Путин иска да унищожи културната идентичност на Украйна и се възползва от слабостта на Запада. Целта си той може да постигне само ако окупира големи части от Украйна, казва експертът по Източна Европа Густав Гресел.
Подсказва ли мащабът на руското нападение над Украйна, че операцията е била планирана от месеци?
Г. Гресел:Актуалните събития потвърждават, че всичко е било планирано отдавна. Потвърждават се и предположенията на разузнавателните служби за наложилото се у руските сили за сигурност убеждение, че „проблемът" Украйна трябва да бъде решен по военен път. Опитът на Запада да се справи с този въпрос чрез дипломатически и икономически средства се провали. Имам чувството, че руската страна никога не се е отнасяла към разговорите сериозно, а отправените от нея прекомерни изисквания са били само средство да занимава Запада и да намери основание за война.
Руската армия сериозно превъзхожда украинската. Според Вас докъде би могла да стигне?
Г. Гресел: Путин формулира целта на войната в речта си от 21-и февруари и в декларацията, с която обяви войната. Това е унищожението на Украйна като народ и като културна идентичност. Тази цел би могла да бъде постигната само с окупация най-малкото на големи части от Украйна и на важните градове. Минималната версия би била окупация на Украйна до Днепър. Но аз се опасявам, че атаката ще отиде и по-нататък.
Каква съпротива би могла да окаже украинската армия?
Г. Гресел: Украинската армия е твърдо решена да окаже съпротива. Но дори накрая да се стигне до поражение, армията все пак дава шанс поне на собствените си семейства да напуснат района и да избегнат съществуването под руско господство.
Ако украинската армия - а вероятно и населението - окажат по-силна съпротива, отколкото се очаква, как ще се отрази това на хода на войната и какви ще са руските реакции?
Г. Гресел:Не смятам, че голяма част от руското население би одобрило войната, ако се стигне и до големи загуби от руска страна. С тази война Путин в определен смисъл заложи на карта и собственото си господство. Но изглежда е стигнал до извода, че рискът си заслужава. Вярвам, че украинската армия наистина се сражава и ще се стигне до сериозни загуби и от руска страна. Но това е нещо, за което Путин трябва да си дава сметка.
Съществува и тезата, че Путин усеща властта си отслабена и затова е решил да започне войната - за да укрепи позициите си. Какво мислите по този въпрос?
Г. Гресел: Според мен във вътрешнополитически план рискът да изгуби властта по-скоро е нараснал, отколкото намалял. Все пак той вижда, че Украйна не доближава позициите си към руските, и че би я загубил, ако не си я възвърне по военен път и не я превърне във васална държава.
Допускате ли, че Путин може да продължи атаките и отвъд Украйна - например към балтийските държави?
Г. Гресел:Украйна се отбранява. А понеже Путин смята, че всяка антируска съпротива, независимо дали е в Чечения или другаде, се спонсорира от САЩ и от Запада, ще обвини Запада и за съпротивата в Украйна. И ще използва средството, за което е сигурен, че ще сплаши Запада – а именно военната сила. Конфронтация със сигурност ще настъпи, след което от нашата готовност да се защитим и да отвърнем ще зависи дали ще се стигне до разширяване на мащабите на бедствието.
Путин винаги е настоявал за дистанция между НАТО и Русия. Но ако подчини Украйна, Русия ще се доближи още повече до натовските държави.
Г. Гресел: Той не се страхува от НАТО. Той знае, че европейците са слаби във военен план. Знае също, че американците принципно виждат в Китай основния си враг. С това се заиграва - да си отвори възможност да изпъди американците от Европа, осъществявайки имперските си планове. А колко далеч ще стигнат тези планове, зависи от това кога някой ще му се опре. Украйна не му се опря, а дали други ще имат повече успех, ще покаже бъдещето.
Загубихме 30 години в дебати по въоръженията. 30 години, в които не се отнасяхме сериозно към въоръжаването на Русия. Сега би трябвало извънредно спешно да наваксаме - сега е моментът. Както се видя - Путин разбира само от военна сила и прилага това средство, за да постига целите си, ако не получи отпор. В името на нашата сигурност и на нашия мир би трябвало сега наистина да наваксаме.
