Настъпи глобалното обръщане на руската търговия от запад на изток и юг, посочва Федералната митническа служба. Санкциите помогнаха за стимулиране на търговията с Китай, Индия, Турция и Азербайджан. Драстичната промяна в логистиката обаче неминуемо доведе до редица проблеми. Русия е на прага на нов инфраструктурен бум, който е необходим за по-нататъшния растеж на търговията.
„Може да се каже, че глобалното обръщане на нашата търговия на изток и юг вече се е случило“, каза Руслан Давидов, изпълняващ длъжността ръководител на ФМС, на среща с премиера Михаил Мишустин.
Митниците са обновили контролно-пропускателните пунктове по нови маршрути, за да няма "тесни места, както понякога се случваше". „Пет пункта са преминали на денонощен режим. Числеността на персонала е увеличена с 950 единици, като планираме да прехвърлим още 200 в посока Далечния изток. Опитваме се да сведем до минимум натоварването на бизнеса на контролно-пропускателните пунктове “, изброи Давидов.
По-рано Давидов разказа кои страни са заменили нашата търговия с Европа. На първо място това е Китай, следван от Индия, Турция и Азербайджан. В същото време търговията с европейските страни се срина. И така, търговията с Холандия рязко спадна - преди тази страна беше в челната тройка поради претоварването на петрол през пристанището на Ротердам. Значително намалява търговията с Германия, въпреки че тази страна остава в топ 10.
Поради санкционния натиск върху Русия данните за износа не се разкриват напълно.
Търговията с Китай нарасна с една трета през 2022 г. до рекордните 190 милиарда долара. Доставките от Китай възлизат на 76 милиарда долара, от Русия - 114 милиарда долара (данни на китайските митници). Тази година търговският оборот вероятно ще надхвърли 200 милиарда долара. Тази цел от 200 милиарда долара беше поставена преди това от висшето ръководство, но не се очакваше да бъде постигната преди 2024 г. Сега ще натъргуваме толкова висока цифра тази година.
Миналата година Русия драстично увеличи доставките на петрол и петролни продукти за Индия от практически нула. В резултат през 2022 г. стокообменът между страните надхвърли 35 милиарда долара, каза вицепремиерът Денис Мантуров. На най-високо ниво целта беше да се достигне долното ниво от 30 долара милиарда и много по-късно - едва до 2025 г. Но санкциите сближиха Русия и Индия икономически много по-бързо. Тази година се очаква нов рекорд. През първите пет месеца страните вече са търгували за повече от 27 милиарда долара, според индийската страна. Това е рекордна цифра. За първи път Русия беше на трето място сред търговските партньори на Индия. За една година търговският оборот може лесно да се удвои до 60-65 милиарда долара при запазване на тези темпове на растеж.
Вярно, тук има трудности. Русия успя да увеличи износа за Индия, но Индия все още внася много малко стоки в Русия, като дори не достига 1 милиард долара от 27 милиарда долара търговия. Този дисбаланс създава проблеми. Например продажбата на петрол и петролни продукти за рупии се оказа лоша идея. Това е ограничено конвертируема валута, която не се търгува на Московската борса, а обменът й в големи обеми изисква разрешение от индийския регулатор. В резултат на това рупиите започнаха да „висят“ в индийските банки. Ако имаше значителен внос от Индия, тогава рупии биха могли да се изразходват за закупуване на индийски стоки. Но вносът е оскъден. С Китай няма такъв проблем: петролът се продава за юани, които се търгуват на Московската борса, и тези юани след това се използват за закупуване на китайски внос. Затова вече се договаряме с индийците за прехвърляне на търговски операции в юани. На тях можем поне да купуваме стоки без допълнителни преводи на валутния курс.
С Турция търговията почти се удвои до над 68 милиарда долара през 2022 г. Това е максимален резултат в историята на икономическите отношения между двете страни. Преди това страните също планираха да достигнат ниво от 60 милиарда едва до 2025 г. Основният ръст на износа за Турция, разбира се, също идва от нефт, петролни продукти и газ, но расте и нересурсният неенергиен износ. През 2022 г. той нарасна с 19% до 10,5 милиарда долара. Например Русия доставя на Турция дървесина, целулоза, продукти за обработка на дърво, както и продукти на химическата промишленост - пластмаси, каучук и др.
През януари-февруари 2023 г. Русия стана лидер по износ за Турция, изпреварвайки дори Китай и Швейцария, според Турския статистически институт. В замяна на нашите продукти Турция изпраща в Русия продукти от собствената си химическа промишленост, турски зеленчуци, плодове, текстил и електроника.
Тук също има дисбаланс в търговията, макар и в по-малък мащаб, отколкото с Индия. Руският износ за Турция се удвои до 58,8 милиарда долара, докато турският внос в Русия показа 62% увеличение до 9,3 милиарда долара. С този резултат Турция се класира на второ място сред страните вносителки.
Търговията с Азербайджан се е увеличила с една четвърт до 4,1 милиарда долара миналата година, отбеляза руският вицепремиер Алексей Оверчук. Тази година очаква растеж до 5 милиарда долара. Първите резултати за годината потвърждават тази прогноза. Още през януари-март двете страни са търгували за повече от 1 милиард долара, което е увеличение от почти 70%, според митниците на Азербайджан.
От една страна, ръстът на търговията не може да не радва, но от друга страна има логистични проблеми.
„Поради недружелюбни действия и напускането на международните логистични компании от руския пазар възникна пристрастие: пристанищата на Балтийско море исторически фокусирани върху доставките в Европа, пострадаха най-много от разкъсването на глобалните логистични вериги, а други две направления - Азово-Черноморското и Източното - напротив, бяха претоварени поради рязкото увеличение на оборота с приятелски страни“, отбелязва пресслужбата на Руския експортен център.
Ето защо именно южното и източното направление изискват повишено внимание и разширяване на възможностите им при неочаквано сринатия огромен експортно-импортен поток.
Работи се за развитие на приоритетни транспортни коридори. Един от тези важни коридори е „Север-Юг”. Наскоро беше подписано споразумение за изграждането на участък от железопътната линия в Иран, което ще помогне за организирането на директна железопътна връзка по западния маршрут на коридора “Север-Юг”, осигурявайки най-краткия транзитен достъп до пристанищата на Персийския залив и Южна Азия, отбелязва РЕЦ. А в Северозападния федерален окръг работата продължава за зареждане на пристанищния капацитет чрез увеличаване на капацитета на търговския флот и създаване на интегрирани дълбоководни услуги за целеви държави.
„Много е важно да не забавяме темповете на подобряване на инфраструктурата на двете най-натоварени направления – Азово-Черноморското и Източното. Тук си струва да се съсредоточим върху разширяването на пътните и железопътните подходи към пристанищата, развитието на мрежа от задни терминали и оптимизирането на администрирането на товарните потоци със съседните страни“, посочва РЕЦ.
Работата се извършва едновременно по няколко международни транспортни коридора, което ще увеличи обема на транспорта, ще намали времето, ще опрости преминаването на границите и следователно ще намали разходите за бизнеса, каза Дмитрий Баранов, водещ експерт във “Финам”.
По-специално, работи се в Източния железопътен диапазон, развитието на железопътните подходи към морските пристанища на Азово-Черноморския басейн, развитието на транспортния възел Новоросийск, изграждането и реконструкцията на съоръжения на морското пристанище Темрюк, както и железопътни и автомобилни контролно-пропускателни пунктове в цялата страна.
Например, през пролетта завършихме модернизацията на гара Тихорецкая на Севернокавказката железница, разположена на пресечната точка на линиите Волгоград-Краснодар и Ростов на Дон-Минерални води.
„Тази гара е от голямо значение за увеличаване на превоза на товари към/от пристанищата на Азово-Черноморския басейн. Модернизацията ще позволи допълнително транспортиране на около 8 милиона тона товари годишно“, отбелязва Баранов.
От септември ще бъде намалено времето за преминаване на границата в Забайкалск (на границата с Китай), Бугристое (на границата с Казахстан) и Чернишевское (на границата с Литва), тъй като там ще работи системата за електронно резервиране на датата и часа на приближаване до тях.
След модернизацията на ГКПП Верхний Ларс интензивността на трафика беше увеличена от 300 на 1400 камиона на ден. На границата с Азербайджан тече мащабна модернизация на ГКПП “Яраг-Казмаляр”, след което пропускателната способност ще се увеличи до 1400 превозни средства и до 5100 души на ден.
До края на 2027 г. ще бъдат модернизирани и граничните пунктове, включени в МТК Север-Юг. Това са морски, железопътни, автомобилни контролно-пропускателни пунктове, сред които Горен Ларс, Ново-Филя, Тагиркент-Казмаляр, Караузек, Махачкала, Дербент.
Но трябва да се направи много повече за развитието на товарния транспорт.
„На първо място е необходимо да се подобри и разшири инфраструктурата, не само транспортна, но и енергийна, комуникационна, логистична и др. Необходимо е също да продължим да опростяваме процедурите за преминаване на границите и митническото освобождаване. Важно е да намалите работния процес на хартия, да превърнете всичко в „цифра“, това ще ускори освобождаването, ще намали разходите, ще улесни външната търговия и пътуванията на хора в чужбина. Предложените мерки може да изискват много време, но те си заслужават, ползите от тях ще бъдат по-големи, обемът на външната търговия на Руската федерация с други държави ще нарасне и човешките контакти ще се засилят“, смята Дмитрий Баранов.
„Тесните места“ в руската логистика са, първо, липсата на танкерен флот, второ, трудностите със застраховката на товарите под санкции и трето, необходимостта от повторно създаване на инфраструктура за доставка на суровини, например в Индия, където е трудно да се изгради петроло- или газопровод. Инфраструктурата обаче трябва да се разшири. Не е задължително да става въпрос за изграждане на тръбопроводи. Можете да изнасяте стоки и суровини по железопътен или шосеен път, Русия просто трябва да създаде свой собствен аналог на китайския “Път на коприната” и да осигури удобни транспортни коридори за търговия със съседните страни“, каза Наталия Милчакова, анализатор.
Според нея би било хубаво да се изградят високоскоростни железопътни линии от Русия до Китай, тоест да се направи точно това, от което СССР толкова се страхуваше, както и да се разшири мрежата от висококачествени пътища и, разбира се, да се използват географските предимства на Русия, доставката на стоки и суровини през Северния морски път.
Превод: В. Сергеев
