60 хиляди са старите американски автомобили в Куба, модели от 50-те години и дори отпреди Втората световна война. Т. нар. „класик карс“ или „винтидж карс“, или ретро автомобили.
Има проучвания, публикации за тези коли, но истината сигурно не я знае с точност и кубинският КАТ, защото много от тях са преустройвани, със сменени двигатели и др. Но ако допреди години заради ембаргото не е било възможно да се внасят части, сега, откак има интернет, се намират начини. В Щатите има сайтове за авточасти, в които предлагат и за ретро коли. Оттам кубинската диаспора във Флорида купува и внася през Мексико или незнайно откъде.
Така една част от ретро колите тук са запазени и добре поддържани открити лимузини. Точно те са като емблема на Хавана. Изглеждат нови, сякаш разглеждаш някакъв музей на открито. Туристите се снимат с тях, паркирани пред масивни стари сгради с орнаменти, като във Виена. А шофьорите на тези стари автомобили са като виенските файтонджии.
Сравненията за Хавана са трудни и разнопосочни. В миналото са я наричали Париж на Антилите, най-бляскавият град от всички острови в Карибско море. Най-големият, и досега. Впрочем в миналото е бил най-укрепеният, за да отбива набези на френски, английски и международни пирати, бил е третият по големина град в цялата северна Америка, с най-голямото пристанище и корабостроителници, център на цялата колониална търговия от Карибите – всичко е минавало оттук.
Тесните улички на стара Хавана на места напомнят римския квартал Трастевере. Всъщност може би са копие на стари квартали в испански градове, на които пишещият тези редове не е познавач. Казват, че най-силно влияние в жилищните сгради имало от Канарските острови, пренесли тамошна архитектура тук.
Българинът, със самочувствие на европеец и идващ от по-висок стандарт, може леко да се обърка. София няма такива представителни стари каменни сгради, катедрали и запазени крепости, като в Хавана. Когато тук са строени десетки такива, в София е имало само един конак и една джамия, зидани от камъни. А построеното в Хавана през 20-те и 30-те години на миналия век е повече от целия софийски център. До средата на века Хавана е била и хазартен център по-голям от Лас Вегас.
Тук по улиците преминаваш през различни архитектурни пластове, преустройвани 100-годишни 2-3-етажни каменни къщи, с испански вътрешни дворчета и стълби, сгради в неокласически стил, с орнаменти по фасадите, начесто редуващи се колонади по булевардите. Стени, изрисувани с артистични графити от художници, а не нескопосни драсканици. Стари и нови скулптури – от исторически фигури в кубинската история, вдигнати на пиедестали по площадите, до модернистични скулптури или до бронзовата фигура на най-великия танцьор на фламенко, испанецът Антонио Гадес, поставен в естествен ръст до колоните на Plaza de la Catedral – площада на катедралата, построена 1777 година – една от 11-те католически катедрали на острова. В една редица на малка улица са бронзовите Данте Алигиери, Шекспир, Сервантес. А Дон Кихот и Санчо Панса са разделени в различни квартали.
Пешеходна уличка, заградена със стари оръдия. Снимка: Иван Бакалов
И много …оръдия. Стари чугунени масивни оръдия още от 18 и 19 век, от някогашния хавански гарнизон, който в различни години е варирал между 20 хил. и 40 хил. войници. Оръдията са изложени навсякъде, толкова са много, че част от тях са забити на входа на някои улици пешеходни зони, като декоративни прегради за колите. Минаваш през заграждения от оръдия, които може би са потопили кораб на някой корсар преди 200 години.
И цялата карибска култура е тук, разпиляна по улиците. Боб Марли се мярка по стени и татуировки, ромът и коктейлите са навсякъде. И присъствието на Флорида се чувства, с надписи по бейзболни шапки и фланелки, които някои носят демонстративно. Мярка се и американското знаме.
В целия този декор изникват картини от времето на ранния социализъм в България. И тук има панелки – в един отдалечен от централните части квартал, но там никой турист или посетител на Хавана няма за какво да се разхожда. Под колонадите по булевардите се крият от слънцето чакащи някакъв транспорт. Тук-там се е образувала голяма опашка пред някой магазин, в който са „пуснали нещо“. Магазини с празни рафтове, само за няколко продукта с купони, наред с валутни магазини, подобни на нашите „Кореком“ навремето. И множество лади и москвичи, модели отпреди 40 години, които се съчетават с американските 60-годишни коли.
Разнообразието на превозни средства в Хавана очевидно се дължи на слабия градски транспорт. Затова е такова стълпотворение от таксита, маршрутки, триколки, велорикши, камиончета и микробуси за пътници. И този транспорт е източник на доходи на много жители на Хавана. Разстоянията са големи, има квартали на 20-ина километра от центъра. И докато пътници чакат на някоя автобусна спирка, спират някоя маршрутка. Маршрутката обикновено е стар 60-70-годишен американски „Форд“, „Шевролет“ или „Додж“, очукан, кърпен, но широк. Двама сядат отпред до шофьора, трима-четирима отзад.
Ако колите станат по-достъпни тук, може да рухне цялата система – бензинът не достига и няма как да продължи да се продава с дотирана цена 30 песо литъра (около 30 стотинки литъра в български пари по уличния курс). Вдигнат ли цените на бензина, ще повлекат всичко останало и системата от държавни заплати може да се срути. То сега и без друго има опашки за бензин от поне по 30-40 коли, и свършва начесто. Мнозина пълнят туби, запасяват се. Виждали сме го и у нас. Ниските цени на бензина и купоните са да гарантират някакви дажби на цена достъпна за ниските държавни заплати. Дажбите от купоните не стигат, всеки купува нещо и на свободния пазар, от магазини без купони.
Майка и дъщеря пред графити на хаванска улица. Снимка: Иван Бакалов
Добре запазените лъскави „класик карс”, които возят туристи на едночасов тур за по 40 до 80 долара, струват по около 30-40 хил. долара, в зависимост от състоянието. Да имаш една такава кола, може да ти носи доход дори докъм 3000 долара на месец. Някои имат по 3-4 такива лимузини и ги дават под аренда. Един кооператив от такива собственици е най-голямата фирма за тези туристически атракции. Шофьорите са наети, плащат на кооператива или собственика някаква твърда сума на ден, каквото остане отгоре е за тях. Има и шофьори-собственици, но са малко.
В общи линии, на такива, на ресторантьори, сервитьори, музиканти, не им трябва Флорида. Там ще се скъсват от работа за 2500 долара заплата, ще мият чинии, тоалетни или ще гледат стари хора. В Хавана сега, който е намерил ниша за бакшиши покрай туристите, може да живее прекрасно и с доходи по 500-1000 долара на месец. А някои изкарват и много повече. Докато един лекар или учител взима към 5500-6000 песо месечна заплата – около 35 долара по уличния курс. Затова са тия купони и дотирани цени. Не се знае докога ще продължи така.
„Кой има пари и по-високи доходи в Куба?” – питам 50-годишния Стефан, който живее тук, половин българин от смесен брак, завършил в София. „Ресторантьори, музиканти, спортисти… „ – казва той и се замисля какви още. Например хора, които дават жилища под наем за туристи – на европейски цени. После установихме, че има вече „фирмаджии“ и частни фермери, които изкарват много пари и няма какво да ги правят. Притесняват се, че ги трупат в банката и не се знае дали държавата няма да измисли нещо и да ги пореже.
В Хавана няма и трамваи, макар по протежение на някои булеварди да има пълна възможност да се прокара релсов градски транспорт. Дори инвеститори проявяват интерес, но думата има държавата. Когато тя реши. Тя бавно и консервативно отпуска по нещо. Режимът е силен, все пак е устоял на 60-годишно ембарго на САЩ. И въпреки недоимъка, държавната власт все още има подкрепа – единствената страна, в която не падна режимът след промените през 1989 г. Тук изглежда ги правят по подобие на китайския модел.
(следва)
