Това, което е добро за General Motors, е добро и за Америка, казва президентът на корпорацията Чарлз Уилсън на изслушване в Сената през януари 1953 г.

Нека се опитаме да прехвърлим значението на тази легендарна фраза на руска почва. Да кажем, че това, което е добро за Лукойл, е добро и за Руската федерация. Не ви ли звучи правилно?

Според "Индексът на милиардерите" (Bloomberg Billionaires Index), публикуван от Bloomberg, от началото на 2023 г. богатството на най-богатите бизнесмени у нас се е увеличило с $16,5 млрд.

В същото време бащата-основател на Лукойл Вагит Алекперов е станал по-богат с $4,8 млрд. Разбира се, не става въпрос за личните му финансови средства, а за пазарната капитализация на активите му.

Какво са 16,5 милиарда долара? Изразено в рубли, по текущия официален обменен курс на Централната банка от 88 за долар, това са почти 1,5 трилиона. Днес дефицитът на федералния бюджет е 3,4 трлн.

Основната причина бяха санкциите, които се превърнаха в ниска цена на петрола, продаван в чужбина (49,5 долара за барел марка Urals спрямо 85,6 долара година по-рано) и срив на износа на газ по тръбопроводи. Но потънаха не само приходите от петрол и газ, но и позициите с ДДС и данък общ доход.

Има една много нелогична, безсмислена картинка. От една страна, държавната ни хазна се дефлира, националната валута е в треска, все повече проблеми с износа и събирането на данъци, инфлацията се върти, Министерството на финансите и Централната банка се лутат откъде да вземат пари за запушване на дупки.

В същото време тук се чувства супер големият частен бизнес, който всъщност е плътта от плътта на държавата и на теория не бива да остава безучастен към премеждията на тясно свързаната с него икономика.

Всички негови капитани са под персонални санкции на ЕС, много от тях са откъснати от предишните си пазари за продажба, продуктите им са загубили много от цената. Като че ли органично тези хора и ръководените от тях компании изглеждат най-засегнати. Но не.

Можете, разбира се, да се опитате да разгледате техните конкретни действия и корпоративни специфики, да се опитате да разгадаете тайната на успеха.

Например Novatek на Леонид Михелсон (който стана по-богат с 1,5 милиарда долара) доста компетентно рекламира обещаващи LNG (втечнен природен газ) проекти, като е в крак с глобалната тенденция.

Лукойл, притежаващ широка мрежа от рафинерии в Китай и други азиатски пазари, като цяло успя да запази предишните си печалби. Но зад тези "дървета" е трудно да не видите гората. Оказва се, че държавата от търговията с петрол и газ под санкции и с отстъпки получава все по-голяма дупка в бюджета, а петролните и газови „олигарси“ със същите затруднения и ограничения – солидни печалби и ръст на активите.

Освен това тези печалби са им калкулирани не от някакви джобни пресслужби, а от международна агенция, която е трудно да се заподозре в поне някаква симпатия към Русия.

Проблемът с липсата на пари в страната отчасти произтича от вечната зависимост на бизнеса от държавна подкрепа: предприемачите просто не са свикнали да се конкурират помежду си. Изводът е, че в Русия има като че ли две паралелни икономики.

Едната е обща, така да се каже, националностопанска, пряко свързана с населението. Другата е олигархична, елитарна, като обслужва себе си, в изолация от всичко, което се случва в държавата.

Историята на богатите предприемачи е по-скоро изключение от общото правило. Много дълго време, 15-20 години, свръхголемият бизнес живее на принципа „приватизирай печалбите, национализирай загубите“. Веднага щом богатите имат проблеми, например вероятността от неплащане на заплати на работниците - жители на еднопромишлени градове, те си спомнят държавата.

Такава е удобната схема: капитализъм за себе си, държавно планиране за нуждаещите се. Санкциите, международната изолация на Русия и нарастващият бюджетен дефицит не правят много, за да променят това.

И днес печалбите не се реинвестират в производство и не отиват за благотворителност, а се изнасят в чужбина, установявайки се в офшорни острови, в Дубай и други „приятелски“ юрисдикции вместо Лондон, който стана токсичен.

Ето как работи системата от, както се казва, двойни стандарти: едни в Русия търгуват и се развиват забележително, въпреки дълбоката криза, а на други държавата изтъква обективни трудности, интригите на Запада, падащите цени на суровините и нарушената логистика. . Пир по време на чума, честно.

Георгий Степанов, Превод: СМ, Поглед.инфо