Успешни бизнесмени отидоха миналата пролет в зоната на СВО с хуманитарна помощ. Така се ражда проектът "Тил-22". При обявяването на частична мобилизация не дочакаха призовката – записаха се доброволци. И сега решават проблемите с провизиите в полка си. За ежедневната им работа - в репортажа.

Цифрова връзка

“Хей, чуваш ли ме?”

Свързочник с позивна “Призрака” записва полученото радиосъобщение в дневника. Трябва да сте много внимателни: от другия край на кабела кодовите думи често се използват за заблуда в случай на прихващане.

Минута по-късно радиото замлъква. Призракът настройва честотата и предава съобщението по-нататък. Другият оператор повтаря процедурата.

„Да речем, че командирът на батальона се опитва да каже нещо на командира на полка и между тях има десет километра. Няма пряк път“, обяснява началникът на комуникациите на 95-и стрелкови полк с позивна „Историка“.

Има и други грижи. Сега те се опитват да прехвърлят полка на модерна техника. Включително чрез "Тил-22". Доброволци събрали необходимите седем милиона.

„По-рано мнозина използваха радиокомуникациите на “Моторола”, но поради проблеми с доставките и висока цена преминаха към китайски “Лири”. Софтуерът там е недовършен, ние постоянно комуникираме с производителя по тази тема“, казва командирът.

Разработена е програма с криптиране на текст. "Докато тестваме, чакаме обратна връзка от предната линия. По-надеждно е, има по-малък риск от прихващане", уточняват свързочниците.

Ключовете за шифроване се променят от време на време. "ВСУ имат способността да записват радиостанциите дистанционно чрез радиосигнал. Засега ние се движим с такива "бронирани" лаптопи", Историкът почуква върху здрав компютърен корпус. "И свързваме всяко радио”, допълва той

Използват се и съветски разработки. Например военни полеви жични телефони. „Те предпазват от подслушване. Подходящи за тези, които са в отбрана. Но до нас се извършват настъпателни действия. Щом мине танк... В най-добрия случай ще се скъса. Или ще дръпнете жица заедно с телефона. Искаме да оборудваме полка възможно най-скоро с модерни технологии", казва офицерът.

"Група Ц"

„Тиловаците“ – както още наричатдоброволците по проекта – привличат специалисти. Така Историкът и Призракът се озовават в полка. За набирането в "Група Ц" научихме от социалните мрежи. Изискваха се хора с основни познания по физика и ИТ.

През декември на доброволците са предоставени средства за защита и им помагат да устроят бита си. Екипът не само разполага и изпитва техниката в полеви условия, но и обучава мобилизираните свързочници в различни подразделения на полка.

"Аз съм практик, не съм учил теория. Затова се уча ходом", уточнява Историкът. Всъщност той е индустриален алпинист от Санкт Петербург. Още през есента на 2015 г. той постъпва в милицията - там усвоява специалността свързочник.

"Аз се занимавах с подслушване, заедно с разузнавачите идентифицирах предната линия на отбрана. Нищо не се случваше. В един момент се отказах. Издържах шест месеца. След което три години бях в Сирия във “Вагнер”. Върнах се в цивилния живот и ето - пак бой. Вярно, Не исках да фося в пехотата: здравето ми не е наред”, разказва доброволецът.

Призракът, напротив, се втурнал към щурмова авиация, въпреки че не е служил в казармата. Той се озовава в зоната на конфликта като част от “Ахмат”, защитава се в Лисичанск и се бие около Артьомовск. След това отиде при свързочниците.

"В Новосибирск бях сервизен инженер за телевизионни и интернет комуникации. Знанията ми бяха полезни”, разказва той.

Години работа

"Тил-22" е хуманитарен проект на издателство "Черната сотня", ръководено от Дмитрий Бастраков. Той и бизнес партньорът му Тимур Венков държат веригата книжарници "Листа". Притежава и най-голямата колекция от книги за историята на конфликта в Донбас.

Щели да отварят обект в Новосибирск. Но миналата пролет плановете се променят драматично: събират екип и отиват с хуманитарен товар в Донбас. Отиват директно в бойната зона, за да помогнат на цивилните.

След това се заемат с военните. Включително с 123-ти пехотен полк на НМ ДНР (сега 95-ти). Има мобилизирани жители на републиката, предимно миньори и строители. Благодарение на подкрепата на "тиловаците" битовите условия се подобряват значително.

"Когато през есента беше обявена частична мобилизация, много от екипа ни бяха призовани. Не чакахме да се разпръснем по различни участъци на фронта - обединихме се и се присъединихме към полка", казва Бастраков.

Доброволци отиват още шестима техни колеги по проекта. Повечето от тях се познават от 2014 г.: някои са помагали с хуманитарна помощ тогава, други са служили в милицията.

Един от членовете на екипа с позивна “Шестак” се запознава с "тиловаците" през пролетта на миналата година - оттогава той ръководи "медийното покритие". Наскоро, когато снимал видео за бойците, той бива ранен. Евакуират го в Санкт Петербург. Състоянието му остава тежко.

Сега полкът води боеве в Угледарско и Запорожско направление. Вярно е, че самите "тиловаци" не участват в битки. Те са "отдел поддръжка”.

"В бизнеса ние сме отговорни за резултата, качеството на продукта. Тук цената е по-висока. Всяка грешка ще доведе не до загуби, а до смърт”, казва Бастраков.

Сега всичко е строго по заповед на командира. "От една страна, загубихме свободата на движение, от друга страна, можем лесно да стигнем до фронта, бързо да идентифицираме проблемите и да предложим решения. Ние не просто помагаме с осигуряване, но изграждаме система, ”, отбелязва Тимур Венков.

Доброволци сформират и служба за борба с дроновете. Опитът се възприема от известното в Донбас подразделение "Сурикатите", чийто командир Игор Мангушев загина наскоро.

Подбор на хора

Освен специалисти с техническо образование се търсят и лекари. Те силно липсват по време на настъплението.

„Условията са полеви. Намерихме изоставена къща, изчистихме всичко. Тук живеем и тук съхраняваме лекарства“, прави „обиколка“ заместик-началникът на медицинската служба на полка с позивна “Хусар”. Тук е от април, работил е в московска болница.

По тях често се стреля. Онзи ден загубихме медик с позивна “Одеса”.

„Особено застрашени са парамедиците, които пренасят ранените от зоната, където се водят боевете, до точката на евакуация. Там ги чака друга група, която извежда човека на безопасно място”, обяснява лекарят.

„Тиловаците“ обявяват набор: необходими са определени специалности, добра физическа подготовка, възраст до 50 години. До момента се разглеждат десет заявления.

"Има много повече хора, които искат, включително жени. Но, за съжаление, те не са взети", казва жена-боец с позивна “Берьоза”.

Тя е изключение от правилото. Вярно е, че дизайнерът от Мурманск трябвало да премине през праговете на много служби за военна регистрация и вписване. В крайна сметка тя е записана в полка като деловодител. Сега отговаря за осигуряването.

“Тук срещнах Хусаря и се оженихме през декември. Ожениха се и други доброволци от екипа "Тил-22". Животът на фронтовата линия сплотява силно - болката и радостта се преживяват като едно семейство”, разказва тя.

Въпреки че сега няма време за емоции. Има много работа - войските да постигнат целите си и "всичко това да свърши". Тогава “тиловаците” ще могат да се върнат към обичайните си дела.

Мария Марикян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо