Получил днес трети мандат като президент на Китай – до 2028 г., Си Цзинпин ще се изправи пред четири основни предизвикателства: икономиката, напрежението със САЩ, въпросът за Тайван и правата на човека.

Икономика на забавен ход

Забавеното икономическо темпо на Китай със сигурност ще е сред централните проблеми през новия му петгодишен мандат.

Решението му да се заобиколи само с предани хора обаче предизвиква опасения, че може би ще развива главно идеологията за сметка на стопанския растеж.

Днес по обед впрочем основният индекс на борсата в Хонконг се понижи с 2,46 на сто.

БВП на втората икономика в света, отдавна влязла в бързи ритми на растеж, през 2022 г. се покачи едва с 3 процента заради санитарните ограничения и кризата с недвижимите имоти.

За 2023 г. правителството поставя задача да се постигнат „около 5 на сто“, което е сред най-скромните цели от десетилетия насам.

А профилът на фигурите, поставени от Си Цзинпин на висшите правителствени постове, навежда на мисълта, че ерата на либералните реформи е отминала и занапред първа цигулка ще свири главно държавата.

Ако се е надявал да направи потреблението нов мотор на икономиката, налага се да констатираме, че ефект засега няма. Колкото до концепцията му за „съвместно процъфтяване“, която се очаква да намали имущественото неравенство сред населението, през последните месеци Си сякаш не набляга толкова на темата.

Напрежение с Вашингтон

През последните години двустранните отношения се изостриха на фона на технологическа и търговска конкуренция, въпроса за човешките права и схватката по повод произхода на КОВИД-19.

Насрочено за февруари посещение на държавния секретар Антъни Блинкън бе отложено в последния момент, след като администрацията на Байдън свали китайски балон с обвинението, че шпионирал на нейна територия. Твърдения, отхвърлени от Китай.

Оттогава на дипломатическия фронт постоянно се повишава тонът. Във вторник външният министър Цин Ган предупреди, че има риск от „конфликт и конфронтация“, ако Вашингтон не смени курса.

Самият Си Цзинпин също отправи директни критики, както рядко се случва, и упрекна властите на САЩ, че въвличат западните страни в „политика на заграждане с диги, обкръжаване и репресии срещу Китай“.

Въпросът за Тайван

С нов мандат и вече с нови сили, Си Цзинпин би могъл да прецени, че е дошло време Пекин да сложи ръка на острова, управляван от демократично правителство, за който Китай претендира като за част от своята територия.

През последните години темата ставаше все по-деликатна, както показа през август визитата в Тайван на Нанси Пелоси, оглавявала тогава Камарата на представителите в САЩ.

Разгневен, Китай отвърна с най-мащабните в историята си военни маневри около острова.

През октомври комунистическата партия за пръв път включи в своя устав текст, гласящ, че е против независимостта на островната територия.

Евентуално нахлуване на Китай в Тайван при всяко положение би било катастрофално за глобалните снабдителни вериги с оглед ключовата роля на острова в производството на полупроводници – незаменими компоненти на множество електронни устройства.

То би довело също така до възмущение на Запад, изолация на Китай и по-силна от всякога опасност от пряк военен конфликт между Пекин и Вашингтон.

В неделя Пекин обяви, че вдига своя бюджет за отбрана със 7,2 процента – най-значителна стъпка в тази посока от 2019 г.

Заради това „поддържано година след година“ повишаване на военния бюджет звучи „кухо“ твърдението на Китай, че модернизацията на армията му не заплашва съседните страни, коментира Дрю Томсън, поканен изследовател в Училището за публични политики „Ли Куан Ю“ към националния университет на Сингапур.

Китайските военни разходи впрочем все още са близо два процента от БВП – по-малки от тези на САЩ.

Човешки права

След като Си Цзинпин дойде на власт в края на 2012 г., гражданското общество почти изчезна, опозицията бе потисната и десетки активисти – хвърлени в затвора.

Срещу Пекин има обвинения, че в Синцзян (Северозападен Китай) е интернирал в „лагери“ най-малко един милион души, предимно от мюсюлманското малцинство уйгури, в отговор на вълна от кръвопролитни атентати в региона.

В някои западни анализи се говори за „геноцид“ заради стерилизации и аборти, представени като „насилствени“. Китай отхвърля всички тези твърдения.

В доклад на ООН се споменава за възможни „престъпления срещу човечеството“ в региона, но без да се използва терминът „геноцид“, употребяван по-специално от САЩ.

Положението с правата на човека едва ли ще се подобри през третия мандат на Си Цзинпин, чиято власт изглежда вече непоклатима и неподатлива на международен натиск.