Когато нареди нахлуването в Украйна, първоначалният план на руският президент Владимир Путин предвиждаше руските сили да превземат Киев само за три дни.

Година по-късно руската армия не е дори близо до спечелването на войната и загуби част от територията, която Путин се опита да анексира миналия септември, пише FT.

Загубите на Русия на бойното поле са огромни и има съмнения дали Москва въобще има капацитет да организира нова мащабна офанзива. Санкциите навредиха на икономиката на Русия и я отрязаха от веригите на доставки, които са от решаващо значение за поддържането на военната машина на Путин.

Въпреки тежкото състояние на руските сили и блатото, в което е затънала руската икономика, Путин не показа индикации, че възнамерява да адаптира целите си или да търси изход от войната. Той настоява, че победата на Русия е „неизбежна“ и нейните „цели ще бъдат изпълнени“, както са заложени.

За да прецени колко дълго Русия може да поддържа военните си усилия, FT проучи четири ключови области, на които Путин разчита: силите на бойното поле, запасите от боеприпаси, икономическите възможности на Кремъл, мнението на обикновените руснаци за войната.

Изводът: военната машина на Путин е подложена на огромен натиск и ще ѝ е трудно да организира решителните нови офанзиви, които руският президент обещава. Русия обаче има ресурсите да продължи да воюва в Украйна още известно време.

Муниции и оръжия

При посещение в оръжеен завод в Сибир през февруари Дмитрий Медведев, бивш вицепрезидент на Путин, коментира, че Русия трябва да построи и модернизира „хиляди танкове“, за да победи Украйна. „Нашият враг молеше за самолети, ракети и танкове“, коментира тогава Медведев, като визира посещенията на украинския президент Володимир Зеленски в САЩ, Обединеното кралство и Европа. „Какво трябва да направим в отговор? Да увеличим производството на всички видове оръжия и военна техника“, допълни той тогава.

Въпреки че тези фабрики работят денонощно, на три смени, отбранителната индустрия е изправена пред трудности да компенсира удивителните загуби на Русия по време на войната. От началото на инвазията Русия е загубила най-малко 4500 бронирани превозни средства, 63 самолета с неподвижни крила, 70 хеликоптера, 150 безпилотни летателни апарата, 12 военноморски кораба и повече от 600 артилерийски системи, каза министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс през декември.

Оценките на Украйна за загубите на Русия са още по-високи, включително 6388 бронирани машини, 2215 артилерийски системи, 294 самолета, 284 хеликоптера и 796 крилати ракети към началото на февруари.

Въпреки че Русия в момента разполага с около 1800 танка и има още 5000 в резерв, много от тях са танкове от съветската епоха, често в лошо състояние, посочва се в доклад на Международния институт за стратегически изследвания.

Русия също е използвала по-голямата част от предвоенния си запас от 3000-3500 ракети с обсег над 300 км, според Павел Лузин от Училището по право и дипломация Fletcher към университета Tufts. Русия вече премина към използването на своята система за противовъздушна отбрана С-300 за удари на далечни разстояния заради недостига на ракети.

На самата фронтова линия положението е също толкова тежко. През декември САЩ заявиха, че Русия може да поддържа сегашния си темп на артилерийски и ракетен огън само до началото на 2023 г., тъй като запасите от напълно изправни боеприпаси намаляват.

Загубите показват вероятни трудности при поддържането на нови офанзиви. „Те смятаха, че ще бъде като [анексирането на] Крим през 2014 г., когато на украинските части беше наредено да се оттеглят и никой не можеше да оспори това“, казва Дара Масикът, старши научен сътрудник в Rand Corporation. „Това обаче не се случи. Нямаше готов план Б и Москва го разбра в движение“, допълва тя.

Един евентуален източник на известно облекчение е Китай. Наскоро администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изрази загриженост, че Китай ще започне да доставя оръжия на Русия, което ще намали натиска върху запасите от оръжия и боеприпаси.

Въпреки удара върху руските въоръжени сили, Путин не дава индикации, че е готов да отстъпи от целите си. Той очаква руската оръжейна индустрия да играе ключова роля в спечелването на войната. „От гледна точка на крайния резултат и нашата неизбежна победа има няколко неща, които са в основата на нашата победа. Това е единството и сплотеността на руския народ, това е смелостта и героизмът на нашите бойци на фронтовата линия и това е дело на военнопромишления комплекс“, коментира той преди време.

Русия също е използвала по-голямата част от предвоенния си запас от 3000-3500 ракети с обсег над 300 км, според Павел Лузин от Училището по право и дипломация Fletcher към университета Tufts. Русия вече премина към използването на своята система за противовъздушна отбрана С-300 за удари на далечни разстояния заради недостига на ракети.

На самата фронтова линия положението е също толкова тежко. През декември САЩ заявиха, че Русия може да поддържа сегашния си темп на артилерийски и ракетен огън само до началото на 2023 г., тъй като запасите от напълно изправни боеприпаси намаляват.

Загубите показват вероятни трудности при поддържането на нови офанзиви. „Те смятаха, че ще бъде като [анексирането на] Крим през 2014 г., когато на украинските части беше наредено да се оттеглят и никой не можеше да оспори това“, казва Дара Масикът, старши научен сътрудник в Rand Corporation. „Това обаче не се случи. Нямаше готов план Б и Москва го разбра в движение“, допълва тя.

Един евентуален източник на известно облекчение е Китай. Наскоро администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изрази загриженост, че Китай ще започне да доставя оръжия на Русия, което ще намали натиска върху запасите от оръжия и боеприпаси.

Въпреки удара върху руските въоръжени сили, Путин не дава индикации, че е готов да отстъпи от целите си. Той очаква руската оръжейна индустрия да играе ключова роля в спечелването на войната. „От гледна точка на крайния резултат и нашата неизбежна победа има няколко неща, които са в основата на нашата победа. Това е единството и сплотеността на руския народ, това е смелостта и героизмът на нашите бойци на фронтовата линия и това е дело на военнопромишления комплекс“, коментира той преди време.

Разходите за отбрана ще скочат тази година, но увеличеното финансиране едва ли ще компенсира по-дълбоките проблеми в производствения цикъл, посочва Лузин. Подобно на много други индустрии, руските отбранителни фабрики разчитат на усъвършенствани полупроводници, произведени в чужбина, които страната сега няма право да внася заради санкциите.

При инспекция на свалени руски оръжия и оборудване въоръжените сили на Украйна откриват компоненти от домакински уреди като перални машини – индикация, че Русия се опитва да намери начин да компенсира недостига.

„Руската отбранителна индустрия няма да оцелее в сегашното си състояние в дългосрочен план“, прогнозира Лузин. „Те имат резерви от компоненти до 2025 г., но не за всичко. Производствените разходи вече са се увеличили значително. Не е ясно колко дълго чуждото оборудване ще продължи да работи. Това е зомби индустрия“, допълва той.

Дори при започване на нова офанзива в Източна Украйна и 300 000 резервисти, мобилизирани в армията, загубите на Русия означават, че вероятно на Русия ще ѝ липсва огромното превъзходство, необходимо за пробив, казват анализатори. „Те правят достатъчно, за да поддържат войната и да затруднят Украйна да си върне цялата нейна територия“, казва Роб Лий, старши сътрудник в Изследователския институт за външна политика. „Връщаме се обаче на въпроса дали правят достатъчно, за да осигурят качествено предимство, за да извършват нападателни операции и да постигнат някакъв реален успех“, допълва той.

Финанси

Миналия месец Путин гордо каза на своя икономически кабинет, че прогнозите за руски икономически колапс са се оказали неоснователни. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия спадна само с 2,1 процента, значително по-малко от свиването на САЩ по време на финансовата криза от 2007-2009 г., тъй като рекордните печалби от петрол и газ в размер на 11,6 трлн. рубли (168 млрд. долара) помогнаха на Кремъл да компенсира усилията на Запада да изключи Русия от глобалните пазари и вериги на доставки.

Последните данни обаче подсказват, че това постижение май е еднократно. През януари енергийните приходи на Русия спадат с 46 процента на годишна база, докато военните разходи продължават да растат и това значително увеличава дефицита.

Русия очаква приходите от енергия, които представляват около 40 процента от държавните приходи, да спаднат с 23 процента тази година на фона на опитите на Запада да наложи ембарго и ценови таван върху износа на петрол. Киевското училище по икономика очаква спадът да бъде два пъти по-голям.

Някои от енергийните приходи на Русия са незаменими. Страната изгуби повече от половината от износа си на газ, след като Европа реши да намали зависимостта си от руската енергия. Същевременно Русия няма инфраструктура, за да пренасочи тези доставки към Азия.

Въпреки че Китай и Индия помогнаха за компенсиране на щетите, като купиха по-големи количества руски петрол, западните санкции започнаха да намаляват печалбите на Москва чрез разтваряне на ножицата между петрола сорт Уралс и петрола сорт Брент.

За да компенсира увеличението на разходите за отбрана, които сега представляват една трета от всички бюджетни разходи, одобрени за 2023 г., Кремъл се готви да запуши дупките, като драстично намали своите фискални разходи и разчита на международните капиталови пазари. Активите, контролирани от Фонда за национално богатство на Русия, нарастват от 1,9 процента от БВП през 2008 г. до 10,2 процента до началото на инвазията. Година по-късно те спадат до 7,2% от БВП поради преоценка на валутата и използването на активите на държавата за покриване на дефицита.

През 2023 г. законът за бюджета предвижда дефицит от 2,9 трлн. рубли, което се равнява на 1,9 процента от БВП. Голяма част от него държавата планира да покрие с парите на Фонда за национално богатство.

Русия вероятно ще се насочи към дълговите пазари, вместо да изразходва напълно фонда. Войната принуди руските политици, които преди бяха обсебени от поддържането на нисък държавен дълг, да увеличат заемите, главно от руските държавни банки. Дългът на страната обаче все още представлява само 16% от БВП и в най-лошия случай може да нарасне до 18% до края на годината. Нивата въобще не са критични, коментира Наталия Лаврова, главен икономист в BCS Global Markets.

Русия може да прибере и част от печалбите на компаниите, както направи чрез данък върху неочакваните печалби на „Газпром“ през 2022 г. Кабинетът обсъжда „доброволно участие“ на големи руски бизнеси, каза през февруари първият вицепремиер Андрей Белоусов.

Друг вариант е да се намалят някои невоенни разходи. Максим Миронов, професор в IE Business School, казва, че правителството може да реши „да не инвестира в инфраструктура, да не ремонтира пътища – както през 90-те години, като се има предвид, че руснаците са много толерантни към промените в качеството им на живот“. Това е от решаващо значение за Путин, който е заинтересован от протакането на войната с надеждата, че Западът ще се умори да подкрепя Киев. Територията на Русия не е застрашена, което позволява нейната икономика да работи, докато Украйна няма този лукс и трябва да разчита на външна финансова подкрепа, коментират анализатори.

Мобилизация

През септември миналата година, когато обяви широкомащабна мобилизация, министърът на отбраната Сергей Шойгу каза, че Русия разполага с „мобилизационен ресурс“ от почти 25 млн. души с военен опит. Според анализатори и статистици това число е доста подвеждащо. Определянето на реалния брой хора, които Москва може да мобилизира, както и съществуващите ограничения могат да дадат известна представа за това колко дълго Русия е в състояние да поддържа войната.

Преди началото на войната руската армия е наброявала общо между 740 000 и 780 000 души, според Лузин. Това е много по-малко от официалните данни, които са за численост от 1,15 млн. души. От този брой хора само 168 000 войници са били постоянно боеспособни войски в батальонни тактически групи, докато около 100 000 души са били част от резерви, според Лузин. Останалите са помощен персонал.

Руските сили, разположени в Украйна, претърпяха тежки загуби през първите седмици на инвазията, а до юли официалните лица на САЩ изчисляваха, че до половината - повече от 50 000 войници, са убити или ранени.

Ефектът е особено видим в елитните части. До края на лятото до 50 процента от въздушнодесантните сили на Русия са изведени от бой, според провоенен руски военен коментатор и бивш пресаташе на министерството на отбраната Михаил Звинчук.

Като видя очевидния недостиг на жива сила на бойното поле, Украйна започна да подготвя контраофанзиви.

На 21 септември Путин обяви мобилизация за призоваване до 300 000 души за фронтовата линия. От началото на годината в руската преса и социалните медии редовно се появяват слухове за втора мобилизация, но анализаторите казват, че е малко вероятно да се стигне до мобилизация в същия мащаб.

Половината от всички наскоро мобилизирани мъже вероятно все още са в процес на обучение, казва Майкъл Кофман, директор на програмата за руски изследвания в CNA, мозъчен тръст. „Русия може да няма нужда от нова голяма мобилизационна вълна, а вместо това да поддържа мобилизацията тихо, с устойчив темп“, допълва той.

Колко още хора могат да бъдат мобилизирани в бъдеще – това не е ясно. В Русия мъжете във военна възраст (18-50 години) са 30 млн. души. В тази група обаче около 9-10 млн. души имат военен опит заради наборна служба, според изследователя и специалист по демография Игор Ефремов. В общия брой влизат и хората с различни заболявания и увреждания, които не могат да служат.

Руските демографи освен това оценяват, че около половин милион мъже са избягали от страната заради риска да бъдат мобилизирани. Все пак има възможност още няколко милиона души да бъдат мобилизирани, казва Ефремов. „От демографска гледна точка Русия може да продължи да събира хора за фронта дълго време“, допълва той.

Съществуват обаче и други много съществени ограничения, от капацитета на армията да настанява, оборудва, обучава и плаща на нови войници, до желанието на Кремъл да извади мъжете от икономическия живот и да предизвика нови вълни на паника и масова миграция. „Кой ще командва всички тези мобилизирани мъже, в контекста на дефицит на командири от по-ниско ниво, лейтенанти и сержанти?“, пита Лузин. „Кой ще ги храни и облича? С какво ще бъдат въоръжени? Кой ще върши цивилната им работа на тяхно място?“, продължава той.

Икономиката и пазарът на труда в Русия е напрегнат заради ниското ниво на безработица. Изваждането на мъжете от работната сила може да дестабилизира ситуацията и да я влоши много бързо.

Демографът Дмитрий Закотянски казва, че армията теоретично може да наеме до един милион повече мъже, въпреки че това „би внесло голямо финансово и политическо напрежение и би дошло с цената на нова промяна в общественото мнение“.

Руското министерство на отбраната обяви планове в края на миналата година да увеличи размера на армията до 1,5 млн. души, от които 695 000 ще бъдат военнослужещи по договор, които са доброволци, а не наборници. Лузин казва, че тези планове са нереалистични. „Истинската цел е да се осигури огромен военен бюджет“, смята той.

Другото ограничение, пред което е изправено правителството, е влошаващата се демографска картина на Русия. Страната и преди войната беше в демографска криза заради махмурлука от икономическия колапс, последвал разпада на Съветския съюз.

Жените, които раждат днес, са родени през 90-те и началото на XXI век, а това поколение е едно от най-малобройните в страната. Факторите, които влияят на раждаемостта, са твърде много и я влошават допълнително. Независимият статистик Алексей Ракша изчислява, че броят на ражданията ще се свие с 12 до 15 процента през следващата година и половина поради „трудната икономическа ситуация“ и „шокиращите новини“. Ракша добавя: „Това е огромен спад“.

Обществена подкрепа

След като Русия анексира части от четири украински провинции през септември 2022 г., тълпа от 180 000 души се събра на Червения площад за митинг, воден от Путин и редица националистически поп звезди. В края на митинга обаче хората кротко се качиха на автобуси, за да бъдат закарани у дома - знак, че митингът е бил масовка, сценично организирано събитие, при което Кремъл плаща на хора да симулират спонтанен ентусиазъм.

Липсата на еуфория от едно от най-значимите събития във войната показва, че руското общество е на ръба. Въпреки че вътрешните предизвикателства и несъгласия с Путин и войната се смазват методично, демонстративната липса на подкрепа за режима е тежък проблем за Кремъл предвид приближаващите избори през следващата година. Очаква се Путин да се кандидатира за петия си мандат на поста.

Руският президент твърди, че войната се радва на огромна подкрепа. В социологически проучвания, проведени през септември, държавната социологическа компания Vtsiom твърди, че до 73 процента от руснаците подкрепят войната. „Левада“, единствената независима социологическа компания в Русия, съобщава за подобна подкрепа – 72%.

Анализатори твърдят обаче, че безпрецедентното потушаване на несъгласието от страна на Кремъл, което прогони стотици хиляди от страната, затруднява преценката за истинската степен на обществена подкрепа. Путин подписа закон, според който протестът срещу войната може да бъде наказан с до 15 години затвор за „дискредитиране на въоръжените сили“. Дори самото определяне на конфликта като „война“ може да вкара хора в затвора за дълго.

Цензурата на практика унищожи независимите руски медии и донякъде и антивоенния активизъм. Полицията използва цензурата срещу обикновените руснаци за случайни антивоенни коментари. Това означава, че подкрепата за войната, показана в анкетите, не разказва цялата история.

В проучване, проведено от социолога Филип Чапковски и политолога Макс Шауб в първите седмици на войната, когато „Левада“ установи, че 81% от руснаците я подкрепят, около 15 процента от респондентите променят отговорите си в зависимост от начина, по който е представен въпросът. Запитани дали подкрепят „действията на руските въоръжени сили в Украйна“, същата формулировка, използвана от „Левада“, 68% отговарят утвърдително. Когато обаче на респондентите се представят въпроси по различни теми и им се каже да назоват броя на твърденията, с които са съгласни, само 53 процента подкрепят войната.

Григорий Юдин, професор по политическа философия в Московското училище за социални и икономически науки, казва, че процентите на участие, които повечето анкетьори не публикуват, варират между 10 и 25 на сто от запитаните – достатъчно ниско число, което говори, че резултатите представят отговорите на онази част от обществото, която вярва на държавата. Анкета този месец от Chronicles, група от независими социолози, е получила отговори от 6% от запитаните.

Вместо да проследят преките чувства на руснаците към войната, някои учени започнаха да търсят по-широки тенденции, посочени в техните отговори. По-малко от половината респонденти на „Левада“ например са казали, че „определено подкрепят“ инвазията, като почти толкова много изразяват хладна подкрепа за нея, а съпротивата се увеличава.

Тези тенденции се засилиха след решението на Путин да мобилизира 300 000 души в руската армия едновременно с анексията през септември, което накара стотици хиляди да напуснат страната. „Левада“ установява например, че 47 на сто от анкетираните изпитват безпокойство и страх, а 13 на сто – гняв, срещу 23 на сто, които изпитват гордост.

Други отговори показват, че войната започва да засяга ежедневието на все повече руснаци. В серия от анкети на Chronicles повече от половината руснаци казват, че покачването на цените ги е принудило да ограничат разходите си за хранителни стоки. В края на март 3,5% от анкетираните са казали, че наскоро са били съкратени от работа. До февруари делът на съкратените нараства до 9%. Най-удивителното е, че броят на респондентите, които съобщават за тревожност или депресивни епизоди, е нараснал от 32 на 50 процента през същия период.

Кремъл също следи отблизо тези тенденции. В тайно социологическо проучване, проведено от контролирана от Кремъл социологическа агенция през ноември, 60 процента от руснаците казват, че Путин е постъпил правилно, като е започнал войната. Делът на тези хора намалява с 10 на сто в сравнение с пролетта, когато е проведено същото проучване.

Проучването, оповестено за първи път от независимите журналисти Фарида Рустамова и Максим Товкайло, подсказва за нарастваща пропаст между поколенията: само 40 процента от руснаците на възраст между 18 и 45 години смятат, че Русия е права да започне войната срещу 76 процента от анкетираните над 45 години.

Разликата се обяснява в начина, по който руснаците консумират новини. По-младите предпочитат интернет, където все още има достъп до някакво несъгласно съдържание въпреки нарастващата цензура, докато по-възрастните хора в преобладаващата си част предпочитат държавната телевизия, която осигурява непрекъсната пропаганда и тиражира подкрепа за линията на Кремъл.

Тези тенденции изглежда улавят големи промени в общественото поведение, което означава, че проучванията все още си заслужават провеждането, пише директорът на „Левада“ Денис Волков в есе. „Проучванията не се провеждат с детектор на лъжата – те определят само това, което хората са готови да споделят с интервюиращия. Това е информация за това как хората са подготвени да се държат публично“, пише Волков.

„Основната цел на натиска [за подкрепа на войната] е да се промени поведението на хората, така че да не искат да критикуват правителството или да протестират. Едва ли може да се спори за успеха на тази политика, защото резултатите са красноречиви“, допълва той.