Прекъсванията на веригите за доставки по време на пандемията бяха лоши почти навсякъде, но за някои предоставиха възможности. По-конкретно, те разчистиха пътя за напредък на политици със скрит копнеж към активистка индустриална политика, за да се опитат да върнат производството у дома, пише Алън Бийти за Financial Times.
В Европейския съюз, Япония и особено в САЩ при президента Джо Байдън под различни лозунги („устойчивост“, „автономия“, „национална сигурност“) някои регулатори с радост отвориха своя инструментариум от държавни субсидии, бюджети за обществени поръчки и изисквания за местно съдържание, съсредоточавайки се върху продукти, включващи полупроводници, батерии, редкоземни елементи и електрически превозни средства.
С няколко изключения, като например някои азиатски правителства, субсидиращи компании за полупроводници с цел създаване на фабрики в техните страни, това все още не е довело до много действия. Като се има предвид потенциалът за груб протекционистки интервенционизъм - създаване на точки на пренасищане, на неефективност и намаляване разнообразието на доставките - това може да се окаже благословия.
Въпреки че изглежда малко вероятно инерцията да продължи до безкрай, на някои места тя ще издържи по-дълго от други. ЕС и Япония изглеждат сравнително добре имунизирани срещу грешка от намесата; САЩ са с по-компрометирана „имунна система”.
Политическото пространство за водено от държавата преструктуриране наскоро беше разчистено от канонада от медийни съобщения. Байдън повече или по-малко твърдеше, че е спасил Коледата или поне частта от нея, свързана с трайните потребителски стоки, чрез поредица от официални интервенции миналата година, отблокирайки пристанища и защитавайки търговците на дребно. Тиери Бретон, хиперактивният комисар за вътрешния пазар на ЕС, миналата година направи обиколка на европейската верига за доставки на ваксини и намекна, че лично е съживил производството.
Някои от тези твърдения изглеждат леко неубедително, когато бъдат разгледани внимателно. Байдън твърди, че е увеличил пропускателната способност на задръстените пристанища по западното крайбрежие, включително като е накарал работниците да оперират 24-часова обработка на контейнери. Всъщност броят на контейнерните кораби, чакащи извън пристанищата, продължава да поставя рекорди. Европа, която нарича себе си световна аптека, е напълно способна да управлява високоефективни вериги за медицински доставки, стига правителствата да провеждат разумни политики за обществени поръчки и да не товарят веригите с блокажи върху износа.
Все пак изказванията вече ги има. А действията? Правителството на САЩ вече тества способността си да микроуправлява сложни вериги за доставки в частния сектор. Байдън прилага разпоредбите за местното съдържание относно производството на автомобили по търговското споразумение между САЩ, Мексико-Канада, наследено от администрацията на Доналд Тръмп, въпреки че то бързо се сблъска с проблеми под формата на дело за уреждане на спорове, заведено от другите двама членове на пакта.
Без да се притеснява, администрацията на Байдън също така иска данъчни кредити за производството на електрически превозни средства в зависимост от обема на продукцията в САЩ, с допълнителна помощ, ако синдикатите са представени. Частта за профсъюзите може да не оцелее в Конгреса: има съоръжение без профсъюз на Toyota в Западна Вирджиния, щата на влиятелния сенатор Джо Манчин. Но въпреки тревогата в Мексико, Канада и Европа, частта за местното производство има добри шансове да бъде приета и изглежда малко вероятно да доведе до оптимална производителност.
Както казва Мери Лавли от института Питърсън: „Остава въпросът дали всичко това може да предизвика нещо друго, освен просто да доведе до много скъпи северноамерикански превозни средства, които се продават само в Северна Америка.“
Поддръжниците на администрацията на Байдън твърдят, че насърчаването на местното производство ще подкрепи навлизането на електрическите превозни средства. Може да са прави - миналогодишната реклама на General Motors по време на Супербоул, с участието на Уил Феръл, беше насочена точно към това чувство - но дори патриотично настроените американци няма да смятат, че парите не са важни, когато отделят повече от 35 000 долара за електрическа кола.
Циничните протекционистки сметки също така могат да се разпаднат в дългосрочен план, ако програмата започне да се разглежда като скъпо подаяние със специални интереси. Използването на етанола като зелено гориво преди десетилетие или две имаше подобен зелен технологичен потенциал. Но не е ясно дали възприемането му в САЩ наистина бе подпомогнато от превръщането му в скъп и неоптимален за околната среда разточителен проект в помощ на производителите на царевица в Айова.
Въпреки интервенционистките инстинкти на такива като Бретон, ЕС е много по-малко вероятно да се поддаде на изкушението за самодостатъчност. Неговите самоналожени граници са неговата сила. Едва ли има централизирани парични средства в ЕС за субсидиране на връщане на производството на местна почва: държавите членки на ЕС досега са събрали само няколко милиарда, за да субсидират инвестициите в полупроводници в сравнение с 52 милиарда долара, предложени за тази цел в САЩ.
Режимът на държавна помощ, ограничаващ раздаването на средства, е облекчен за продукти като полупроводниците, но е доста далеч от повсеместен за всички в Америка. Миналата година Tesla оттегли заявление за 1,1 милиарда евро държавна помощ от Германия, според съобщенията поради приложените ограничителни правила. И ЕС, макар и да не е безупречен, показа повече уважение към търговските правила от САЩ при Тръмп и Байдън. Досега усилията му бяха ограничени основно до скромни публично-частни инициативи като Battery Alliance.
Междувременно Япония създаде каталитичен фонд за своите корпорации, за да проучи връщането на веригите за доставки от Китай, но необходимостта от инвестиране в Китай, за да се осигури достъп до местния пазар възпира японските компании от голямо преструктуриране.
Разумно е твърдението, че развитите икономики се нуждаят от доза правителствена намеса, за да насърчат устойчивостта, фокусирана тясно върху прекомерната зависимост от определени ресурси. Но такива идеи най-малкото трябва да бъдат прокарани през институционални политически филтри, за да се отсеят погрешните проекти. ЕС разполага с такива механизми, не изцяло целенасочено; САЩ - в по-малка степен. Много е възможно европейските протекционисти да бъдат спасени от самите себе си.
Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
