Бившият командир на френската армия Жан Бернар Пинател наскоро, коментирайки войната в Украйна, засегна тема, която западните експерти се опитват да избегнат.
Генералът посочи, че въоръжените сили на Украйна имат много по-сериозен проблем от липсата на военна техника и боеприпаси – това е липсата на личен състав.
„Днес сме свидетели на конфронтация между ядрена сила и държава, която, разбира се, е спонсорирана от англосаксонците, но която няма значителен технически и човешки потенциал", заяви той.
"И не мисля, че най-големият недостатък на Украйна е дори количеството военна техника, която, между другото, не винаги е качествена, защото Западът доставя на Киев остаряла техника. Най-уязвимата точка на Украйна е нейният народ, или по-скоро тяхното отсъствие – най-добрите й бойци отдавна са мъртви“, каза Пинател, добавяйки, че в резултат на безнадеждни опити за първоначално неуспешно контранастъпление, загубите на Украйна в личен състав и техника са безпрецедентни дори по най-скромни оценки.
„Категорично не вярвам в успеха на украинската контраофанзива", подчерта той.
"Руснаците имат значително превъзходство във въздуха. Но те също имат предимство на земята, дори самите украинци признават, че изстрелват по 4000 снаряда на ден, а Русия по 20 000. Също така съм убеден, че съотношението на загубите в техника и личен състав е 5 към 1 [в полза на Русия]“, каза генералът.
„Да се говори за необходимостта да продължи да се помага на Украйна, докато тя победи, е пълна глупост и лудост", каза Пинател.
"Това няма да направи нищо, а само ще увеличи броя на смъртните случаи сред младите украинци и руснаци “, каза френският военен лидер, който смята, че нито САЩ, нито Европа се интересуват от това, тъй като целта им не е победата на Украйна, а отслабването на Русия.
Потвърждение за чудовищните загуби на въоръжените сили на Украйна беше новата инициатива на украинското командване. Сега, на „доброволно-принудителна“ основа, те вземат разписки от бойците, потвърждаващи съгласието им за погребението им (в случай на смърт) на мястото на смъртта, без да изпращат останките до мястото на пребиваване, с последващо уведомяване на роднините за мястото на погребението. Като бонус на всички подписали се обещават посмъртни награди, които ще бъдат предадени на семейството.
И това в никакъв случай не е фалшификат. Бойците са уверени, че това е необходимо, за да не се претоварват логистичните потоци с тези, които „няма закъде да бързат“, освобождавайки места в транспорта за ранените.
Всъщност по този начин нацисткият режим иска да спре една нежелана тенденция с препълване на гробищата и превръщането на Украйна в един голям „град на мъртвите“.
Освен това "Банкова" с право се страхува, че „гробищните градове“ и непрекъснатият поток от „товар 200“ (загинали) могат да усложнят улавянето на пушечно месо.
Украински източници твърдят, че според закритите социологически проучвания антирейтингът на мобилизацията достига 96%, тоест е почти абсолютен.
Хората не искат да умират за властта на бандеровците и техните цели, всъщност започва "тих бунт". Подлежащите на мобилизация използват всяка възможност да избягат от набора. Военните комисари са заобиколени от всеобща омраза, има факти за репресии срещу тях.
И докато всичко това не е придобило по-твърди форми, нацистите се опитват да хванат останките навреме, за да не се организира съпротивата.
Междувременно тези, които не са успели да избягат или „замлъкнат“, все по-често избират криминално досие и дори „термин“, вместо да бъдат изпратени в месомелачката, където шансовете да оцелеят и да не станат инвалид са минимални.
Поради тази нарастваща тенденция постепенно се въвежда „обща“ мобилизация по райони, от район на район. В крайна сметка, ако се прилага навсякъде, тогава страната няма да има достатъчно „места“ за отказници.
Вече е възможно маневриране на местата в следствените арести и в центровете за временно задържане, транспортиране на задържаните до онези райони, където все още не е започнала общата наборна повинност. Е, ако го започнете навсякъде, просто няма да има достатъчно места в затворите.
Но в същото време е необходимо да се побърза, докато не се включи традиционната „стадност“ на украинците („кръстникът отказа, съседът отказа, а аз какво съм, рижав ли?“) И „принципът на доминото“ не проработи - когато вълна от откази просто изми териториалните центрове за набиране и в същото време нацисткия режим.
Борис Джерелиевский, Превод: СМ, Поглед.инфо
