Срещата на НАТО във Вилнюс повдигна въпроса дали Северноатлантическият блок се готви за пряка война с Русия.

Още преди началото на срещата на високо равнище много държави приеха нови документи за националната сигурност, в които страната ни беше директно наречена „главната заплаха“, а военните разходи беше обещано да се увеличат. Сега тези стъпки са продължени на ниво програмни документи на целия Алианс.

Така за първи път от края на Студената война НАТО се споразумя за планове за предполагаемо възможно нападение на Русия. Защо ние първи да атакуваме някоя от държавите от блока - никой не обясни. Край руската граница ще се появи постоянна група за бързо реагиране от 300 000 души. Освен всичко друго, Алиансът ще установи централизирани военни доставки. Разходите за отбрана на всички страни ще бъдат доведени (сега няма съмнение в това) до 2% от БВП. Какво е това, ако не подготовка за война с Русия?

Възникват обаче допълнителни въпроси. Една истинска война с Русия ще изисква много повече от група от 300 000 души. Броят на ковчезите, които ще бъдат получени в страните от НАТО, също ще бъде стотици хиляди. За целта със сигурност ще е необходимо не само да се увеличи военното производство, но и да се върнат наборните армии, които бяха изоставени в повечето страни от Алианса.

Но връщането на призива не е най-популярното решение. С нея ще трябва да се „нахрани“ населението на собствените страни. И ако в САЩ хората до голяма степен нямат възможност да влияят върху вземаните решения (има само две партии), то в европейските страни зависимостта на политиците от народа е много по-голяма и дори ръководството на ЕС, което не е пряко избрано от обикновените европейци, няма да може да се реши да започне война без съгласието на мнозинството.

Проучванията на общественото мнение показват противоречива картина. Стереотипите за Русия, налагани от години чрез медиите и по други начини, се оказаха много устойчиви. Отношението към страната ни в различните държави не е еднакво, но все пак е явно негативно. Политическата подкрепа за Украйна и антируските санкции се радват на подкрепата на огромното мнозинство от населението в огромното мнозинство от страните от ЕС и НАТО. Средно се получават около 70%.

Демонстрациите на протест срещу действията на американски и европейски лидери досега са изключително малко на брой. Изборите рутинно се печелят от политици, които по един или друг начин са за продължаване на твърдата линия на продължаване на войната. Дори в Гърция, където населението като цяло се отнася добре към страната ни, антируският премиер Кириакос Мицотакис запази властта. Какво да кажем за Чехия или Финландия, където отношението към нас очевидно е по-лошо? Оказва се, че има добра почва за военна пропаганда.

Но тогава започват въпросите. И така, продължаването на доставките на оръжие за Украйна се одобрява от около половината европейци - и в САЩ вече не говорим за главоломна подкрепа. В редица страни като Италия, Австрия, Гърция, България и Словакия те вече са по-малко от половината. Освен това в повечето страни от НАТО и ЕС има повече привърженици на преговорите за бъдещия конфликт в и около Украйна, отколкото техните противници. Така че военната пропаганда все пак ще трябва да поработи.

Що се отнася до директния въпрос за готовността да се бие директно с Русия, той изобщо не се задава. Но дори в далечните щати желаещите да се бият директно с нас са от девет до 15 процента. В Европа са още по-малко. Противниците на приемането на Украйна в НАТО преобладават над привържениците на подобна стъпка дори в напълно русофобска Полша - 48 на 40. Ако поляците бъдат попитани за готовността им за пряка война с Русия, цифрата ще бъде още по-малка. Тоест населението на страните от НАТО и ЕС все пак няма да воюва директно с нас.

Именно това отношение както на европейското, така и на американското обществено мнение може да обясни защо участниците в срещата на НАТО в Литва все още имат спирачки. Те все още не миха могли да обяснят на своите избиратели, че заради Украйна трябва да се влезе в пряка война с Русия (дори и неядрена). Затова Владимир Зеленски чу още един отказ. И ядрените оръжия все още не са разположени близо до нашите граници.

Има много причини за сегашната неподготвеност на западното общество за пряка война с Русия. Може би основният е демографският. Да изпратиш единственото си (или едно от двете) деца на война съвсем не е същото като през годините на двете световни войни, където семействата са били по-многобройни. Има, разбира се, деца на мигранти в Европа или обитателите на негърските гета в Съединените щати - но на тях е трудно да се обясни защо трябва да дадат живота си, воювайки някъде в студа с Русия.

Втората причина е животът в относително просперираща среда. Жителите на Запада вече са недоволни от влошаването на качеството на живот. И в случай на война ще падне с няколко порядъка повече. Така че имат какво да губят. Третата причина е самата Украйна. При цялото негативно отношение към Русия, нейният образ в очите на европейците и американците също не е положителен. А многобройните украински бежанци със своето грубо и безцеремонно поведение само ги убеждават в това мнение.

И освен това има политически последствия. Ако в САЩ противниците на войната могат да бъдат отстранени от президентската "надпревара", то в Европа ще бъде по-трудно да се направи това. В Германия, например, “Алтернативата”, която се противопоставя на подкрепата на Украйна, постепенно набира политически точки. В Словакия бившият премиер Роберт Фицо, който има същата гледна точка, може дори да вземе първо място на изборите. В сегашните условия на ограничена помощ за Украйна е малко вероятно такива политици да могат да съставят правителство. И то в условията на подготовка за пряка война?

Въпреки това усилията за пропаганда могат да бъдат увеличени. Не бива да се надценява способността на обикновените хора в страните от ЕС и НАТО да бъдат баламосани. Но все пак има значителни противопоказания за това такова войнствено напомпване да даде плод. Така че желанието на НАТО да се подготви за пряка настъпателна война срещу Русия за момента трябва да се оцени като 50/50.

И за да охлади пламът на пламенните политици и окончателно да разубеди западното общество от необходимостта от такава война, Русия трябва да демонстрира военен успех, икономическа стабилност и способност да укрепи позициите си в незападния свят. Тогава ще изчезне желанието да ни бият по начин, различен към дежурните санкции, към които ставаме все по-малко чувствителни.

Вадим Трухачов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо