Въпреки че САЩ и Китай остават в центъра на усилията на човечеството да възроди опитите за космическа експанзия през последните години, Русия и Индия привличат общественото внимание с програми за роботизирани полети до Луната, съобщава Wired.

Руският спускаем апарат „Луна-25“ може да кацне на лунната повърхност още в понеделник, 21 август. Това е първата лунна мисия на страната от близо половин век и първата в постсъветската ера. Два дни по-късно, на 23 август, индийският апарат Chandrayaan-3 може да увенчае с успех стремежите на Индия – неговият предшественик се провали през 2019 г.

И двете мисии са насочени към района на южния полюс на Луната, място от нарастващ международен интерес поради наличието на воден лед, който може да бъде извлечен за кислород или ракетно гориво. Районът също така включва важни точки, известни като „върхове на вечната светлина“, които почти постоянно са изложени на слънчевата светлина, създавайки възможност за захранване с енергия на бъдещи мисии и бази на спътника.

Космическата надпревара от XX век между Съединените щати и бившия Съветски съюз отстъпва място на по-напрегнато лунно състезание. „Мисля, че това, което виждаме сега, е надпревара за Луната, която отново е политическа и властова, както и технологична. Разликата, разбира се, е, че днешната геополитическа реалност включва много повече държави и играчи, а също и търговски субекти“, коментира Касандра Стиър, експерт по космическо право и космическа сигурност в Австралийския национален университет в Канбера. „Индия настигна Русия на малка цена за кратко време“, добавя тя.

И двата модула са оборудвани с прибори за анализ, включително такива за изследване на минералите в лунния реголит (слой от рехав хетерогенен материал, покриващ твърди скали – бел. ред.) и сканиране за признаци на воден лед. Всеки от двата четириноги спускателни апарати е с размерите на малка кола и тежи около 3900 паунда (1700 кг) при излитане - по-голямата част от това тегло представлява пропелант. След като излязат от лунната орбита, и двата апарата ще извършат  автономно спускане от около 100 километра над земната повърхност.

Но двете мисии все пак се различават една от друга. Индийският кораб, който ще кацне близо до южния полюс на Луната, включва спускаем апарат, наречен Vikram („Викрам“), и малък всъдеход, наречен Pragyan („Прагян“). И двете машини се захранват от слънчева енергия и са проектирани да издържат един лунен ден или около две седмици.

Руският „Луна-25“ вероятно ще кацне близо до кратера „Богуславски“ и е проектиран да издържи цяла година. Той ще работи както със слънчева енергия, така и със своя радиоизотопен термоелектрически генератор, подобно на ядрения източник на енергия, който е осигурил дълголетието на космическия кораб Voyager („Вояджър“) .

Руските и индийските власти се въздържат от подробни и интензивни публични коментари относно тези мисии и нито една космическа агенция от тези страни не отговори на искания за коментар от Wired.

Все пак ръководителят на „Роскосмос“ Юрий Борисов заяви пред руската държавна информационна агенция ТАСС, че „целите на тази мисия са от чисто мирен характер“. Индийската космическа агенция публикува изявление, в което се казва, че Chandrayaan-3 има за „цел да разработи и демонстрира нови технологии, необходими за междупланетни мисии“.

Името на новия апарат на „Роскосмос“ е свързано с „Луна-24“ – сонда, която събира проби от Луната и ги изпраща обратно на Земята през далечната 1976 г., по време на разцвета съветската космическа програма.

Напоследък обаче руската космическа програма е в упадък, ускорен от войната на Москва в Украйна и произтичащите от това международни санкции. Оттогава Русия загуби доходоносни договори за изстрелване на ракети в околоземна орбита, както и ролята си в международното сътрудничество, като мисията ExoMars на Европейската космическа агенция (ЕКА), планирана за втората половина на това десетилетие.

Ръководителят на „Роскосмос“ също така заяви, че Русия ще се оттегли от Международната космическа станция (МКС) още през 2028 г., въпреки че нацията няма собствена станция след приводняването на станция „Мир“ през 2021 г.

Проблемите в „Роскосмос“ забавиха подготовката на мисията „Луна-25“, но въпреки това тя не беше отменена.

„Този ​​проект се разработва от края на 90-те години (на миналия век). Всички последни политически събития, включително почти пълната изолация на Русия от технологична гледна точка, се случиха твърде късно, за да повлияят на този проект“, изтъква Анатолий Зак, създател и издател на независимото издание RussianSpaceWeb . „Сега те по същество се конкурират с Индия със стационарен спускаем апарат. Няма всъдеход, няма опит да се съберат проби; това е показателно за това къде е Русия с нейната космическа програма“, добавя Зак.

За разлика от това, космическата програма на Индия, известна като Индийската организация за космически изследвания (ISRO), се радва на възход. Индия изстреля свои спътници в орбита около Земята и изпрати сонда, наречена Mars Orbiter Mission, до Червената планета. Страната обяви национална космическа политика през юни, предназначена да стимулира търговския си сектор. През 2019 г. Индия тества противосателитна ракета, като стана четвъртата страна, направила това, и отказа да се присъедини към водения от САЩ мораториум върху подобни тестове, които са противоречиви, защото изхвърлят отломки в околоземната орбита.

Спускаемият апарат Chandrayaan-3 е важен за националния престиж на Индия, смята Бенджамин Силвърщайн, анализатор от фондацията „Карнеги“ за международен мир, който наскоро публикува коментар за индийската космическа програма. „Има само няколко държави, които са изпратили обект на Луната и са го приземили успешно“, добавя той.

Космическите програми на Русия и Индия предвиждат още мисии до Луната, които са в процес на разработка. Русия е планирала „Луна-26“ за 2027 г. Това ще бъде последвано от по-голям спускаем апарат година или две по-късно. След това е планирана мисия за вземане на проби от „Луна-28“ след 2030 г.

Реалистично , трябва да добавите няколко години към тези официални дати, изтъква Зак от RussianSpaceWeb.

От своя страна Индия планира да си партнира с Япония относно всъдехода Lunar Polar Exploration, или Lupex, който може да бъде изстрелян още през 2026 г. и който ще изследва водни находища близо до южния полюс на Луната.

Междувременно САЩ и Китай продължават да бъдат активни относно спътника през последните години.

НАСА и нейните международни и търговски партньори вече стартираха първата мисия от програмата Artemis. Апаратът Artemis 1 без екипаж обиколи Луната в края на 2022 г., като НАСА планира да изпрати астронавти в лунна орбита през 2024 г. За 2026 г. се предвижда да бъдат изпратени хора на повърхността на Луната за първи път след мисията „Аполо 17“ през 1972 г. В крайна сметка САЩ се подготвят за постоянно присъствие на Луната, включително за лунна база и космическата станция Lunar Gateway.

В същото време Китай пое по свой собствен път с амбициозната си програма Chang'e. Страната стартира с лунен орбитален апарат през 2007 г., който беше последван от други орбитални апарати, спускаем апарат и след това от всъдеход през 2019 г. Година по-късно Chang'e 5 успешно върна лунни проби обратно на Земята.

Сега Китай планира Chang'e 6, друга мисия за вземане на проби, която трябва да се осъществи през 2024 г., последвана от всъдехода Chang'e 7 през 2026 г.

Подобно на САЩ, Китай планира да има постоянно присъствие на Луната със своята Международна лунна изследователска станция на южния полюс, предвидена за изграждане през 2030 г.