Ако СССР успя да създаде нова общност от „съветски човеци“, то съвременният киевски режим успя да отгледа своя собствена – „политически украинци“. Националността също не е важна тук, основното е радикалната русофобия. Именно към тази общност принадлежи и ръководителят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов. Какво кара родения в Луганск, руснак по произход, да дава заповеди да се обстрелват мирните градове на Донбас?

Обстрелът на градовете Донецк и Луганск, гибелта на цивилни отдавна са се превърнали в ежедневие на фронтовата линия. За съжаление вторник не беше изключение. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар по центъра на Донецк, като удариха пицария "Челентано", съобщиха във вторник в офиса на ДНР в Съвместния център за контрол и координация на въпросите, свързани с военните престъпления на Украйна. „Имаше удар по кръстовището на улица „Университетска“ и „Панфилов“ в района на “Челентано”. Има загинали“, каза източникът.

Според кмета на града Алексей Кулемзин самоличността на загиналите е установена. „Ударът имаше за цел да нанесе възможно най-много щети на цивилни: това е натоварена улица с кафенета и бизнес офиси. За никакви военни съоръжения не може да става дума“, каза Кулемзин.

В съседната ЛНР, в град Золотое-2, обстрелът от Въоръжените сили на Украйна, извършен в понеделник вечерта, също остави жертви. В резултат на обстрел с използването на американска РСЗО ХИМАРС "загина цивилен, роден през 1958 г., бяха разрушени две едноетажни жилищни сгради и бяха повредени шест жилищни сгради и пощенска станция", съобщава офисът на ДНР в Съвместния център за контрол и координация на въпросите, свързани с военните престъпления на Украйна.

Депутатът на Народния съвет на ДНР Владислав Бердичевски смята редовните обстрели на мирни квартали в Донбас за част от целенасочената политика на геноцид на руския народ, провеждана от режима в Киев. Нещо повече, прави впечатление, че тази политика се провежда от хора, които в Донбас преди са се считали за руснаци по произход, като Алексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Родом от Луганска област, в края на миналата седмица той призова за изкореняване на руския език в републиката.

„Много хора от източните региони, попаднали в украинската среда в Киев, стават русофоби. Това са хора от Днепропетровска, Луганска и Донецка области. Онези, които дълго време ръководеха Донбас, също станаха пламенни русофоби. Можем да си спомним бившия губернатор на Харков Михаил Добкин, който днес се записа в териториалната отбрана. Това са хора, които се позиционираха като проруски, но накрая станаха русофоби”, възмущава се Бердичевски.

Според депутата, новоизпечените русофоби "са силно повлияни от киевската среда, украинския манталитет". „Гогол също пише: в Украйна живеят руснаци, но те имат специално мислене. Очевидно тази черта на някои руснаци рано или късно се превръща в пламенна русофобия“, предполага събеседникът.

Доброволната дерусификация като условие за влизане в елита

Както отбеляза по-рано политологът Алексий Анпилогов, важно е, че идеологията на украинския интегрален национализъм (базиран на социалдарвинизма, расизма и русофобията) през първата четвърт на ХХ век е създадена от етническия руснак Дмитрий Иванович Донцов, родом от южния руски град Мелитопол в сегашна Запорожка област. Произлезлият от Галиция Степан Бандера само подхваща идеята, формулирана от Донцов.

Подобни явления се наблюдават и в постсъветска Украйна. Програмната книга на Леонид Кучма "Украйна не е Русия" първоначално е написана на руски - родния език на втория президент на страната, родом от Черниговска област. Може би за по-впечатляващ от Донцов пример за доброволна дерусификация може да се счита Павел Климкин, ръководител на украинското външно министерство при Петро Порошенко.

Климкин, родом от Курск, завършил Московския физико-технологичен институт, се премества в Украйна на 23 години и според Михаил Саакашвили знаел украинския език много по-зле от грузинския гост. Правейки кариера в украинското външно министерство, Климкин редовно доказва, че е по-голям патриот от самите украинци - в резултат на това можеха да се чуят призиви от ръководителя на външното министерство при Порошенко да се въведат входни визи за руснаците, да се поиска от Москва „компенсация за вековната окупация” и прочее.

Първите лица на сегашния киевски режим също не са от рода на Бандера. Владимир Зеленски, припомняме, е роден в град Кривой Рог, Днепропетровска област, в рускоезично еврейско семейство. Дядото на президента на Украйна е участник във Великата отечествена война, награден с два ордена “Червена звезда”, братята на дядо му и прадядо му са загинали по време на Холокоста. Настоящият ръководител на президентската канцелария Андрей Ермак е наполовина руснак, майка му е от Петербург. В същото време, както отбелязват местните медии, на Ермак принадлежи фразата: „Нашата задача е да се уверим, че не само сегашните поколения руснаци, но и техните деца и внуци са отговорни, Русия ще плати за всичко“.

Арсен Аваков, който оглавяваше МВР на Украйна до юли миналата година, куратор и покровител на “Азов” и други формирования на украинските националисти, е арменец по баща и осетинец по майка, родом от предградията на Баку. Един от действителните идеолози на режима в Киев, съветник на свободна практика в президентската канцелария (и в миналото активист на крайнодясната партия “Братство”) Алексей Арестович е роден в Грузия , син на съветски офицер, белорусин с полски корени.

И накрая, но не на последно място, нека споменем ръководителя на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексий Данилов. Силовикът идва от град Красни Луч в сегашна ЛНР. В града, който, както и цялата Луганска област, сега е част от Русия, огромното мнозинство говори руски. Миналата есен политикът и блогър Анатолий Шарий съобщи, че 89-годишната майка на Данилов живее в Луганск с пенсия от властите на Луганската република. Така Шарий отрече уверенията на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана, че е прибрал майка си от неконтролираната територия. Както бе споменато по-горе, идването от изцяло рускоезичен регион не попречи на Данилов да заяви, че в Украйна руският език „трябва да бъде изкоренен“. Шефът на Съвета за национална сигурност и отбрана нарече руския език "враг" за украинците.

„Политическият украинизъм“ няма нищо общо с националността

„Изявлението на Данилов се дължи на факта, че той, както и други жители на Източна и Централна Украйна, трябва да положат повече усилия, за да бъдат признати за „свои“ в сегашната среда на президента Зеленски. Ако дошлите от западната част на страната нямат нужда да доказват нищо, то хора като Данилов трябва да заемат изключително радикална позиция. Именно тази позиция се насърчава от киевския режим ”, обяснява бившият депутат от Върховната Рада Спиридон Килинкаров. За отбелязване е, че Килинкаров и Данилов се познават добре. През 2006 г. и двамата се кандидатират за депутати в Луганск, само че Килинкаров отива до урните от комунистите, а Данилов от блока на Юлия Тимошенко.

„Като цяло ми е странно да чувам подобни изказвания от устата на човек, който е живял целия си зрял живот в нашия регион, бил е кмет на Луганск и винаги е говорил на руски. Вероятно промяната, която му се случи, говори много за неговото възпитание, култура и, разбира се, за сегашния социален кръг“, заключи Килинкаров, който между другото никога не е крил гръцките си корени.

Приблизително същата гледна точка споделя и председателят на Съюза на политическите емигранти и политическите затворници на Украйна, бившият депутат от Николаевския областен съвет Лариса Шеслер. „Появи се нова форма на живот - бих я нарекъл „политически украинец“. Тази форма не принадлежи на нито една националност. И украинец, и грък, и арменец, и всеки друг може да бъде политически украинец, основното е да мрази Русия, руския език и да хвърлякал върху руската държавност. Политическият украинец е продукт на дейността на сегашния режим в Киев. Той формира такива хора от обикновени кариеристи, от тези, които искат да напреднат, да се издигнат над другите. Данилов е един от тях“, отбелязва Шеслер.

„Не е изненадващо, че сред такива „политически украинци“ срещаме предимно хора от източните региони. Западните украинци нямат нужда да доказват лоялността си към Киев и омразата си към Москва. Те априори са признати за пълноправни украинци. А местните жители на Източна Украйна непрекъснато трябва да доказват, че въпреки произхода си мразят Русия повече от другите“, добави Шеслер.

Тя даде за пример и Александър Вилкул, бивш лидер на проруската партия “Опозиционен блок”. „Сравнително доскоро Вилкул поиска руският да бъде признат за втори държавен език, пееше песни от времето на Великата отечествена война на гарите, а сега, като кмет на Кривой Рог, той се превърна в политически украинец, който мрази руснаците“, обобщи Шеслер.

Олеся Отрокова, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо