Превод от Časopis argument, Чехия:

Автор: Политологът Оскар Крейчи

Проблемът на русофобията не е в критиката към Русия. Няма нито една държава или народ с невинна история и политика, които да не предизвикват въпроси. Също така няма нито една държава или народ, които да имат само черни страници в историята и политиката.

Русофобията обаче е едностранчива и предизвиква страх от Русия, прикривайки плюсовете и изтъквайки само минусите.

Русофобската пропаганда дава лъжливи и опасни обяснения, напълно глупаво характеризиращи руския етнос.

Случва се понякога да пълни стените на министерствата с политически кич.

Когато през 20-те и 30-те години във Великобритания и САЩ започнаха да се създават различни изследователски центрове по „кремлинология“ и „съветология“, русофобията беше облечена в идеологически смокинг.

Вместо истината, че се опитват с нокти и зъби за съхранят западната хегемония, те започнаха да говорят за борба за свобода и демокрация. Но истината винаги е една и съща: основната цел на русофобията е да запази хегемонията на някогашния Лондон, а сега на Вашингтон.

Затова през последните години синофобията (неприязън, презрение към Китай, бел. ред.) върви ръка за ръка с русофобията.

Страхът, породен от тази фобия, се формира на основата на дълъг изкуствено създаван образ на руската заплаха.

И въпреки че в условията на въоръжения конфликт в Украйна русофобията може да изглежда оправдана, предвидима и правдива, тя се формира много преди началото на руската спецоперация.

А това важи и за Чехия. Когато съветският танк на Смичов (район на Прага, бел. ред.) беше боядисан в розово, политиката и отношението на Москва към историята бяха много далеч от това, което рисуваше русофобската интерпретация на историята и политиката.

Русофобското поведение на Запада след разпадането на Съветския съюз значително допринесе за украинската криза.

К.К