Избирането на Бил Клинтън за президент на САЩ през 1992 г. накара британското правителство да се подготви за „турбуленция" поради възгледите му за Северна Ирландия. Службата на Северна Ирландия (NIO) заявила, че възгледите на бъдещия президент за региона са нежелани и призовала британското посолство във Вашингтон да се изправи срещу него, според официален документ, разсекретен тази седмица.
Документът беше сред разсекретените файлове от Службата за публични архиви в Белфаст. Той подчерта дълбочината на британското безпокойство от Клинтън, който имаше тесни връзки с ирландско-американци и дойде на поста, обещавайки по-активна политика на САЩ по отношение на Северна Ирландия. Седмици преди избирането си през ноември 1992 г. Клинтън беше написал писмо, в което благодари на ирландско-американска група за нейната подкрепа и обещава да изпрати специален пратеник в Северна Ирландия, за да насърчи мира.
„Вярваме, че Съединените щати трябва да отразят тази загриженост по-ефективно във външната си политика. Ние осъждаме насилието и кръвопролитията, белязали Северна Ирландия, и се противопоставяме на всички опити за постигане на политически цели чрез терор и насилие. Лондон трябва да направи повече, за да се справи с дискриминацията на работното място и непропорционалната безработица в католическата общност. Също така вярваме, че британското правителство трябва да установи по-ефективни гаранции срещу безразсъдното използване на смъртоносна сила и срещу по-нататъшно тайно споразумение между силите за сигурност и протестантските паравоенни групировки", написал той.
Писмото е разтревожило британските служители, свикнали с по-непристрастен подход към региона при администрациите на Джордж Буш и Роналд Рейгън.
В бележка от 4 ноември – ден след изборите – Джон Чилкот, висш държавен служител в NIO, казва „Споменаването на смъртоносна сила е особено нежелано". Той приписва на „енергичното лобиране от страна на британското посолство предотвратяването на още по-откровени изявления".
Участието на Клинтън в делата на Северна Ирландия е дразнило британските служители през цялото му президентство. Той отхвърлил възраженията на Лондон и на много от собствените си служители, за да даде на Гери Адамс, бившия лидер на Шин Фейн, американска виза през 1994 г., решение, за което се смята, че е помогнало на Адамс да постигне прекратяване на огъня на ИРА по-късно същата година.