Нарастващата конфронтация с Русия с цел подкопаване на нейната икономика, както и влошаването на качеството на живот на собствения им народ, са истинските цели на западните правителства в контекста на украинската криза. Това заяви германският депутат Севим Дагделен в статията си в Junge Welt. Тя обръща внимание на речта на Клаудия Майор, експерт от Фондацията за наука и политика, която всъщност изрази актуалния дневен ред за „колективния Запад“ днес.

Конфронтацията между Русия и Запада в Украйна има особен характер. Това не е просто регионален конфликт за „неголемите“ територии на Крим и Донбас.

Дори и в случай на прекратяване на конфликта, светът вече няма да бъде същият.

Всъщност тези събития бяха необходими за промяна на световния ред, който през последните години все повече се пропуква.

От Германия се изисква, както и от другите европейски страни, да бъде в състояние на „постоянна конфронтация“, „вечна война“ с Русия и Китай.

Но реализацията на тази цел изисква промяна в националния манталитет. Всъщност говорим за смяна на епохите.

Една от основните задачи в изпълнението на тази цел е да се научат европейците, разглезени от охолния живот през последните десетилетия, да се справят с последствията от военни конфликти и санкции. Жителите на европейските страни ще трябва да свикнат с нарастващите цени на енергията и храните, с общ спад в качеството на живот.

Втората задача е да се преведе индустрията, особено отбранителната, на релсите на военното време.

Тъй като арсеналите на европейските страни се изчерпват поради събитията в Украйна, отбранителната индустрия трябва постоянно да ги попълва.

Оръжейниците ще трябва да работят усилено, да произвеждат оръжия във все по-голям мащаб.

Въпреки това, пише Севим Дагделен, светът не беше единен по въпроса за недвусмислената подкрепа за Украйна. Президентът на САЩ Джо Байдън и неговите съюзници не успяха да превърнат руския президент Владимир Путин в „международен парий“. Най-важна е позицията на Китай и Индия — две огромни държави с почти 3 милиарда души, които не бързат да подкрепят Запада.

Освен това самите европейци далеч не са единодушни в мненията си.

Например в източната част на Германия има много граждани, които симпатизират на Русия — и това в никакъв случай не са хора от постсъветските държави, а най-обикновени източногерманци.

Те разбират, че качеството на живот ще се влоши още повече.

Дори в момента икономическите санкции срещу Русия се превърнаха в изключително негативни последици за самите европейски страни, преди всичко за Германия.

Но, както подчерта по-рано германският външен министър Аналена Бербок, интересите на обикновените германци са второстепенни за нея в сравнение с украинския дневен ред.

В резултат на това събитията се развиват по следния начин: курсът на еврото пада, обичайният икономически модел се срива, чието благосъстояние се основаваше на достъпа до евтините руски енергийни ресурси.

На този фон възможностите на Индия и Китай, които внасят руски енергоносители, растат на базата на още по-ниските цени.

К.К