Въоръжените сили на Руската федерация се бият в центъра на Артьомовск, който през последните седмици се превърна в месомелачка за ВСУ.

Преди два дни президентът на Украйна рязко промени тона си: градът, за който са изразходвани толкова много ресурси, се оказва не твърде голям и значим, така че няма да го държат до последно. Но това не е просто признание за неизбежното. Това е краят на поредният кръг от пропагандната игра.

“Никой няма да предаде Бахмут”. Така президентът на Украйна Володимир Зеленски говори за руския град Артьомовск в началото на февруари, като призова Запада да оборудва ВСУ с повече оръжия с голям обсег.

По това време в града вече няколко седмици се водят ожесточени битки. Той едновременно се превърна в месомелачка за ВСУ и в пропаганден мит за непревземаемата украинска цитадела, която никога няма да бъде предадена.

Стратегическото (от гледна точка на по-нататъшното освобождаване на Донбас) положение на града също не е отменено. Но сега Зеленски говори за него като за такъв с малко население (което е вярно: около 70 хиляди преди началото на СВО, много по-малко сега) и сякаш незначително, сякаш лично разрушава пропагандния мит.

Според него Артьомовск няма да бъде държан "на всяка цена" и "за да загинат всички".

Не е странно защо е толкова рязка промяната в реториката.. Градът беше взет в полукръг, украинските войски бяха изтласкани от северната му част, украинското командване беше изтеглено и започна евакуацията на жителите на освободените територии. Украинският Бахмут е обречен, руският Артьомовск влиза в сила - боевете се водят практически в центъра.

Същото се случи с Мариупол, Соледар и други "бастиони", от които, според предишните уверения на украински официални лица, ВСУ "няма да се оттеглят за нищо на света".

Следователно една непревземаема крепост със стратегическо значение постепенно се превръща в гроздето от добре познатата басня, което е „твърде зелено“, за да се разстройваш от невъзможността да го притежаваш.

Но има още един важен момент. Всъщност Зеленски успя да „продаде“ предаването на Артьомовск на Запада и преди всичко на САЩ, макар и малко по-евтино, отколкото първоначално очакваше.

Факт е, че, съдейки по многобройни публикации в западни издания, консултанти от Америка отдавна са убеждавали Киев да не губи жива сила в Артьомовск и да се съсредоточи върху подготовката на контранастъпление в посока на руския Крим. Тази контраофанзива трябва да обърне хода на конфликта и да докаже, че помощта, изпратена на Киев, има смисъл. Милиардите са похарчени - време е за резултати.

Смята се, че президентът на САЩ Джо Байдън е настоял за това по време на неочакваното си посещение в Киев. С други думи, американците са убедили Зеленски да следва тактиката им, а той е получил дългоочакваните танкове, оръжия с голям обсег и самото посещение на Байдън, сякаш благословил пролетната контраофанзива.

Но възниква въпросът - какво попречи на Зеленски да се съгласи с натовските мъдреци преди, без да вкарва нови и нови части от ВСУ в "Артьомовската месомелачка"? Защо решението за спасяването на живота на войниците не е взето поне месец по-рано, въпреки че резултатът е все същият?

Защото намаляването на разходите за Украйна и украинците не е това, в което Зеленски успява и не е това, към което се стреми. Основното за него е информационна картина, пиарът, пропагандата. Украйна винаги е била силна в това, собственият му екип е силен, той самият е силен - като тясно специализиран шоумен.

Очевидно обречената и скъпа защита на Артьомовск (от украинска гледна точка - Бахмут) беше именно такова шоу. Каквото и да говорят военните стратези, повечето избиратели и елити на Запад разбират този жанр по-ясно - видите ли, украинският град се съпротивлява героично и няма да се предаде, но имаме нужда от помощ.

На онези, които са принудени да се оттеглят, искат да помогнат много по-малко: победите винаги имат много бащи, а поражението винаги е сираче.

По един или друг начин, на фона на това шоу, Зеленски най-накрая успя да измоли танкове и някои други „оръжия чудо“. Ако (по-точно когато) това контранастъпление затъне, върховният главнокомандващ ще играе това, което е играл неведнъж досега - ще заяви, че всичко би било различно, ако ВСУ бяха снабдени с изтребители и още повече далекобойни ракети. Тогава те ще бъдат измолени под прикритието на защитата на друга „непревземаема крепост“, вероятно Славянск или Краматорск, в чиято месомелачка ще бъдат изпратени стотици и хиляди граждани на Украйна.

Но сюжетът с Артьомовск е изстискан докрай: той докара танкове, все още няма изтребители, но като цяло прокламираната задача както на Киев, така и на Запада не се променя - военното поражение на Русия. Толкова много усилия и пари вече са изразходвани за този проект, че е най-вероятно Зеленски наистина да получи ракети с голям обсег и изтребители от четвърто поколение, отколкото лидерите на Съединените щати и НАТО да признаят грешките си.

Това, за което Зеленски не иска да мисли, са правилата на играта, очертани от Русия. Според тези правила, колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече ще струва на Украйна не само във войници, но и в територии.

За да се предотврати СВО, беше достатъчно да се откаже от мечтата за връщане на Крим и да даде на Донбас самоуправление дори по-малко, отколкото има Каталуния в Испания.

За да се ограничи операцията до няколко дни, си струваше официално да се освободи Република Донбас. Сега загубите на Украйна ще включват поне територията на Херсонска и Запорожка област. Но това далеч не е краят.

Както подчерта президентът Путин в посланието си до Федералното събрание, колкото повече далекобойни оръжия доставя Западът на ВСУ, толкова повече ще трябва да се отдръпне границата на Русия, въз основа на принципите на нейната сигурност.

С други думи, ако по-късно във ВСУ се появят ракети с голям обсег, те ще трябва да отстъпят много по-далеч от границите на Херсонска и Запорожка област.

В отбраната на Киевска област междуконтиненталните балистични ракети с ядрен заряд най-вероятно ще бъдат обявени като ключ към успеха на ВСУ. Надеждата, че дотогава западният свят ще се умори от украинското смъртоносно шоу, остава, каквото и да твърди Байдън. Вече чухме много празни приказки, унищожени от руската армия, а легендата за „непревземаемия Бахмут“ е просто още една от тях.

Ако не се умори и не вижда ясно, общата цена на това шоу рискува да стане непосилна не само за Украйна и Европа.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо