Достъпните за широката общественост снимки от търговски сателити на позициите на руските военни части, които са хванали в клещи Украйна, дават птичи поглед към една международна криза в развитие. Фотографиите, макар и драматични, обаче няма как да покажат всичко.
В последно време снимки с висока резолюция, направени от търговски сателити като тези на компанията „Максар“, показаха зоните, в които са струпани руски войски, летища, артилерийски позиции, както и други дейности от руската страна на границата с Украйна, в южната част на Беларус и на анексирания през 2014 г. от Русия украински Кримски полуостров.
Те потвърдиха твърденията на високопоставени представители на САЩ и други западни държави, че руските сили са разположени на разстояние, от което са в състояние да ударят Украйна. Снимките обаче не могат да предоставят убедителна информация за реалните промени в числеността на руските сили, нито да разкрият кога ще настъпи инвазия и дали изобщо ще има такава. При една такава криза, когато често настъпват внезапни промени, дори и съвсем нови сателитни снимки може да пропуснат съществени промени в ситуацията на терен.
Сателитна снимка, предоставена от Maxar Technologies, показва артилерия и оборудване, разположени край железопътна гара в Брест, Беларус. Снимка: АП/БТА
Западни представители, позовавайки се на свои източници на информация, поставиха под въпрос твърденията на Москва, че е изтеглила някои от военните си части, и казаха, че през последните дни руснаците всъщност са разположили поне още 7000 войници. Сами по себе си снимките от търговски сателити не могат да предоставят чак такива подробности в реално време, нито да позволят по-общи заключения за струпването на руските войски, например за общия брой на войниците.
„С оборудване като това на „Максар“ получавате много добри данни, които обаче нe са толкова точни и своевременни, колкото тези, които получават американските власти“ посредством системите за събиране на класифицирана информация, с които правителството разполага, каза Джеймс Ставридис – американски адмирал от резерва, който между 2009 и 2013 г. беше главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. „Така че аз определено бих съгласувал позицията си с твърденията на американското правителство“, добави той.
Преди снимките от търговски сателити да станат публично достъпни и да започнат да се разпространяват в интернет, Русия, Съединените щати и други сили до голяма степен можеха да крият най-секретните придвижвания на своите въоръжени сили и позициите на военните си части в реално време от погледа на широката общественост. Сега хората имат възможност да видят всичко и то почти в реално време. Картината, която те получават, обаче далеч не е толкова прецизна, изчерпателна и своевременна, колкото информацията, която са в състояние да съберат въоръжените сили на САЩ.
Американските военни и разузнавателни агенции могат да сглобят по-добра картина за случващото се, като комбинират сателитните снимки с видеокадри в реално време, както и с разузнавателна информация, набавена от самолети от военновъздушните сили на страната като РС-135 „Ривет джойнт“. Да не говорим за информацията, която е възможно да бъде събрана от хора. Американското правителство също сключва договори с компании, които притежават търговски сателити, и купува снимки от тях. Това обаче се прави с цел да се облекчи натоварването на системите за наблюдение и те да се използват за събиране на друга, най-важна информация.
Снимките от търговските сателити предоставят информация, която е актуална само за кратък период, и не осигуряват безспорни доказателства за това какво точно прави руската армия или защо действа по определен начин.
„Може да видите във (военна) база нещо, което създава впечатлението за сериозна активност в нея“, и да си направите някои общи заключения. „Но за да се установи какво всъщност се случва и какви точно са военните части, е необходима много повече информация“, каза Ханс Кристенсен, който е анализирал много снимки от търговски сателити, за да изучава развитието на ядрения арсенал на Китай и на други държави в качеството си на ръководител на Проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени.
