Касапницата на криптопазара няма да отслабне на фона на понижанащите се цени на криптовалутите, съкращенията на персонал на вълни и обръщането „с корема нагоре“ на някои от най-популярните имена в сектора. Хаосът изплаши инвеститорите, изтривайки над 2 трлн. долара стойност само за месеци.

Внезапното изтриване на богатство внезапно разпали страховете, че криптосривът може да помогне за отключването на по-голяма рецесия, пише Макензи Сигалос за CNBC.

Капитализацията на криптопазара, която е под 1 трлн. долара, е миниатюрна в сравнение с брутния вътрешен продукт на САЩ в размер на 21 трлн. долара или имотният пазар за 43 трлн. долара. Но американските домакинства притежават една трета от световния криптопазап, показват изчисления на Goldman Sachs. В същото време проучване на Pew Research Center установи, че 16% от възрастните американци казват, че са инвестирали, търгували или използвали криптовалути. Така че има известна експозиция към разпродажбите на криптопазара.

В същото време я име и мистерията около зараждащия се сегмент. Може и да е сред най-малките класове активи, но индустрията привлича много внимание в поп-културата, включително с реклами на големи спортни първенства и спонсорства на стадиони.

И въпреки всичко икономисти и банкери казват за CNBC, че не са притеснения от вторични ефекти от криптосегмента върху по-широката икономика поради една основна причина – криптовалутите не свързани с дълг.

„Хората не използват криптовалутите като обезпечение за реален дълг. Без това става въпрос само за много загуби на хартия. Така че това е надолу в списъка с проблеми за икономиката“, казва Джошуа Ганс, икономист от Университета в Торонто.

Това е една от причините защо криптопазарът остава по-скоро „страничен“ проблем за икономиката.

Няма дълг, няма проблем

Връзката между криптовалутите и дълга е ключова.

При повечето традиционни класове активи тяхната стойност се очаква да остане относително стабилна за известен период от време. Затова те могат да се използват като гаранция за заем на пари.

„Това, което не се наблюдава с криптоактивите, просто заради тяхната волатилност, е същият процес, чрез който може да ги използвате, за да купите други реални активи или по-традиционни финансови активи и да заемате на тази основа“, обяснява Ганс.

„Хората използват криптовалутите, за да вземат назаем за други криптовалути, но това е в известна степен ограничено в криптосвета“, допълва той.

Има и изключения – MicroStrategy взе 205 млрд. долара заем, подкрепен с биткойни, през март от криптофокусираната банка Silvergate. Но в по-голямата си част подкрепените с криптовалути заеми съществуват в специфична за индустрията „ехо камера“.

Според скорошна бележка от Morgan Stanley криптокредиторите преобладаващо дават заеми на криптоинвеститори и криптокомпании. Рисковете за домино ефект от потъването на криптоцените към по-широката банкова система в американски долари по тази причина може да се определи като „ограничена“.

На фона на целия ентусиазъм за биткойна и другите криптовалути популярният инвеститор Кевин Олиъри отбелязва, че повечето притежавани дигитални активи не са институционални.

Ганс се съгласява, посочвайки пред CNBC, че се съмнява банките да има такава експозиция към крипторазпродажбите.

Снимка: Angel Navarrete/Bloomberg

„Със сигурност имаше банки и други финансови институции, които изразиха интерес към криптовалутите като актив, в който биха искали техните потребители също да могат да инвестират, но в действителност няма чак такива инвестиции“, казва Ганс. Той отбелязва, че банките имат собдствен набор от регулации и собствена нужда да гарантират, че даден актив е подходяща инвестиция.

„Не мисля, че наблюдаваме този вид експозиция, който сме виждали при други финансови кризи“, допълни той.

Ограничена експозиция

Експерти казват пред CNBC, че експозицията на обикновените инвеститори без значителен опит в САЩ не е чак толкова голяма. Въпреки че някои инвеститори на дребно бяха засегнати от последните ликвидации, като цяло загубите на криптопазара са малки спрямо нетното състояние от 150 трлн. долара на американските домакинства.

Според бележка от Goldman Sachs от май притежанията на криптовалути представляват само 0,3% от състоянието на домакинствата в САЩ спрамо 33% за акциите. Компанията очаква ефектът върху съвкупните разходи от скорошното понижение на цените да е „много малък“.

Олиъри, който казва, че 20% от портфолиото му е в криптовалута, също отбелязва, че тези загуби се простират в световен мащаб: биткойнът и етерът са децентрализирани и не само американските инвеститори поемат рискове. „Ако биткойнът изтрие още 20% няма да има голямо значение, защото това се простира навсякъде“, допълва той.

„И има само 880 млрд. долара преди корекцията, което е нищо“, продължава Олиъри.

За сравнение BlackRock има активи за 10 трлн. долара под свое управление и пазарната капитализация на четирите най-високо оценявани технологични компании – въпреки тазгодишните корекции – все още е над 5 трлн. долара.

Някои анализатори на Wall Street дори вярват, че последиците от провалените криптопроекти са добри за сектора като цяло – нещо като стрес тест, който да отмие очевидните проблеми на бизнес модела.

„Сривът на по-слаби бизнес модели като TerraUSD и луна е по-скоро здравословен за дългосрочното състояние на сектора“, казва Алкеш Шах, стратег на Bank of America.

По думите на Шах отслабването на криптосектора и този на дигиталните активи е част от корекцията в по-широкия сегмент на рисковите активи. Вместо това да дръпне надолу икономиката, криптоцените следват технологичните акции, като и двата класа активи се поддават на натиска на по-големите макроикономически сили, включително растящата инфлация и сякаш безкрайното редуване на увеличение на лихвените проценти от страна на Федералния резерв.

„По-големите от очакваното лихвени повишения, както и рисковете от рецесия, удариха значително по-рисковите активи, включително софтуерните и крипто-/дигитални активи. На фона на затягането в световен план от страна на централните банки моите колеги очакват централните банки да поемат ликвидност за около 3 трлн. долара от пазара в световен план“, посочва Шах.

Мати Грийнспан, главен изпълнителен директор на изследователската и инвестиционна фирма Quantum Economics, обвинява и политиката на Фед.

„Централните банки много бързо отпечатаха купища пари, когато не бе необходимо, което доведе до прекомерно поемане на риск и безразсъдно трупане на ливъридж в системата. Сега, когато оттеглят ликвидността, целият свят усеща удара“, коментира той.

Елена Илиева, редактор Божидарка Чобалигова