Б. р. – В блога на Калифорнийския университет в Бъркли е поместено „Отворено писмо до Ноам Чомски (и други интелектуалци със сходно мислене) относно войната между Русия и Украйна“, подписано от украински учени, работещи в САЩ – Юрий Городниченко в съавторство с Богдан Кухарски ( City University of New York), Анастасия Федик (UC Berkeley) и Илона Сологуб (VoxUkraine). Следва пълният текст.

 

Уважаеми професор Чомски,

Ние сме група украински учени икономисти, които бяха огорчени от поредица Ваши неотдавнашни интервюта и коментари относно руската война срещу Украйна. Смятаме, че Вашето публично мнение по този въпрос е контрапродуктивно за прекратяването на неоправданата руска инвазия в Украйна и всички жертви и страдания, които тя донесе в нашата родина.

 

 

След като се запознахме със съдържанието на Вашите интервюта по този въпрос, забелязахме няколко повтарящи се грешки в аргументацията Ви. По-нататък бихме искали да Ви посочим тези заблуди, заедно с нашия кратък отговор:

Заблуда № 1: Отричане на суверенната цялост на Украйна

В интервюто си пред Джереми Скахил в The Intercept от 14 април 2022 г. твърдите: „Факт е, че Крим не е на дневен ред. Може да не ни харесва. На кримчани очевидно им харесва.“ Бихме искали да привлечем вниманието Ви към няколко исторически факта:

 

Първо, с анексирането на Крим през 2014 г. Русия наруши Будапещенския меморандум (в който обещава да спазва и защитава украинските граници, включително Крим), Договора за приятелство, партньорство и сътрудничество (който подписва с Украйна през 1997 г. със същите обещания) и, според решението на Международния съд на ООН, наруши международното право.

 

Второ, „кримчани“ не е етнос или сплотена група от хора – но кримските татари са. Това са коренните жители на Крим, които са депортирани от Сталин през 1944 г. (и успяха да се върнат у дома едва след разпадането на СССР) и бяха принудени да избягат отново през 2014 г., когато Русия окупира Крим. От тези, които останаха, десетки бяха преследвани, хвърлени в затвора по фалшиви обвинения и безследно изчезнаха, вероятно са мъртви.

 

 

Трето, ако под „харесване“ имате предвид резултатите от кримския „референдум“ на 16 март 2014 г., моля, обърнете внимание, че този „референдум“ беше проведен под дулото на оръжие и беше обявен за невалиден от Общото събрание на ООН. В същото време мнозинството от гласоподавателите в Крим подкрепиха независимостта на Украйна през 1991 г.

 

 

 

Заблуда № 2: Третиране на Украйна като американска пешка на геополитическата шахматна дъска

Волно или неволно, в интервютата Ви се внушава, че украинците се бият с руснаците, защото САЩ ги подтикват към това, че Евромайданът се е случил, защото САЩ са се опитали да откъснат Украйна от руската сфера на влияние и т.н. Подобно отношение отрича държавността на Украйна и е шамар за милионите украинци, които рискуват живота си заради желанието да живеят в свободна страна. Казано по-просто, обмисляли ли сте възможността украинците да искат да се отделят от руската сфера на влияние поради историята на геноцид, културно потисничество и постоянно отричане на правото на самоопределение?

 

 

Заблуда № 3. Внушение, че Русия е заплашена от НАТО

В интервютата си с охота припомняте предполагаемото обещание на [държавния секретар на САЩ] Джеймс Бейкър и президента Джордж Буш на Горбачов, че ако той се съгласи да позволи на обединена Германия да се присъедини към НАТО, САЩ ще гарантират, че НАТО няма да се придвижи „нито на сантиметър на изток“. Първо, моля, обърнете внимание, че историческата достоверност на това обещание е силно оспорвана сред учените, въпреки че Русия активно го популяризира. Предположението е, че разширяването на НАТО на изток не е оставило на Путин друг избор, освен да атакува.

 

 

Реалността обаче е различна. Източноевропейските държави се присъединиха, а Украйна и Грузия се стремят да се присъединят към НАТО, за да се защитят от руския империализъм. Те бяха прави в своите стремежи, като се има предвид, че Русия наистина нападна Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г. Нещо повече, настоящите искания на Финландия и Швеция за присъединяване към НАТО дойдоха в пряк отговор на руското нахлуване в Украйна, което съответства на това, че разширяването на НАТО е следствие от руския империализъм, а не обратното.

 

Освен това не сме съгласни с тезата, че суверенните държави не трябва да сключват съюзи въз основа на волята на своя народ заради оспорвани устни обещания, дадени от Джеймс Бейкър и Джордж Буш на Горбачов.

 

 

Заблуда № 4. Твърдението, че САЩ не са по-добри от Русия

Макар че вие все пак наричате руското нахлуване в Украйна „военно престъпление“, струва ни се, че не можете да го направите, без да назовете в същото време всички предишни зверства, извършени от САЩ в чужбина (напр. в Ирак или Афганистан), и в крайна сметка да отделите по-голямата част от времето си за обсъждане на последните. Като икономисти ние не сме в състояние да коригираме вашите исторически метафори и, излишно е да казвам, осъждаме неоправданите убийства на цивилни граждани от която и да е сила в миналото.

 

Въпреки това да не се повдигат обвинения срещу Путин за военни престъпления пред Международния наказателен съд в Хага само защото някой от предишните лидери не е получил подобно отношение, би било погрешен извод от всяка историческа аналогия. Напротив, ние твърдим, че преследването на Путин за военните престъпления, които се извършват умишлено в Украйна, ще създаде международен прецедент за световните лидери, които ще се опитат да направят същото в бъдеще.

 

 

Заблуда № 5. Оправдаване на целите на Путин за нахлуване в Украйна

 

В интервютата си полагате големи усилия, за да рационализирате целите на Путин за „демилитаризация“ и „неутрализация“ на Украйна. Моля, обърнете внимание, че в телевизионното му обръщение от 24 февруари 2022 г., с което се поставя началото на войната, дословно обявената от Путин цел на тази „военна операция“ е „денацификация“ на Украйна. Тази концепция се основава на дългата му псевдоисторическа статия от юли 2021 г., в която отрича съществуването на Украйна и твърди, че украинците не са народ.

 

 

Както е развито в „наръчника по денацификация“, публикуван от руската официална пресслужба на РИА Новости, „нацист“ е просто човек, който се самоопределя като украинец, създаването на украинска държава преди тридесет години е „нацификация на Украйна“ и всеки опит за изграждане на такава държава би трябвало да е „нацистки“ акт. Според този наръчник по геноцид денацификацията предполага военно поражение, прочистване и „превъзпитание“ на населението. ‘Демилитаризацията’ и ‘неутрализацията’ предполагат една и съща цел – без оръжия Украйна няма да може да се защитава, а Русия ще постигне дългосрочната си цел да унищожи Украйна.

 

 

Заблуда № 6. Допускане, че Путин е заинтересован от дипломатическо решение

Всички ние много се надявахме на прекратяване на огъня и на уреждане на конфликта чрез преговори, което можеше да спаси много човешки животи. И все пак намираме за абсурдно как многократно прехвърляте вината за непостигането на това споразумение на Украйна (за това, че не е предложила на Путин някакъв „спасителен изход“) или на САЩ (за това, че уж настояват за военно, а не за дипломатическо решение), вместо на действителния агресор, който многократно и умишлено бомбардира цивилни, родилни отделения, болници и хуманитарни коридори по време на същите тези „преговори“. Като се има предвид ескалиращата реторика (цитирана по-горе) на руските държавни медии, целта на Русия е заличаване и подчиняване на Украйна, а не „дипломатическо решение“.

Заблуда № 7. Защитаване на тезата, че отстъпването пред руските искания е начинът да се предотврати ядрената война

След руското нахлуване Украйна живее в условията на постоянна ядрена заплаха, не само поради факта, че е главна мишена за руските ядрени ракети, но и поради руската окупация на украински атомни електроцентрали.

 

Но какви са алтернативите на борбата за свобода? Безусловна капитулация и след това елиминиране на украинците от лицето на Земята (вж. по-горе)? Питали ли сте се някога защо президентът Зеленски, с огромната подкрепа на украинския народ, моли западните лидери да предоставят тежки оръжия въпреки потенциалната заплаха от ядрена ескалация?

 

 

Отговорът на този въпрос не е „Заради чичо Сам“, а по-скоро поради факта, че руските военни престъпления в Буча и много други украински градове и села показаха, че животът под руска окупация е осезаем „ад на земята“, който се случва точно сега и изисква незабавни действия.

 

Вероятно всякакви отстъпки пред Русия няма да намалят вероятността от ядрена война, а ще доведат до ескалация. Ако Украйна падне, Русия може да нападне други държави (Молдова, Грузия, Казахстан, Финландия или Швеция), а също така може да използва ядрения си шантаж, за да принуди останалата част от Европа да се подчини. А Русия не е единствената ядрена сила в света. Други държави, като Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея, я наблюдават. Само си представете какво ще се случи, ако се убедят, че ядрените сили могат да получат всичко, което искат, като използват ядрен шантаж.

 

Професор Чомски, надяваме се, че ще разгледате фактите и ще преразгледате заключенията си. Ако наистина цените живота на украинците, както твърдите, бихме искали любезно да Ви помолим да се въздържате от допълнително наливане на гориво в руската военна машина, като разпространявате възгледи, много близки до руската пропаганда.

 

Ако желаете да се ангажирате допълнително по някоя от горепосочените точки, винаги сме отворени за дискусия.

 

 

 

С уважение,
Богдан Кухарски, Сити юнивърсити Ню Йорк Анастасия Федик, Калифорнийски университет, Бъркли, Юрий Городниченко, Калифорнийски университет, Бъркли, Илона Сологуб, неправителствена организация VoxUkraine

 

 

 

Превод е-вестник