Русия я сваряват. Ядрената ескалация е начин да се изскочи от врящия котел, след като рязко си повишил температурата до точка на кипене. Проблемът е, че като изскочите от котела, можете да паднете направо в огъня

Иван Тимофеев е доктор на политическите науки, доцент в Московския държавен институт за международни отношения на МВнР на Русия, генерален директор на Руския съвет по международни отношения, програмен директор на Международния дискусионен клуб Валдай.

Предлагаме Ви неговото мнение в поредицата, която започна със статията на Сергей Александрович Караганов „Трудно, но необходимо решение“. В нея един от водещите политолози и съветник на Путин говори за нуждата да се върне страха от ядрен удар чрез нанасяне на превантивна атака срещу страна от Европейския съюз. (Линк към публикацията на Караганов https://epicenter.bg/article/Sergey-Karaganov--Strahat-ot-yadrena-eskalatsiya-da-bade-vazstanoven--Inache-chovechestvoto-e-obrecheno/319759/11/0

Мнението на Тимофеев рязко се различава от тези на колегите му. Според него „превантивното използване на ядрено оръжие няма да реши проблемите в отношенията между Русия и Запада. Това значително ще влоши международната позиция на Русия, да не говорим за рисковете от прерастване на ескалацията в пълноценен ядрен обмен с използване на стратегически нападателни оръжия.“

Иван Тимофеев

Статията на Сергей Караганов за необходимостта от труден избор в полза на превантивен ядрен удар по източноевропейската държава от НАТО, както се очакваше, предизвика голям отзвук. Някои го приеха като програма за действие, някои - като тролинг на вътрешната и външната публика, някои - като фин сигнал към Запада, предварително разработен в политическата кухня и изразен чрез устата на уважаван учен.
Официалната позиция явно се различава от решенията, предложени в статията - миналия ноември руското външно министерство изрично обяви недопустимостта от използването на ядрено оръжие, ограничавайки тази възможност само до условията на руската ядрена доктрина.

Нещо повече, спекулациите на западните медии за „руското ядрено изнудване“ бяха правилно възприети от руските власти като елемент на информационна война и антируска пропаганда. Президентът на Русия се изказа в същия дух на Петербургския икономически форум на 16 юни.

Може би патриархът на руската школа на реализма знае повече от другите, гледа отвъд хоризонта предварително и формулира това, което едва е започнало да витае във въздуха? Да, предложеният сценарий е доста извън от шаблона. Но до февруари 2022 г. сценарият за специална военна операция изглеждаше също толкова необичаен за огромното мнозинство от наблюдателите. От гледна точка на последните тридесет години изглеждаше малко вероятен. Но беше този, който се реализира. Може би е време за ново разрушаване на обичайния подход?

Независимо какви мотиви стоят зад предложения материал, той изисква рационален размисъл, като се има предвид принципния характер на темата. В крайна сметка говорим за ядрени оръжия, които са свързани с идеи не просто за разрушение, а за възможния край на всичко и на всички. Струва ми се, че превантивното използване на ядрено оръжие няма да реши проблемите в отношенията между Русия и Запада. Това значително ще влоши международната позиция на Русия, да не говорим за рисковете от прерастване на ескалацията в пълноценен ядрен обмен с използване на стратегически нападателни оръжия.

Първоначалното послание на статията на Сергей Александрович е, че украинската криза и отношенията със Запада са дълбока „кървяща рана“ за Русия. Как като в пясъка потъват човешки животи и материални ресурси, разсейвайки ни от обещаващи взаимоотношения с мнозинството в света.

Дори военна победа в украинския конфликт няма да реши проблема. Западът ще продължи енергично да сдържа Русия, желаейки нейното материално изтощение и създаването на условия за революционни сътресения. Тази оценка на ситуацията изглежда правилна.

Днес ние преживяваме остра фаза на изостряне на противоречията, които не бяха разрешени до края на Студената война и които се изостриха след нея. От средата на 90-те години на миналия век отношенията между Русия и Запада бавно се влошаваха, въпреки че имаше няколко опита на Москва да ги оправи и да постигне компромис.

В Русия дълго време подценяваха възприемането на страната ни от Запада като замираща сила, която не заслужава равноправни отношения. На Запад обаче подцениха решимостта на руското ръководство да предприеме крайни мерки, за да ги принуди да се вслушат в тяхната позиция. Украинският пожар е закъсняла последица от грешки и противоречия, трупани повече от тридесет години. Това, което можеше да се случи в началото на 90-те години по югославския сценарий под формата на голяма гражданска война, се случва сега, когато Русия и Украйна отдавна се възприемат в света като различни държави и юридически са такива. Откритият военен конфликт стимулира и извади наяве процеси, които преди това по своята природа бяха сравнително забавени - разширяване на НАТО, милитаризация на алианса, разширяване на военно-политическото присъствие в Украйна и постсъветското пространство. В продължение на три десетилетия тези процеси бяха бавни. След избухването на открития конфликт те рязко се ускориха, достигайки качествено ново ниво за времето след края на Студената война. Тяхната необратимост вече е извън съмнение. Също толкова рязко през последната година и половина Русия се преориентира към собствените си сили и се обърна към световното мнозинство за развитие на икономическо и хуманитарно сътрудничество. Това, което се реализираше бавно и неохотно от дните на Евгений Примаков, по необходимост се ускори след февруари 2022 г.

Сега Русия и Западът са в тежка конфронтация, чиято продължителност прозира и за следващите години. Далеч не е очевидно на коя страна е времето. Популярна гледна точка в Русия е, че Западът е пред крах под натиска на обективните исторически процеси. Тогава проблемът с Украйна, очевидно, ще бъде решен от само себе си. Но какво ще стане, ако не се срути? Или ако рухне, след като самата Русия се пренапрегне или пропусне историческите си шансове? Ами ако времето играе против нас дори след военна победа в специалната военна операция? В крайна сметка политиката на сдържане от страна на Запада няма да изчезне.

Именно този сценарий вижда Сергей Караганов. И е трудно да се спори с него. По израза на автора, Западът „няма да се разкара“ от нас. И решението логично се предлага под формата на повишаване на залозите, с бърза ескалация нагоре по стълбата към ядрен конфликт. Накратко, да се създаде криза от такова ниво, което да шокира Запада, принуждавайки го напълно да преразгледа подхода си към Русия, да я остави на мира, включително да се съгласи с ново статукво в Украйна. Единственото нещо, което може да шокира до такава степен, е реалното използване на ядрено оръжие, но без преминаване към ядрен конфликт на ниво стратегически оръжия.

Въпреки външната логика, прилагането на този подход е изключително опасно. Този подход подценява западните елити и тяхната решимост да тръгнат по стълбата на ескалацията с Русия и, ако е необходимо, да я изпреварят. Той също така надценява шансовете за приемане на руски ядрен удар, макар и болезнено, от Китай и други страни от мнозинството в света. Той надценява желанието на световното мнозинство да отхвърли „игото на Запада“. Той пренебрегва възможните катастрофални последици за самата Русия.

Нека обясним това подред.

В статията на Сергей Караганов западният елит е представен като общност от деградирали политици, които са загубили политическите си инстинкти след десетилетия спокоен и мирен живот, затънали са в морализаторство и като цяло са се превърнали в някакви нечовеци, насърчаващи ЛГБТ, унищожаващи традиционните ценности в името на тоталитарния контрол над масите, които пък са загубили своите корени и връзки. От една страна, такъв елит иска да унищожи Русия като крепост на традиционните ценности. От друга, няма смелост да отговори на руски ядрен удар. В крайна сметка такъв отговор ще сложи край на комфорта и тоталитарните планове.

Всъщност ситуацията е друга. Да, популизъм, морализаторство и чувство

за превъзходство западните политици имат достатъчно. Но тях ги има във всяка обществена политика. ЛГБТ и другите нетрадиционни прояви наистина са обект на много повече толерантност (ако не и гордост) на Запад, отколкото на Изток, но и тук обобщенията са вредни. В рамките на Запада си имат свой собствен мощен консервативен отговор както на ЛГБТ, така и на много други нетрадиционни тенденции. Нещо повече, именно консервативните страни изпъкват в челните редици на антируския фронт. Полша, срещу която Сергей Александрович, съдейки по текста, предлага ядрен удар, е най-консервативната от тях. Абортът е забранен в Полша. Разводите не са добре дошли. Обществото е религиозно. За преднамерена демонстрация на ЛГБТ идентичност понякога можете да получите отговор от яки младежи с прическа полубокс.

В САЩ има друг пример. Републиканците са доста по-напред от демократите в Конгреса при внасянето на законопроекти за санкции срещу Русия. Но те са и тези, които насърчават семейните ценности, религиозността, службата на родината и много други ценности - във всеки случай това е тяхното електорално ядро. С други думи, на Русия се противопоставят различни сили, включително доста традиционни, които далеч не се откъсват от своите исторически корени и своята идентичност. Това са патриоти на своите страни, бащи и майки, които вярват в Бог, почитат предците си, ценят свободата си, разбират заплахите от новите социални технологии за контрол и няма да станат компост за тоталитарните „либерали“.

Няма очевидна причина да се смята, че западният елит ще се побои да отговори на ядрен удар и още повече ще се предаде, ще се „разкара“ от Русия. По-скоро обратното. Само ще получи още аргументи в полза на своите позиции и ще се обедини и мобилизира още повече.
Правителствата на САЩ и другите западни ядрени сили вероятно ще преценят внимателно степента на отговора. Те ще се опитат да държат ескалацията под контрол, нанасяйки удари където и когато намерят за добре и удобно.

Трябва също да се помни, че зад публичните западни политици, сред които наистина има откровени анормалници, стоят професионални военни и бюрократични машини. Джо Байдън може да се спъне в стълбата или да пропусне вратата. Но неговата възраст и ексцентричност са повече от компенсирани от армия от дисциплинирани и квалифицирани служители, които се отличават и с ниско ниво на корупция. Формално окончателното решение ще бъде взето от президента. Реално обаче то ще бъде подготвено, а при необходимост и прокарано от чиновниците. Те са опасен противник. Същото може да се каже и за американската армия, разузнаването и другите сили за сигурност.

Самият сценарий за ядрена ескалация също повдига въпроси. Сергей Александрович прецизно оценява текущите рискове от бавна ескалация. Западът постепенно вдига летвата за доставки на оръжие за Украйна. Ако по-рано ставаше дума за отбранителни системи, след това стъпка по стъпка те се допълват от все по-модерни нападателни оръжия. Грубо казано, Русия я сваряват. Ядрената ескалация е начин да се изскочи от врящия котел, след като рязко си повишил температурата до точка на кипене. Проблемът е, че като изскочите от котела, можете да паднете направо в огъня.

Представете си, че Русия действително нанесе един или повече ядрени удара. Хипотетично – срещу една или повече военни инсталации в Полша, директно използвани в украинската кампания срещу Русия. Претекстът например би бил доставката на Киев на качествено нови видове оръжия, участието на полски граждани в конфликта в Украйна или всеобхватната „хибридна война“, която Западът води срещу Русия. Всъщност „хибридната война“ може да бъде определена като вече започналата и нарастваща агресия срещу Русия, на която се дава отговор. Ударът е предшестван от етапи на ескалация - призиви към Запада да се вразуми, заплахи за удари, учения, предупреждение на населението за ударите и други подобни. Накрая следва и самият удар. Да кажем, че се използва тактически заряд. Той не може да доведе до гибел на държава, отделна провинция и даже повече или по-малко голямо селище. Но след него ще има масови жертви и заразяване на района, както и красноречива медийна картина.

След това НАТО трябва да вземе решение относно мерките за защита на съюзника. Ответен удар може да не последва веднага поради риск от бърза ескалация. Той ще бъде предшестван от задълбочена дипломатическа, информационна и военна подготовка. Освен това липсата на незабавен военен отговор би поставила Москва в неизгодно положение. Ще има сериозни основания за насърчаване на пълна търговска блокада и политическа изолация. Ще бъде много по-лесно да се наложи на незападни държави да въведат санкции.

Неутралните държави ще трябва да заемат по-твърда позиция. Оръжие към Украйна, а в този случай и към Полша, ще потече още по-обилно. То сега е ограничено само от индустриалните възможности. Но те са преодолими. Самата Полша ще има всички основания да влезе във войната. Няма съмнение, че патриотичният подем ще бъде огромен и че широки граждански маси ще се надигнат с оръжие. Дори и без незабавен ответен удар на НАТО, руската ситуация на фронта ще стане много по-трудна.

В такава ситуация Русия ще бъде изправена пред нов труден избор - да остане в бързо влошаваща се ситуация или да нанесе още по-масиран удар (всъщност това е посочено в статията - Западът трябва да покаже ясни признаци, че се е вразумил). Например с дузина или повече тактически заряди. Конфликтът ще стане още по-жесток. Това неминуемо ще засегне Беларус, както и руските гранични региони. НАТО може да предприеме масиран удар с крилати ракети, например в Крим, Калининградска област или във всеки крайграничен район (въпреки че такова решение може да последва и след първия руски удар). Какво ще направите в такава ситуация? Ще отговорите с тактически удари срещу други европейски държави? Но в този случай ще последват удари с американско тактическо ядрено оръжие по руски военни обекти и градове. Какво следва? Използване на стратегически оръжия? Но този, който ги използва първи, умира втори в резултат на ответен удар. Това е катастрофа с десетки милиони жертви в Русия, Европа и Америка. Останалата част от света, включително мнозинството в света, също ще изпита трудности - нарушаване на глобалните икономически процеси, възможни промени в климата, радиация и други фактори.

Не всички ще отидат в рая. Може би мнозина ще оцелеят. Но те ще останат в радиоактивния ад. При такъв сценарий руската държава най-вероятно ще бъде катастрофално подкопана, дори ако не бъде унищожена.

Важна е и позицията на приятелските към Русия страни. Ако Москва осъществи превантивен ограничен ядрен удар, способността на Русия да поддържа престижа си в повечето страни в света ще бъде драстично намалена. Особено ако Западът не отвърне веднага на удара. Сергей Караганов правилно пише, че неизбежната реакция на Пекин и други приятелски страни ще бъде разграничаване от превантивна ядрена атака. Но надеждите, че мнозинството в света в крайна сметка ще свикне с това, за да отхвърли „игото на Запада“, изглеждат нереалистични. За Пекин, Делхи, Рияд и много други Русия ще се превърне в токсичен актив. Никой няма да приеме аргументите ни, че не сме имали друг избор, че сме били принудени да вземем такова решение. Освен това едва ли си струва да се надценява „западното иго“ и още повече желанието на мнозинството в света да се отърве от него. Без значение как държавите по света се отнасят към Запада (включително и много негативно), повечето от тях изграждат прагматични отношения със Запада, опитвайки се да ги използват в свой интерес. Западът наистина губи относителните си предимства. Но не благодарение на въстание на мнозинството, а поради укрепването на отделни центрове на властта, включително в резултат на партньорството със самия Запад. Като цяло, съгласие на световното мнозинство с позицията на Русия и още повече, общо въстание срещу Запада с цел сваляне на неговото „иго“ далеч не е очевиден сценарий.

Възниква въпросът: Ако обсъжданите предложения са рискови и е малко вероятно да решат проблемите със Запада, имат ли алтернатива? Имат. Продължавате да живеете с "кървящата рана" под формата на враждебния Запад и Украйна. Но разбирайки, че конфронтацията с Русия за Запада също е „кървяща рана“, от която изтичат и негови ресурси и политически капитал.

Не само Русия, но и всемогъщият Запад се вари на бавен огън. За Съединените щати подобна „рана“ не изглежда прекомерен проблем, предвид огромния потенциал. Но постепенното кипене в отношенията с Китай променя природата и опасността от „раната“ под формата на враждебна Русия.

Москва има възможност да консолидира статуквото на бойното поле, да преодолее цунамито от санкции и да спре опитите за вътрешна дестабилизация. Да, цената вече е висока. Но превантивният ядрен удар няма да върне загубите и няма да доведе до решение на проблема. С течение на времето Русия ще има възможност да затвори „кървящата рана“ или да намали загубата на „кръв“, защото Москва далеч не е единственото главоболие за САЩ и Запада.

Освен това завоят на Изток все повече може да направи западното направление за Русия второстепенно, а след това и третостепенно. Надеждите за помирение със Запада в сегашните условия са илюзорни. Съперничеството с него е дългосрочен фактор с всички разходи и загуби, които произтичат от това. В крайна сметка международните отношения са обречени на анархия и конкуренция. Не трябва да подценявате противника, смятайки представителите на неговия елит за слаби. Резултатът може да доведе до грешни решения.

Ядрените оръжия остават важни като възпиращо средство. В случай на пряка военна агресия срещу Русия и заплаха за самото съществуване на държавата, използването му може да стане неизбежно. В пълно съответствие с действащите „Основи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране“. В други случаи трябва да се използват други външнополитически инструменти.

Превод от руски: Валентин Радомирски