След като не подкрепи балтийските страни и Полша в праведния им стремеж да наложат по-строги ограничения за пътувания на руснаците, Брюксел по невнимание задейства унищожаването на Шенген, какъвто го познаваме.

Разделението изток-запад заради отбягването на руските туристи добавя още едно противоречие в дългия списък, които поставят под въпрос както рационалността, така и оцеляването на зоната за пътуване без граници, пише Emerging Europe.

Благодарение на някои страни, които наливат питие на руснаците с едната ръка и ги съдят с другата, разводнената версия на пълна забрана за туристически визи, която голяма част от Централна и Източна Европа подкрепя, се равнява на обикновено пошляпване по бузата.

Все още има начини и средства пешаците на Кремъл да стигнат до почти всяка дестинация, която изберат, в рамките на Европейския съюз (ЕС).

ЕС се мъчи да направи така, сякаш е заел достатъчно твърда позиция спрямо Русия, като прекрати споразумението за облекчаване на визовия режим и затвори въздушното си пространство за руски самолети. При сегашното състояние на нещата единствената допълнителна бюрокрация, на която ще трябва да се подложат руските кандидати за визи, е да платят 45 евро повече консулски такси и да подадат няколко допълнителни документа, например банкови извлечения и сертификати за липса на възражения (NOC), които могат да бъдат получени за минути.

Що се отнася до достъпа до Европа по въздух, руснаците могат да стигнат до авиационни центрове като Истанбул, Дубай и Тбилиси, откъдето да продължат закъдето си поискат.

Хората, които вземат решения в Брюксел, не успяват да си представят степента, в която пристигащите руснаци могат да застрашат националната сигурност в Източна Европа. Притесненията, повдигнати от граничещите с Русия страни, не се пораждат само от враждебност към агресора, но и от правдоподобността, че руската служба за сигурност ФСБ може лесно да използва хуманитарни причини като претекст, за да проникне на континента със свои оперативни служители. Ако това се осъществи, страните от бившия Варшавски договор ще са най-ниско висящият плод за Москва.

Дори Финландия изглежда има слабост към руските емигранти, въпреки че президентът на Русия Владимир Путин не успя да сплаши страната да оттегли кандидатурата си за членство в НАТО. Тълпи автомобили с руски регистрационни номера доскоро преминаваха без особени пречки през контролно-пропускателните пунктове. Граничарите не задаваха много въпроси на руснаците, стига да им се предоставеше валидна документация.

Освен ако Европа не се обедини и всички страни в ЕС не са на една и съща вълна по отношение на сдържането на Русия, и без това проточилата се война в Украйна ще продължи да бушува и краят ѝ няма да се вижда. Сега не е моментът за двойни сделки или балансиращи действия, докато руснаци във възраст за бойни действия продължават да наводняват ЕС и бившите съветски републики.

След обявяването на мобилизацията в Русия начинът, по който отговарящите на изискванията масово се укриват от военните власти, показва, че руснаците далеч не са толкова патриотични или лоялни, колкото се представят. Чистото отвращение, което повечето от тях демонстрират по отношение участието във войната, се различава рязко от това колко героично се отнасят обикновените украинци към ситуацията. Струва си да припомним, че както мъжете, така и жените в цяла Украйна нямаха никакви притеснения да зарежат всичко и да хванат оръжие, за да защитят родината си.

Ето защо не е изненадващо, че Киев бавно, но сигурно си връща незаконно анексираните територии.

Друга причина, поради която затръшването на вратата на ЕС пред руснаците трябва да бъде предпочитано пред по-строгите изисквания за влизане, е, че огромното мнозинство от предполагаемите „туристи“ не просто се отправят към Европа за бягство през уикенда, а планират да се мотаят безцелно, докато войната не приближи и тази врата.

Тъй като икономиката на Русия е в разпад и голяма част от някогашната средна класа е доведена до нищета, повечето новодошли няма да имат средствата да държат главата си над водата месеци наред.

Близките съратници на Кремъл в ЕС погрешно и неоснователно твърдят, че налагането на визова забрана за руските посетители извън летния туристически сезон е без особено значение. Това обаче е далеч от истината. Всъщност много от работещите с добри доходи в страната излизат в отпуск през периода от ноември до февруари, когато времето е най-сурово, за да прекарат зимата на по-топло място.

Има някакъв шанс подобна мярка да принуди повече руснаци да се изправят срещу политиците у дома и да се стигне до по-сериозни граждански вълнения. Цивилните по същество ще бъдат опрени с гръб до стената и няма какво повече да губят. Сега или никога, що се отнася до предприемането на конкретни действия и оказването на влияние върху изхода на войната.

Следващите няколко месеца могат или да подкрепят, или да разбият Украйна в зависимост от това как Западът ще си изиграе картите. Все още има множество страни в глобалния юг, които притежателите на руски паспорти могат да посещават безпрепятствено, много от които могат да се похвалят с целогодишен тропически климат и греховно ниска цена на живот. Би било в най-добрия интерес на Европа, като колектив, да идентифицира най-търсените горещи точки за ваканция и активно да ги демотивира да приемат руснаци.

Малдивите, Шри Ланка, Мароко и Тунис са някои забележителни примери, върху които ЕС все още има влияние. Тъй като тези убежища вече не са достъпни и централноазиатските републики започват да възприемат открито враждебно отношение към своите бивши колонизатори, Русия, а не Европа, ще бъде тази, която ще бъде изправена пред изключително непоносима и мрачна зима.

Усилията за мобилизиране в никакъв случай не са съсредоточени само в големите градове, а се простират и до Далечния Изток. Този обеднял и пренебрегнат регион се разглежда като плодородна почва от руското правителство, чиито жители са много по-лесни за индоктриниране и примамка с кървави пари.

Продължаващите протести в най-западните метрополии имат шанс да се превърнат в общоруско съпротивително движение, особено когато сибиряците прозрат непропорционалното разузнаване от страна на Кремъл и слабите бойни способности. Подобен аргумент важи и за мигрантите от Централна Азия, които са измамени във войната в замяна на руско гражданство. Те не подозират, че този паспорт става все по-безполезен с всеки изминал ден и поради това не си струва да залагат живота си заради него.

От гледна точка на пътешественик от трета страна, самата концепция за невидими граници и свободно вътрешно движение е абсолютен Божи дар. Способността да прекосиш надлъж и шир Европа само с един стикер в паспорта си все още изглежда твърде хубаво, за да е истина.

Все пак търканията между съставните части на този континент в различните краища на политическия спектър, съчетани с поредица от скорошни геостратегически предизвикателства, изострени от премахването на проверките и балансите, поставят под сериозно съмнение дали Шенген може да остане приложим за дълго време.

Нарушаването на суверенитета на независимите национални държави до такава степен, че те да нямат право на преценка кой да влиза на тяхна територия, винаги е рецепта за катастрофа и това вече сме го виждали през 2015 г. По косвена покана на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел милиони икономически мигранти от региона на Близкия изток и Северна и Субсахарска Африка

си проправиха път към Европа под прикритието на бежанци. Необузданата миграция продължава и до днес, тъй като практически всеки, който бяга от бедността от гореспоменатите географски области, може да подаде фалшива молба за убежище в първата точка на влизане в ЕС и да се отправи към по-проспериращи юрисдикции.

След като по чудо устоя на кризата с контрабандата на хора, която даде тласък на Brexit, и на пандемията от коронавирус, при която всички привилегии за мобилност бяха изхвърлени през прозореца, ЕС сега е изправен пред гигант, който иска да разкрие пукнатини в този модел.

уски авантюристи използват визи, издадени от страни членки, които възприемат като най-слабото звено, което им позволява да стигнат до съвсем различна държава, в която пък не винаги са добре дошли. Абсурдно е, че след като Румъния и България станат част от Шенгенското пространство някога, притежателите на визи ще имат право да прекарват време в Скандинавия или Швейцария например, където изискваните минимални средства за живот са значително по-високи.

Привърженици на Путин се обръщат срещу него, след като бяха призовани да участват във войната, която превърна руската армия в международно посмешище. За да компенсира провала и да вдъхне живот на режима си, отиващият си диктатор вероятно се е прицелил във все по-разпокъсана Европа.

Десните популисти, които идват на власт в страни по целия континент, служат като троянски кон на Москва в споделеното им отвращение от ЕС. Като не подкрепи балтийските страни и Полша в праведния им стремеж да наложат строги ограничения за пътуване на руснаците, Брюксел по невнимание задейства унищожаването на Шенген, какъвто го познаваме.

Не може да се каже колко далеч ще може стигне Източният блок, за да възстанови регионалната стабилност.