На 5 декември влезе в сила ембарго върху руския петрол, внасян в ЕС по море, както и на наложения от страните от Г-7 таван на цената на руския петрол от 60 долара за барел.
До края на месеца вносът на руски петрол в ЕС е спаднал спрямо ноември с 270 000 барела дневно, сочат данни на Международната агенция по енергетика (IEA – International Energy Agency), цитирани от Ройтерс.
Пред декември повечето от насочения по море към страните членки на ЕС руски петрол, или 160 000 барела от общо 230 000 барела, е внесен в България, която се ползва от изключение в ембаргото. Един танкер е пристигнал в Италия, а други два – в Нидерландия, според месечния доклад на IEA, разпространен в сряда. От януари руски петрол по море в ЕС има право да внася единствено България, допълва IEA.
Страните от ЕС сложиха под контрол руските рафинерии в Европа, само България не е предприела същите мерки.
Европейската зависимост от руския петрол се проявяваше основно чрез някои от най-големите рафинерии в ЕС, контролирани от руски компании, най-вече „Роснефт“ и „Лукойл“.
Германия вече взе мерки и пое контрола върху притежаваната от „Роснефт“ рафинерия „Швед“, която осигурява около 90 на сто от горивата за Берлин, както и върху миноритарните дялове на „Роснефт“ в две други рафинерии – „МиРо“ (MiRo) и „Байернойл“ (Bayernoil).
„Лукойл“ прие да продаде италианската си рафинерия ИСАБ (ISAB) на частната кипърска инвестиционна компания „Джи Оу Ай енерджи“ (G.O.I. Energy), подкрепена от базираната в Женева търговска фирма „Трафигура“ (Trafigura), но все още притежава рафинерии в България и Румъния.
Българският парламент разчисти пътя на правителството да поеме контрола върху „Лукойл Нефтохим Бургас“, за да гарантира сигурността на доставките, ако това се наложи. Рафинерията е изключена от петролното ембарго на ЕС, но има ограничения върху износа на преработваните от нея петролни продукти.
В съседна Румъния „Лукойл“ съобщи на властите, че е намерила алтернативи на руския петрол и бензиностанциите й не са зависими от забраната за внос на руски петрол.
Като поредна мярка срещу руската инвазия в Украйна от 5 февруари в ЕС влиза в сила и забрана за вноса на руски петролни продукти, включително дизел.
Къде отива руски петрол?
Износът на руски петрол по тръбопровода „Дружба“, който тръгва от Русия и се разклонява в две направления, не попада под ембарго, но доставките по него паднаха и петролът ще бъде заменен с казахски. Северното направление на петролопровода минава през Беларус и Полша и стига до Германия, а южното прекосява Украйна и Словакия и стига до Унгария и Чехия.
Германските рафинерии в „Лойна“ и „Швед“, които са свързани с тръбата, спряха да купуват руски петрол в края на 2022 г. Германия обаче планира да внася по тръбопровода по 30 000 барела дневно от Казахстан.
Това означава, че обемите по „Дружба“ ще паднат с около 330 000 барела до 360 000 барела дневно, а делът на руския петрол в европейския внос ще се свие до едва 5 на сто спрямо 27-30 на сто преди началото на войната.
През декември износът на руски петрол в Индия достигна нови рекорди от 1,4 милиона барела дневно, докато обемите за Китай – по море и по тръба, остават почти без промяна от 1,9 милиона барела дневно, сочат данните на IEA.
Износът за Турция падна с 200 000 барела до многомесечно дъно от 45 000 барела. Държавната азербайджанска компания СОКАР (SOCAR) съобщи миналия месец, че е спряла да купува руски петрол за турската си рафинерия.
През декември първият товар петрол от седем месеца насам пое към Япония от комплекса „Сахалин-2“, който е частично притежаван от японски компании и не попада под ударите на тавана на цената, определен от Г-7.
Какви алтернативи на руския петрол е намерил ЕС?
Общият внос на руския петрол в ЕС – по море и по тръби, е спаднал през декември с 1,6 милиона барела спрямо февруари.
Вместо него ЕС залага на увеличен внос от Близкия изток, Западна Африка, Норвегия, Бразилия и Гаяна (бивша британска Гвиана), според доклада на IEA.
САЩ и Казахстан също са потенциални алтернативи, посочва IEA. Казахстан постигна предварителна сделка с Москва да изнася петрол за Германия през руските петролопроводи.
През декември Норвегия увеличи производствения капацитет на най-голямото находище в Западна Европа – „Йохан Свердруп“, до 720 000 барела дневно от предишните 535 000 барела. „Това е добра новина за европейските рафинерии, тъй като петролът от „Йохан Свердруп“ е най-добрата алтернатива на руския сорт Уралс“, посочва IEA.
