Каквото и да планираше миналата седмица Евгений Пригожин в Русия: въстание, бунт или гражданска война – в Китай никога не би било възможно да се стигне до подобен военен бунт. Китайската комунистическа партия упражнява строг контрол върху въоръжените си сили.
„Народноосвободителната армия е армия на партията, а не национална армия. Самата идея, че някой, който не принадлежи към НОАК и Народната въоръжена полиция, може да носи оръжие, е анатемосана. „Подобни ереси са зачеркнати още през 1929 г., само две години след създаването на НОАК“, пише Чарлз Партън, бивш британски дипломат и член на Геостратегическия съвет към Кралския институт на обединените служби (RUSI), в статия за „Файненшъл таймс“.
Той подчертава, че китайската армия винаги е служила на партията, а не на държавата. На известната конференция в Гутян в резолюцията „За коригиране на погрешните идеи в партията“ се подчертава, че НОАК не е само военна сила, а има за задача и пропагандата и установяването на политическа власт.
Девет години по-късно Мао Дзедун повтаря това: „Нашият принцип е, че партията командва оръжията и никога не трябва да се допуска оръжията да командват партията“.
„В началото на управлението на Си Дзинпин някои публични интелектуалци започнаха да се застъпват за национализация на армията чрез отделянето ѝ от партийното управление. При първа възможност Си Дзинпин се увери, че ККП се е поучила от падането на Комунистическата партия на СССР. В голяма реч, посветена на разпадането ѝ през 2012 г., той заключава, че „в Съветския съюз, където армията беше деполитизирана, отделена от партията и национализирана, партията се оказа обезоръжена“, се посочва в статията.
Си Дзинпин не би искал да се повтори подобно нещо. През 2013 г., малко след като идва на власт, той нарежда провеждането на нова конференция в Гутян, като специално избира мястото и 85-годишнината от конгреса през 1929 г. На конгреса отново е заявено, че макар идеята за национализация на НОАК да става все по-популярна, подобни призиви трябва да бъдат спрени. В партийната преса се пише, че идеята е била „задушена“. Както става ясно от „решението“ на конференцията в Гутян от 2014 г., армията „винаги и при всички обстоятелства ще следва заповедите“ на лидера Си Дзинпин и Централния комитет на партията. Реформите в армията на Си, изброени по приоритетен ред, бяха насочени към засилване на идеологическия ангажимент на партията към въоръжените сили, набиране и насърчаване на правилните хора, борба с корупцията, овладяване на бойните действия и политически иновации.
„Поразително е, че умението за водене на война е едва на четвърто място в списъка. Но това не е изненадващо, като се има предвид, че НОАК остава основният гарант на партията за оставане на власт (в Русия, напротив, тази роля традиционно се изпълнява от специалните служби вместо от армията). Спомените за Тянанмън от 1989 г. са все още живи. Тогава ККП беше много близо до това да загуби властта, не на последно място и защото някои военни части отказаха да се противопоставят на протестиращите“, пише Партън.
При реформите на НОАК през 2015 г. Централната военна комисия, ръководена от Си Дзинпин, беше обновена с кадри, чийто политически опит ясно показваше, че партията продължава да държи здраво в ръцете си контрола. Освен това китайският лидер замени стотици висши офицери с генерали, на които самият той се доверява. Армията също така играе своя роля в новата политическа кампания през тази година, посветена на „изследването и прилагането на идеята на Си Дзинпин за социализъм с китайски характеристики в една нова ера“.
„В резултат на това идеята, че фигура, подобна на Пригожин, би оглавила въстание срещу ККП, е немислима. Военен преврат също е малко вероятен. Партията е интегрирана с армията, но и армията е интегрирана с партията. Двама от 24-те членове на Политбюро са генерали, а около една пета от членовете на Централния комитет са от НОАК. Техните интереси са съзнателно съгласувани с тези на партията. Не съществува политическо разделение между цивилни и военни. Дори във времена на хаос, като например по време на Културната революция, НОАК никога не е действала срещу партията при възстановяването на реда“, обяснява британският дипломат.
Китайската армия отстъпва, когато Мао Дзедун отстранява нейния лидер Лин Бяо. По същия начин Дън Сяопин и Си Дзинпин отстраниха висши генерали. Ако имаше сериозно разцепление в ръководството, което би довело до икономически срив, НОАК можеше да се присъедини към една или друга политическа фракция. Но в Китай има само една фракция и това е фракцията на Си Дзинпин.
„Президентът Джо Байдън нарича и Владимир Путин, и Си диктатори. Но докато първият очевидно е автократ, Си Дзинпин е диктатор по силата на ролята си на „ядро“ на ККП, което все още контролира силовите структури. Според конституцията Китай е държава „под народнодемократична диктатура“, което в действителност означава „под партийна диктатура“, се казва в статията.
Следователно, ако китайската армия някога предприеме действия срещу Си Дзинпин, това ще бъде ход срещу самата нея.
