 г. (Китай), като бяха поканени и редица развиващи се страни, които не са част от ядрото на организацията. Участниците в тези срещи на върха на БРИКС+ по принцип не са фиксирани, а варират значително в зависимост от предпочитанията на страната, която в момента председателства. Бразилия, Русия и Индия решиха да не провеждат срещи на върха на БРИКС+ от 2019 г. до 2021 г. по време на съответните си председателства.

Но освен формалното разширяване чрез приемането на нови членове, са възможни и други формати: от една страна, се обсъжда регионален подход, който разглежда по-специално сътрудничеството с онези регионални групи и организации, в които самите държави членки на БРИКС са активни. Сред тях са Меркосур (в която членува Бразилия, член на БРИКС), Евразийският икономически съюз (Русия), Инициативата за многосекторно техническо и икономическо сътрудничество в Бенгалския залив (BIMSTEC) (Индия), Шанхайската организация за сътрудничество (Китай, Русия, Индия) и Африканският съюз (Южна Африка). Предимството на подобна регионална структура би било, че НБР би могъл да се обърне към регионалните банки за развитие и да се включат регионални инструменти за стабилизиране, като по този начин се увеличи обхватът на финансовото сътрудничество. По този начин ще бъде създадена рамка за съвместен портфейл в инвестиционния сектор, която ще позволи участието на следните институции: Евразийската банка за развитие (ЕБР), Банката за развитие на Южна Африка (БРЮА), Фонда за развитие на Южна Азия (ФРЮА), Фонда за структурно сближаване на Меркосур (ФОСЕМ), Китайската банка за развитие (КБР) и Фонда за инвестиционно сътрудничество между Китай и АСЕАН. Сътрудничеството с държавните инвестиционни фондове в арабския свят би било допълнителна възможност.

От друга страна, като алтернатива може да се приеме вариантът за обединение, при който в рамките на БРИКС+ ще бъдат включени отделни тежки играчи от кръга на развиващите се икономики, които са важни като ресурсни сили в световната икономика. В този контекст попада така наречената група InPEAKS, която включва Индонезия, Пакистан, Египет, Аржентина, Казахстан и Саудитска Арабия. Освен това би могло да се обърне внимание на вече съществуващи съюзи, като например Платформата за защита на дъждовните гори (Бразилия, Демократична република Конго, Индонезия), или на отделни държави, които са силно ориентирани към добива на суровини, като Аржентина, Боливия и Чили (Латиноамериканският литиев триъгълник).

Индонезийската страна изрази интерес към формат на сътрудничество по модела на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), за да може да използва по-добре собствените си находища на никел, кобалт и манган в международен план. Въпреки това сливания като газова ОПЕК или секторни платформи за оползотворяване на редки метали или торове с цел постигане на по-голяма пазарна сила и съответно по-високи цени биха засегнали и клиентите в развиващите се страни. По този начин те биха противоречали на духа на БРИКС като представители на целия глобален Юг. Привлекателно за много страни от Глобалния юг обаче със сигурност би било използването на рамката на БРИКС+ за противодействие на протекционистките тенденции в индустриализираните страни чрез секторни платформи, като например friendshoring и други мерки за реиндустриализация, предприети по-специално от САЩ.

В крайна сметка акцентът ще бъде поставен върху селективно разширяване с цел включване на онези държави, които могат да допринесат активно за групата БРИКС, но не носят със себе си материален и дипломатически баласт, свързан с политически конфликти. ОАЕ, Саудитска Арабия и Индонезия биха могли да бъдат интересни кандидати за започване на процес на приемане с оглед на тяхното икономическо значение и потенциал за сътрудничество. Този подход би позволил на БРИКС да разшири влиянието си, да задълбочи икономическото си сътрудничество, както и да сведе до минимум потенциално разрушителните последици, които би могло да има приемането на политически сложни държави с допълнителна проблемна тежест. Това обаче предполага БРИКС да се съгласят да се въздържат от регионално лобиране, при което те лобират за определени държави въз основа на регионални съюзи - например Китай за Пакистан, Русия за Беларус и Иран или Бразилия за Аржентина. Такъв отказ обаче засега е само условно вероятен.

Програма за трансформация на БРИКС

В съвместните си декларации страните от БРИКС формулираха основните принципи на своето сътрудничество. Те винаги подчертават зачитането на суверенитета, независимостта, териториалната цялост и националното единство на своите членове, както и ненамесата във вътрешните им работи. Освен това те искат да работят за насърчаване на мира - аспект, който постави Бразилия, Индия и Южна Африка, по-специално, в тежко положение след руската агресия срещу Украйна.

Специален фокус на БРИКС е трансформацията на международната финансова система. Обсъжда се създаването на собствена резервна валута, която се предвижда да бъде валутна кошница R5 или R5+ и чието име се основава на първите букви на валутите на петте държави от БРИКС (реал, рубла, рупия, ренминби, ранд). Целта е механизъм, който е ориентиран към системата на Световната банка за специални права на тираж и който би могъл да функционира като опция за хеджиране чрез съответното натрупване на резерви в съответните национални банки.

Въпреки че понастоящем 84,3% от трансграничната търговия между страните от БРИКС все още се осъществява в щатски долари и само 4,5% - в китайски юани, участващите страни се стремят да не използват повече долара като основна разплащателна и фактурна единица в търговията между страните от БРИКС. Ако членовете на БРИКС искат да използват само "брик" като валута за международна търговия, като по този начин избегнат хегемонията на долара, това би трябвало да бъде заложено в двустранни споразумения. Бразилия и Китай вече се договориха да осъществяват двустранна търговия чрез съответните национални валути, а Китай и Русия практикуват това от дълго време.

Новата валута трябва да бъде обезпечена със злато и други стратегически експортни стоки (суровини). Това би могло да повиши привлекателността и за международните инвеститори, тъй като могат да се очакват допълнителни печалби поради повишаването на цените на суровините. Все пак трябва да се има предвид, че всички страни от БРИКС ще продължат да разчитат на долара за голяма част от външната си търговия. Освен това обемът на вътрешната търговия на страните от БРИКС е доста малък, ако се пренебрегне съответната двустранна търговия с Китай. От геополитическа гледна точка стремежът към дедоларизация отразява интереса към ограничаване на възможностите на САЩ да налагат своите интереси в областта на сигурността чрез финансови санкции.

Като цяло, създаването на нова валута е свързано с многобройни въпроси, например как да се гарантира стабилността на обменния курс, да се координира паричната политика и да се изгради подходяща финансова инфраструктура. Те се нуждаят от интензивно изясняване в рамките на БРИКС и от солидна основа на доверие. Ето защо темата за обща валута все още няма да играе роля на предстоящата среща на върха в Йоханесбург, както обяви правителството на Южна Африка.

Ролята на Южна Африка като домакин на срещата на върха на БРИКС

На срещата на министрите на външните работи на "Групата на приятелите на БРИКС" в Кейптаун на 2 юни 2023 г. министърът на външните работи на Южна Африка описа БРИКС като блок, който действа като "шампион за развиващите се страни". Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Куба, Демократична република Конго, Коморските острови, Габон и Казахстан изпратиха представители на разговорите; Египет, Аржентина, Бангладеш, Гвинея Бисау и Индонезия участваха виртуално.

Тази година председателството е поверено на Южна Африка, една от икономически по-слабите страни в алианса БРИКС. За южноафриканското правителство БРИКС е важен формат, който, от една страна, укрепва отношенията с Китай, основен икономически партньор за Южна Африка, а от друга, предлага възможност за активизиране на отношенията с други страни с бързо развиваща се икономика. Въпреки това, откакто Сирил Рамафоса пое президентския пост през февруари 2018 г., БРИКС вече не се радва на особеното положение за южноафриканското правителство, което имаше при предшественика си Джейкъб Зума, който се фокусираше основно върху него във външната политика. През последните години Рамафоса положи големи усилия да развие отново политическите и икономическите отношения със западните държави, което отчасти му се удаде.

След руската инвазия в Украйна и ескалацията на геополитическия конфликт позицията на Южна Африка все повече достига своите граници, тъй като тя е принудена да заема позиция в различни моменти. След провеждането на военноморски маневри с Китай и Русия през февруари 2023 г. и - все още неоснователното - обвинение на посланика на САЩ в Южна Африка, че от южноафриканска военноморска база са доставени оръжия и боеприпаси на Русия, отношенията между Южна Африка и САЩ се влошиха. Стигна се дотам, че в Сената на САЩ дори се появиха призиви Южна Африка да бъде изключена от Закона за африканския растеж и възможности (AGOA), който дава на африканските държави преференциален достъп до американския пазар.

Фактът, че южноафриканското правителство успя, след дълга борба, да убеди Владимир Путин да не присъства на срещата на върха на БРИКС, само на практика освободи Южна Африка от трудната ситуация. След като Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин на 17 март 2023 г. и вътрешното правно положение в Южна Африка също е съвсем ясно, южноафриканското правителство щеше да бъде задължено да арестува Путин при влизането му в страната. Дискусията за евентуален арест на руския президент дълго време доминираше в тази за тазгодишната среща на върха на БРИКС и означаваше, че южноафриканското правителство е в състояние да постигне напредък по собствения си дневен ред само в ограничена степен.

За Южна Африка две цели са основни по време на нейното председателство на БРИКС: Първо, тя иска да представлява интересите на африканския континент в рамките на БРИКС. Един от акцентите е укрепването на икономическите отношения между африканските страни и страните от БРИКС и по този начин разширяването на търговията. Южна Африка е една от държавите в Африканския съюз, която активно работи за разширяване на Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA). Усилията за сътрудничество в рамките на AfCFTA се засилиха след пандемията от COVID-19.

През август 2022 г. южноафриканското правителство представи документ за външна политика, в който се подчертава фокусът му върху засилването на ролята на Африка в света.

Втората цел се разкрива от кратък поглед към близкото минало: Рамафоса е един от най-големите критици на неравномерното разпределение на COVID-ваксините, което през 2020 г. той вече беше определил като "ваксинален апартейд". През същата година той стартира съвместна инициатива с партньора от БРИКС - Индия, за да осигури временна отмяна на патентната защита на ваксините. Южноафриканско-индийското предложение постигна (временно) споразумение в Световната търговска организация едва през 2022 г., но то не стигна достатъчно далеч за двете държави. Оттогава насам южноафриканското правителство многократно открито критикува глобалното управление на здравеопазването и осъжда неравенствата в многостранната система. Това обяснява втората основна цел на Южна Африка, а именно да лобира в рамките на БРИКС, за да направи многостранната система по-приобщаваща. По този начин БРИКС се разглежда като възможност да се изгради, заедно с други държави, коректив на съществуващия многостранен ред, който се разглежда като доминиран от САЩ и насърчава предимно западните интереси.

Западът и "златното десетилетие" на развитие на БРИКС

Форматът БРИКС със сигурност отговаря на различните интереси на своите членове. За Китай БРИКС е интересен от геополитическа гледна точка, тъй като представлява алтернатива на Г-7. Пекин вижда, че настъпва "златното десетилетие" на БРИКС, доколкото той все по-успешно успява да превърне организацията в най-влиятелната платформа за сътрудничество Юг-Юг в света.

Русия може да я използва, за да заобиколи международната си изолация.

За Индия, Бразилия и Южна Африка - както и за други заинтересовани страни - форматът открива възможността да се избегне геополитически натовареният международен ред и вместо това да се укрепят позициите на Глобалния юг въз основа на алтернативен дневен ред. От европейска гледна точка е ясно, че на такова позициониране на групата БРИКС не може да се противодейства (в какъвто и да е формат) чрез опити за борба или разделяне на тази група, както понякога се обсъжда в САЩ. Ако БРИКС и другите развиващи се страни се стремят да играят водеща роля в оформянето на глобализацията и световното управление, тези усилия трябва да бъдат предприети активно. Ето защо изглежда необходимо да се подходи сериозно към нарастващата дискусионна сила на БРИКС.

Това е особено важно, тъй като много страни от глобалния Юг (искат) да се присъединят към БРИКС, тъй като се страхуват да бъдат въвлечени в конфликти между великите сили, а също и да станат обект на санкции или техните последици.

От китайска гледна точка процесът на разширяване към БРИКС+ би поставил началото на "златното десетилетие" на групата БРИКС. По този начин китайското ръководство се надява, че ще засили геополитическите си позиции. Бразилия, Индия и Южна Африка обаче се противопоставят по-специално на свързания с Пекин стремеж към хегемония в рамките на БРИКС. Не на последно място, китайско-индийските конкурентни отношения с дълга история на конфликти вероятно ще попречат на БРИКС да се подчинят трайно на максимите на едно китайско глобално управление. Възможните сблъсъци в рамките на БРИКС, както и засилващото се съперничество и конкуренция между БРИКС и Г-7 отговарят на профила на интересите на Китай и Русия. Европейският съюз следва да противодейства на тази динамика, вместо да я насърчава, както се прави чрез напрегната реторика или допълнителни формати, които благоприятстват геополитическата поляризация.

Особено страни като Южна Африка, Бразилия и Индия разглеждат групата БРИКС като платформа за алтернативни гласове при формирането на глобалното управление. Западните държави следва да се съобразят с тази загриженост и да работят за постигането на общи цели, още повече че този вид сътрудничество вероятно ще попречи на БРИКС да бъде единственото място за такъв обмен. Като първа стъпка например биха могли да се проведат разговори между шерпите на Г-7 и БРИКС, в които да се предвиди поне сътрудничество в области на политиката, които са по-малко засегнати от геополитическата конкуренция, като например въпросите на околната среда и климата или глобалната здравна политика.

Прекаленото политизиране на БРИКС с антизападен уклон вероятно не е в интерес на мнозинството от основната група на БРИКС в момента. Някои членове искат повече сътрудничество в по-малко големи, гъвкави и неформални формати на глобално равнище - за разлика от решаващите големи конференции с всеобщо участие на всички държави в миналото - и предпочитат по-малки коалиции. Формати като Форума за диалог Шангри-Ла са подходящи за това и следва да бъдат използвани по-добре и от европейската страна. Също така би било важен сигнал, ако европейските форуми като Мюнхенската конференция по сигурността се отворят в по-голяма степен към въпросите на Глобалния юг, дори извън съответните покани. По този начин те могат да покажат, че са готови за променено разбиране на въпроса как трябва да изглежда световният ред в бъдеще - световен ред, който се формира съвместно и по този начин не се възприема отново като "постановен от Запада". Тези въпроси за бъдещия международен ред не трябва да се съсредоточават само върху непосредствените европейски интереси, а трябва да се разглеждат в диалог с държавите от Глобалния юг, като по този начин се изпращат нови политически импулси към тези страни.