Британският автор Нормън Ангъл заявява през 1910 г., че войната е вече отживелица поради икономическата взаимозависимост между страните. Съвсем наскоро политически учени, включително Робърт Коухейн и Джоузеф Най, изтъкнаха аргумента, че глобалните „мрежи на взаимозависимост“ биха имали умиротворяващ ефект. Преди век тези мрежи са включвали параходи, железопътни линии и телеграфни системи. Днес те включват финансови пазари, мултинационални вериги за доставки и интернет.

Но, както в момента виждаме в Украйна, войните продължават да ни съпътстват, като се водят не само с оръжия и бомби, но и чрез икономически инструменти. Струва си да се запитаме дали всъщност не сме в една наистина нова и различна епоха, в която мрежите, вместо да умиротворяват, се използват като оръжие. Тази концепция беше предложена от Хенри Фаръл и Ейбръхъм Нюмън в изследване от 2019 г., което скоро ще се превърне в книгата „Подземна империя“. В нея учените се занимават с начините, по които мрежовият ефект създава инструменти, а също и рискове за играчите от публичния и частния сектор през 21-ви век, пише Рана Форухар за Financial Times.

Инвазията на Русия в Украйна вече демонстрира как техните теории се реализират. От една страна, „глобализацията трансформира либералния ред“, както пишат авторите. Тя направи това „като премести действието далеч от многостранните междудържавни преговори към мрежи от частни участници“. Помислете за Илон Мъск, който подсилва интернета в Украйна със своята система Starlink, за Google и Meta, които прекъсват руските държавни медии и политическа пропаганда, или за начина, по който множество „хактивисти“ по света помагат на Украйна в дигиталната война.

От друга страна, както Фаръл ми каза миналата седмица, „мрежите могат също така да увеличат държавната власт“ – вижте как Европа и САЩ използваха системата Swift и финансовите санкции, за да парализират руската икономика. Това усилие може от своя страна да създаде свой собствен мрежов ефект, тъй като страните осъзнават, че техните валутни наличности могат да се превърнат във вид финансова самоубийствена бомба. Сривът на рублата илюстрира мощта на западните финансови мрежи, но може също да ускори преминаването към постдоларов свят, който страни като Китай искат да създадат, за да се борят с тази сила.

Урокът, който бих извадила от всичко това, за съжаление не е, че войната е отживелица. По-скоро е от решаващо значение да се контролират ключови мрежи - било то системите за плащане, съдържанието в социалните медии, веригите за доставки или газопроводите - за да имаме надежда за оцеляване в ерата на новата взаимозависимост.

Бих казала също, че мащабът и скоростта на мрежите, свързани помежду си от технологиите, ускоряват темпото на въоръжените конфликти, а не ги заместват. Това, което се случи през последните няколко дни в Украйна, би отнело седмици или месеци в миналото. Сложността на войната е увеличена чрез поставянето на публични и частни субекти на едни и същи бойни полета. Компании, общности, валути и държави вече са възли в мрежата. Те могат да си сътрудничат, но могат и да се конкурират.

Какво означава всичко това за днешните войни? Като начало, по-малко предвидими резултати. Частните мрежи могат да засилят държавната мощ, но също така могат да я прекъснат, когато им е удобно. Помислете как платформите на технологичните гиганти избирателно потискат руската дезинформация, но и не затварят мрежите си в Русия – както много законодатели поискаха от тях.

Мрежовият ефект също така може да бъде трудно да се върне обратно в бутилката. Отмяната на санкциите винаги отнема много време, но може да бъде още по-трудно да се реинтегрира Русия в силно свързана глобална система, след като веднъж я е напуснала.

Сложността на мрежата увеличава нестабилността. С разгръщането на финансовите последици от руските санкции може да видим проблеми с платежния баланс, водещи до неочаквани смущения на изненадващи места. Помислете за риск на контрагента при петродоларите или евродоларите, и за смущенията, които се случват не само на пазарите на суровини, но и във веригите за доставки (някои автомобилни заводи в Европа затвориха миналата седмица, защото не можеха да получат украински части).

Безпрецедентната мрежова свързаност между публичния и частния сектор също така ще доведе до дълга „опашка“ от риск и печалба. Китайският юан може да се възползва от известна дедоларизация, например. Но плановете на Пекин да изгради евразийска железопътна мрежа през Русия вече не изглеждат толкова жизнеспособни.

Много хора определиха войната в Украйна като конфликт в стил 20-и век. Далеч не е така. Макар политиката на великите сили със сигурност да е на преден план, театрите и инструментите на войната са се развили. Глобализираните пазари, при цялата си „ефективност“, трябваше да направят конфликтите по-малко вероятни или поне по-малко въздействащи. Може да се твърди, имайки предвид, че Русия ще излезе от войната в Украйна вероятно като глобален парий и възможно като васална държава на Китай, че това вече се случва.

Но цялата идея, че страните с McDonald's никога не воюват помежду си, спря да работи по времето, когато Югославия се разпадна и НАТО бомбардира Сърбия. Със сигурност разпространението на американската верига за бързо хранене не предотврати влошаването на отношенията между Запада и Русия или Китай.

Междувременно войната в Украйна ни показва, че взаимосвързаността работи по много различни начини. Може да увеличи силата (както направиха единните глобални санкции). Тя може да усили или намали крехкостта (енергийните пазари илюстрират и двете). Но жизненоважната взаимозависимост няма да намали конфликта. Страхувам се, че войната е просто част от човешката природа. Резултатите от влизането в битка обаче може да са станали по-непредвидими.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова