Какъв капан за Запада е измислил Путин, никой не знае, но бих насочила вниманието ви към няколко различни факта, които сами по себе си не означават нищо, но ако ги съберете заедно, се очертава картина, която не е никак розова за Съединените щати.
Първият факт е, че на 21 януари в Оманския залив завършиха мащабните военноморски учения CHIRU-2022, в които участваха военноморските сили на три държави: Иран, Китай и Руската федерация (това е третото им съвместно военноморско учение от 2019 г.). От иранска страна в тях участваха 11 кораба, включително корабите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, от китайска страна — два кораба и от руска страна — три кораба, включително флагманът на Тихоокеанския флот, гвардейският ракетен крайцеар «Варяг», големият противоподводен кораб «Адмирал Трибуц» и големият морски танкер «Борис Бутома».
Два дни по-рано, на 19 януари, новоизбраният ирански президент Ебрахим Раиси бе на официално двудневно посещение в Москва. Това беше първото му чуждестранно посещение като президент на страната. Не е изненадващо, че той избра столицата на Руската федерация за целта, където имаше среща с Владимир Путин, на която бяха обсъдени покупката от Иран на голяма партида руски оръжия на обща стойност над 10 милиарда долара (включително 24 изтребителя Су-35 и две батареи С-400), участие на Руската федерация в изграждането на атомна електроцентрала в Бушер и редица други въпроси, сред които е проектът на Споразумение за стратегическо сътрудничество между двете страни за период от 20 години. На следващия ден Ебрахим Раиси лично говори на заседание на Държавната дума на Русия, където от трибуната на руския парламент „предсказва смъртта на НАТО“ (това е цитат).
Доколко близо е той до истината ще стане ясно съвсем скоро (имам предвид преговорите на ниво първи лица в Пекин).
Но сами разбирате, че подобни събития не се случват просто така.
А ако възниква военен съюз, имам предвид новосъздадения AUKUS, тогава защо не възникне друг военен съюз?
Така неотдавнашните телефонни разговори на Владимир Путин с Венецуела, Куба и Никарагуа придобиват съвсем друго значение. Така става ясно защо на Путин му е нужен писмен отказ от страна на САЩ да предоставят гаранции за руската сигурност, когато се нарушава принципа на нейната неделимост.
Ако Съединените щати могат да осигурят своята сигурност за сметка на сигурността на други държави, тогава защо другите държави да не могат за сметка на сигурността на Съединените щати?
Това горното го разбират и във Вашингтон. Затова се опитват по всякакъв начин да подсладят хапчето, което им даде Русия. Двата официални отговора от Вашингтон и Брюксел, изпратени до руското външно министерство, както очаквахме, съдържаха отказ да се съобразят с руските искания.
Но ако отговорът на САЩ, според Лавров, е бил в духа на най-добрите традиции на международната дипломация, тогава отговорът на НАТО е набор от идеологически клишета отпреди 30 години, сякаш нищо не се е променило в света през това време.
Никой не е изненадан от тово горното, тъй като авторите на тези шедьоври на епистоларния жанр седят в същия офис с изглед към Потомак. Следователно чрез прости разсъждения може да се стигне до простото логично заключение, че Вашингтон се опитва да изиграе тривиален мизансцен с добрия и лошия полицай пред Русия, предлагайки Москва да преговаряме със САЩ, а не с Брюксел. Русия няма нищо против. Но за какво ще преговаря?
Да, ситуацията е заплетена, никой не знае какви са плановете на Путин.
Всички сме в очакване.
Петя Паликрушева
