Шумът със санкциите на Запада достигна своя връх. Руският президент, министри, депутати и журналисти попаднаха в черния списък. В речника на европейските политици думата „унищожениепо отношение на страната ни се превърна в ключова. Особено ревностни са в Лондон, откъдето оказват натиск върху партньорите си, стремейки се да изключат Русия от банковата система SWIFT.
„За хората в Русия това ще означава например, че внучката, която живее в Европа, няма да може да превежда пари на баба си“, с радост се съгласява новият ръководител на германската дипломация г-жа Бербок. Целият досегашен опит показва, че санкциите срещу политиките на страните, на които са наложени, не работят.
Икономическата война общо взето удря само обикновените хора, така че неопитната Бербок директно изрази това, за което по-хитрите фигури лицемерно мълчат. Отмъщението, осъществявано върху баби, внучки, деца и изобщо на всичко, което е под ръка, се превръща в норма в европейската политика.
Франция задържа руски товарен кораб в Ламанша под претекст, че принадлежи на компания, намираща се под санкции. В Лондон също има сериозни пиратски настроения. Депутатът от Лейбъристката партия Крис Брайънт настоява за отнемане на „Челси“ от Абрамович: "Има ли съмнение, че Абрамович вече не може да притежава футболен клуб в тази страна? Не трябва ли да вземем част от активите му, включително къщата от 150 милиона?"
Ако някой си мисли, че имуществото, взето от олигарсите, ще се върне в Русия, тогава той много се лъже. Под предлог, че "защитават Украйна", те са обсебени само от една идея - да имат време да разграбят и изстискат всичко, което е под ръка в този момент.
Британското правителство, след като отхвърли лукавото "нямаме нищо общо с това",, поръчва на уж независимия регулатор Ofcom да се „справи“ с руския телевизионен канал RT. Наистина, те се и страхуват от ответни действия срещу британски журналисти в Русия, особено след историята със затварянето на RT в Германия .
Излезе откровено глупаво и със забраната за полети до Великобритания от руската компания Аерофлот . В отговор Русия затвори въздушното си пространство за британските авиокомпании. В резултат на това полетите от Лондон до Югоизточна Азия сега са с три часа по-дълги и с 20 процента по-скъпи.
Това се отразява не само на превоза на пътници, но и на доставката на стоки, като се има предвид факта, че цените на горивата продължават да растат. Решението за забрана на доставката на резервни части за самолети за Русия може да довърши световната авиационна индустрия, която тепърва се опитва да дойде на себе си.
Неслучайно ръководителят на Асоциацията на аерокосмическата индустрия на САЩ Ерик Дънинг вече каза: „Ние вярваме, че санкциите и контролът върху износа не трябва да подкопават безопасността на търговската авиация“.
Вашингтон и Лондон се смятат за главните бенефициенти от кръвопролитието в Украйна : икономическите щети - поне засега - не са толкова значителни за тях. Въпреки отделните гафове, санкциите се избират при максимално отчитане на собствените им интереси.
Главното за тях е, че украинският конфликт напълно измества вниманието от вътрешните проблеми, които заплашваха да прераснат в тежка политическа криза както в Обединеното кралство , така и в САЩ. Отчасти Макрон спечели – в навечерието на изборите във Франция той успя да се „попиари“ в ролята на посредник-миротворец, макар че е ясно, че всичко това е само измислица.
Като цяло за континентална Европа ситуацията става все по-трудна от ден на ден. Словакия вече стене от наплива от бежанци. На въпрос дали САЩ са готови да приемат украинците, прессекретарят на президента Байдън Джен Псаки отговори недвусмислено: „Те най-вероятно ще искат да останат в съседните страни“.
Ако има прекъсвания в доставките на газ от Русия, тогава европейците също ще трябва сами да се справят с това. В енергийния баланс на Европа делът на руския газ е 40 процента и няма какво да го замени. Но Холандия ще изпратят партида Stinger-и в Украйна, действайки в интерес на онези, които не се нуждаят от мир: за да има повече кръв и конфликтът да продължи възможно най-дълго. Европейските фигури кършат ръце, говорейки за жертвите, но животът на украинци и руснаци очевидно им е безразличен.
Имаше възможности за мирно уреждане, Русия упорито ги предлагаше, търпеливо обяснявайки позицията си на масата за преговори в Женева и сблъсквайки се понякога със западни пратеници-грубияни в Москва . Можем да цитираме известния американски икономист Джефри Сакс, който призова западните лидери да се вслушат в справедливите искания на Русия:
„Мнозина настояват, че разширяването на НАТО не е реален проблем за Путин, че той иска да възстанови Руската империя , а всичко останало не е нищо повече от прикритие. Това е абсолютна грешка. Русия се противопоставя силно на разширяването на НАТО през последните 30 години .
И е лесно да се разбере защо. САЩ едва ли биха били доволни, ако Мексико се присъедини към военен съюз, воден от Китай , точно както се възмущаваха от съюза между Куба на Фидел Кастро и СССР преди 60 години. Нито САЩ, нито Русия искат да виждат чужд военни на прага си.
Русия отдавна се страхува от нашествия от Запада, било то Наполеон, Хитлер или напоследък НАТО. Ето защо по-сдържаните и по-мъдри стратези на външната политика в Съединените щати, включително държавният секретар Уилям Пери при Бил Клинтън , видният държавник и дипломат Джордж Кенан и бившият посланик в СССР Джак Матлок, вярваха, че след разпадането на Съветския съюз, разширяването на НАТО на изток беше ненужно, беше безсмислено и провокативно."
За съжаление нямаше лидери на Запад, които биха се вслушали в тези думи.
