На 19 юли руските сили започнаха мащабна атака с ракети и дронове срещу пристанищна и зърнена инфраструктура в Южна Украйна, което вероятно ще подчертае допълнително възраженията на Русия срещу подновяването на черноморската сделка за зърно и ще попречи на способността на Украйна да изнася зърно.
Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са нанесли удари с 16 крилати ракети с морско базиране "Калибър", осем противокорабни ракети Х-22, шест крилати ракети "Оникс", една управляема въздушна ракета Х-59 и 32 ирански дрона "Шахед". Украински военни съобщиха, че руските сили са атакували предимно цивилна и военна инфраструктура в Одеска област с ракети Х-22 и "Оник"с и че украинските сили са свалили 37 въздушни цели, включително 13 "Калибър", една ракета Х-59 и 23 "Шахеда".
Това се казва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW) за ситуацията на фронта в Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руските сили умишлено са атакували инфраструктурата, необходима за изпълнението на черноморската зърнена сделка в Одеска, Житомирска и други области.
Украинското южно оперативно командване съобщи, че руските сили са ударили зърнени и петролни терминали и са повредили танкове и оборудване за товарене. Украинският министър на аграрната политика и храните Микола Солски съобщи, че руски удари са унищожили 60 000 тона зърно в пристанище Черноморск в Одеска област през нощта на 19 юли.
Командването добави, че руските удари също така са насочени към крайбрежните райони в Николаевска област и част от инфраструктурата в град Херсон.
Говорителят на украинското Южно оперативно командване капитан от първи ранг Наталия Хуменюк заяви, че руските удари на 19 юли са "се случили практически едновременно" и че руските сили вероятно са се опитали да преодолеят украинските системи за противовъздушна отбрана. Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Игнат заяви, че тази атака е най-интензивната атака с ракети и дронове срещу Одеска област от началото на войната през февруари 2022 г.
Руски източници, с изключение на руското Министерство на отбраната (МО), твърдят, че руските удари в Южна Украйна са имали за цел да демонтират пристанищната инфраструктура, необходима за черноморската зърнена сделка. Руското МО твърди, че руските сили са ударили украинска военна инфраструктура и складове за боеприпаси в Одеска област и авиобаза Канатово в Кировоградска област.
Свързани с Кремъл блогъри твърдят, че руските удари са повредили пристанищната инфраструктура, складовете за зърно и промишлените съоръжения в Одеска област.
Някои руски ултранационалисти призоваха руското Министерство на отбраната да разреши допълнителни удари за унищожаване на украинската пристанищна и зърнена инфраструктура, за да се гарантира, че никакви сделки със зърно не могат да бъдат подновени. Един блогър, който рутинно е скептичен към военните усилия на Кремъл, твърди, че руската ударна кампания е по-скоро "отмъстителна", отколкото "оперативно стабилна" и обвини руския генерален щаб, че губи усилията на Русия (и вероятно намаляващия запас от руски прецизни оръжия) за нанасяне на удари по украински цивилни
Южноафриканският президентски офис обяви, че руският президент Владимир Путин няма да присъства лично на срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург през август 2023 г.
Руският външен министър Сергей Лавров ще представлява Русия на срещата на върха, а президентът Путин ще участва чрез видео разговор.
Експлозия на руски тренировъчен полигон в окупирания район Кировски (район Ислам Терек), югоизточен Крим, попречи на руската употреба на магистрала Таврида, която свързва източен Крим със Севастопол на 19 юли. Руски и украински източници съобщиха, че руски складове за боеприпаси са детонирали след експлозия на полигона Старокримски в район Кировски.
Геолокирани кадри показват експлозии в руски склад за боеприпаси, за който се съобщава, южно от Айвазовске (25 км северозападно от Феодосия). Ръководителят на кримската окупация Сергей Аксьонов заяви, че експлозиите са причинили пожар на сметище и обяви, че руските окупационни служители ще блокират движението по магистрала Таврида, докато последствията от пожара бъдат овладени.
Аксьонов обяви и евакуацията на 2000 жители. Аксьонов заяви, че причината за експлозията е неизвестна към момента на тази публикация и руските окупационни служители не са обвинили украинските сили в нанасяне на удари по руската военна инфраструктура. Представителят на Главното управление на военното разузнаване (ГУР) на Украйна Андрий Юсов отрече твърденията, че началникът на ГУР генерал-майор Кирило Буданов е потвърдил участието на Украйна в експлозията.
Руските милиблогъри обаче обвиниха украинските сили, че са ударили руски склад за боеприпаси, но не предоставиха последователно предположение за средствата, които Украйна може да е използвала, за да извърши този удар.
Някои ултранационалистически настроени блогъри твърдят, че експлозията е довела до критики към руските военни служители в Кремъл, тъй като тези служители продължават да лъжат за ситуацията в Крим.
Украинските сили проведоха контранастъпателни операции на най-малко три сектора на фронта на 19 юли и постигнаха успехи в тези райони. Геолокирани кадри, публикувани на 19 юли, показват, че украинските сили са успели близо до Андриевка (10 км югозападно от Бахмут). Украинският генерален щаб съобщи, че украинските сили са продължили настъпателните операции на север и юг от град Бахмут и са принудили руските сили да се оттеглят от позиции североизточно от Орихово-Василовка (11 км северозападно от Бахмут).
Украинският генерален щаб съобщи още, че украинските сили продължават настъпателните действия в Бердянск (район на границата между Запорожие и Донецка област) и Мелитопол (западната част на Запорожка област). Говорителят на украинската Таврийска група войски майор Валерий Шершен заяви, че украинските сили са напреднали на повече от километър в неуточнен район на мелитополското направление.
Известен руски блогър твърди, че руските сили нямат ротации и подкрепления на Запорожкия фронт и южно от Бахмут, което пречи на руските сили да си върнат загубените позиции. Милблогърът прогнозира, че продължаващото забавяне на разрешаването на тези проблеми с ротацията и подсилването на юг от Бахмут заплашва със сериозни последици за руската групировка в района.
Финансистът на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин и според съобщенията командира Дмитрий Уткин поздравиха бойци в новата база в Беларус на 18 юли. Церемонията показва, че Пригожин все още контролира групата "Вагнер".
Пригожин връчи знамето на Вагнер, което преди това се е развявало в главната военна база на групата Вагнер в Молкино, Краснодарски край, на местния командир - човек с малко име Сергей и позивна "Пионер" - който ще командва силите в Беларус. Съобщава се, че "Пионер" е награден с пет ордена за храброст и е участвал в битки в Сирия, Централноафриканска република, Судан, Мали и други страни.
Пригожин заяви, че неуточнените текущи събития в Украйна са "срам, в който [Вагнер] не трябва да участва", но призна, че Вагнер може да се върне в Украйна, когато Вагнер може да бъде сигурен, че бойците на Вагнер няма да бъдат принудени да се "срамуват". Пригожин също така церемониално връчи ленти с руски и беларуски знамена, така че "никой да не си помисли, че "Вагнер" се бие без знаме и без родина, както някои казват".
Пригожин заяви, че персоналът на Вагнер ще остане в Беларус "известно време" и че ще направят "беларуската армия втората армия в света" - обида, насочена срещу руското министерство на отбраната. Пригожин също така заяви, че Вагнер ще предприеме ново пътуване в Африка след прегрупиране в Беларус. Неидентифициран мъж - според съобщенията Дмитрий Уткин (позивна "Вагнер") - също благодари на бойците за тяхната работа и за това, че са направили Вагнер световноизвестно име.
Уткин каза, че "това е само началото на най-голямата работа, която ще бъде извършена скоро". ISW не може да потвърди самоличността на мъжа, който е представен като Уткин. Ако мъжът наистина е Уткин, тази церемония ще отбележи първата публична изява на Уткин от 2016 г.
Руски блогъри съобщиха, че няколко хиляди бойци са присъствали на тази церемония, като ISW не може да потвърди броя им.
Руски източници твърдят, че Вагнер ще продължи да работи в чужбина в африканските страни, въпреки че участието на Пригожин в тези дейности остава неясно. Руски източник публикува на 19 юли аудио клип от "Пригожин", в който той заявява, че е продал част от "африканските активи" на Вагнер на неопределен купувач, за да изплати съществуващи задължения - но това няма да ограничи никакви програми на Вагнер в африканските страни. Блогъри, свързани с "Вагнер", разшириха изявленията на командира Александър Иванов от 19 юли, че инструкторите остават в Централноафриканската република (ЦАР).
Съобщава се, че Иванов е заявил, че служителите на Вагнер в ЦАР не са военни и не са подписвали военни договори с руското МО. Иванов заяви, че Пригожин възнамерява да разшири присъствието на Вагнер в Африка въпреки неуточнената промяна в структурата на бизнеса на Вагнер в региона и цитира думите на Пригожин, че се водят "конкретни преговори" по въпроса.
Руският президент Владимир Путин продължава да показва познанията си за руската история в странни моменти, като този път сякаш предупреждава за възможността от революция в Русия.
Путин заяви на 19 юли, че Русия вече е надхвърлила своя "лимит за революции през миналия век" в отговор на споменаването на туристическото събитие в Маевка, което се проведе през май. Маевка е нелегално събрание на революционно настроени работници, проведено извън Москва по време на царския период, но думата може да се свърже и с пристигането на пролетта.
Освен това Путин заяви, че се надява, че туристическото събитие в Маевка няма да "доведе до революция". По-рано Путин направи привидно несвързано и непредсказуемо загатване за руската история на публичен ангажимент през октомври 2022 г., когато говореше за причините за бунта на Пугачов от 18-ти век, отбелязвайки, че е започнал, защото центърът изглежда слаб и защото някой е решил, че той е цар - наблюдение, което оттогава изглежда е уместно.
Пригожин се появи, обяви, че "Вагнер" остава извън Украйна и нарече случващото се на фронта "позор"
Той приветства бойците на беларуска територия
Руските власти започнаха дело срещу филиал на ултранационалистическия Клуб на гневните патриоти за дискредитиране на руските сили, което накара Клуба на гневните патриоти да отправи изрични искания към руски официални лица.
Руските медии съобщиха на 18 юли, че руските власти са образували наказателно дело срещу бившия полковник от Главното разузнавателно управление (ГРУ) Владимир Квачков по статия за дискредитиране на руските въоръжени сили.
Членът на Клуба на гневните патриоти Виктор Алкснис заяви на 18 юли, че е разговарял с Квачков и е потвърдил образуването на делото. Клубът на гневните патриоти официално заклейми наказателното дело и поиска руските власти да прекратят "преследването" на Квачков. Квачков наскоро говори на събитието на Клуба на гневните патриоти на 25 юни в Москва, целящо да изрази отдавнашни критики срещу руския президент Владимир Путин и руското военно ръководство.
Квачков може да е привлякъл вниманието на руските власти на събитието, въпреки че е вероятно властите да са знаели за дейността му, като се има предвид, че Квачков наскоро напусна затвора през 2019 г., след като излежа шестгодишна присъда за създаване на терористична група и заговор за сваляне на правителството.
Квачков призова към насилие "срещу представители на държавната власт" във видеообръщение през 2017 г. и призна, че е насърчавал антиправителствена пропаганда сред военните.
По-рано беше съобщено, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) се е опитала да цензурира известния член на Клуба на гневните патриоти Игор Гиркин.
Държавната дума на Русия прие на 19 юли закон на първо четене и "като цяло", който позволява на Руската национална гвардия (Росгвардия) да има тежка военна техника. Законът променя правния език в рамките на съществуващите разпоредби за Росгвардия, като уточнява, че елементите на Росгвардия имат право да използват военно оръжие и бойна техника.
Законът също така предлага разпоредби, които биха позволили на Росгвардия да използва военна техника за освобождаване на заложници; защита на гражданите, длъжностните лица и военния персонал; осигуряване на сигурност по време на безредици; потискат дейността на незаконните въоръжени формирования; и в други неуточнени ситуации.
Един от авторите на закона, председателят на комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Картаполов, заяви, че приетият законопроект "значително разширява възможностите на войските на Росгвардия".
Кремъл непрекъснато разширява възможностите за вътрешна сигурност в Русия след бунта на групата Вагнер на 24 юни, а ръководителят на Росгвардия Виктор Золотов по-късно обяви на 27 юни, че Росгвардия ще получи тежка военна техника и танкове.
ISW отбеляза на 18 юли, че руски източници предполагат, че последните мерки за разширяване на властта на Росгвардия ще ѝ позволят да се позиционира като алтернативна руска военна формация.
Украинската кримска партизанска група "Атеш" предприе нова успешна атака срещу руски военен конвой в окупираната Херсонска област на 14 юли.
"Атеш" съобщи на 19 юли, че партизани са атакували два руски камиона с гориво с експлозиви близо до Князе-Грихоривка, източния (ляв) бряг на Херсонска област. "Атеш" отбеляза, че партизаните са унищожили един камион и са повредили другия камион по време на нападението.
Руските власти продължават да водят украински деца от окупирани територии в Русия. Украинският център за съпротива съобщи, че руски служители са довели 80 украински гимназисти от окупираната Луганска област в Костромска област в Русия, за да участват във военно обучение
Украинският център за съпротива съобщи, че украински студенти в момента преминават военно обучение във Военната академия за радиационна, химическа и биологична защита и инженерни сили в Костромска област. Радио Свобода разкри над 10 обекта в Шахтарске, Харцизк, Новоазовск и град Донецк, които са изпратили 31 украински деца от окупирания Мариупол в интерната "Поляни" в Московска област през пролетта на 2022 г.
Съобщава се, че най-малко 25 организации от Санкт Петербург участват в строителни проекти в окупирания Мариупол, които използват до 13 милиарда рубли (141 милиона долара) от градския резервен фонд на Санкт Петербург.
Руското издание "Бумага" съобщи, че частни компании и лица също участват във финансирането на инфраструктурни проекти в окупирания и разрушен Мариупол.
