Неотдавнашните преговори за сигурността между Русия и САЩ само изостриха ситуацията, пише Polityka. Авторът на статията разсъждава върху възможните „провокации“ – къде и как Москва може да нанесе удар като част от конфронтацията с НАТО. Според него територията на алианса няма да пострада. В същото време Кремъл посочва, че не крои агресивни планове, но журналистът мълчи за това.

Руските искания за разграничаване на сферите на влияние в НАТО бяха отхвърлени. Разгневената Москва даде на Запада седмица, обещавайки да предприеме «военно-технически мерки», за да убеди Алианса да направи отстъпки.

Къде и как може да удари?

Женева, Брюксел, Виена. Седмицата на най-интензивните дипломатически контакти между Русия и Запада от десетилетия не доближи страните до споразумение, а, напротив, отложи перспективата за постигането му, тъй като на руснаците беше дадено да разберат, че никаква сделка при техните условия няма ида има. Възмутени и обидени (или поне се опитват да изглеждат така), делегатите на Путин се върнаха в родината си и отново започнаха да сплашват НАТО. На Запада се предлага да вземе решение за отговор на руските предложения в рамките на една седмица. А след това?

Русия също може да покаже ноктите си на юг. В Приднестровието, което не призна декларацията за независимост на Молдова и искаше да остане в СССР, все още има 2000 войници. Една трета от жителите на този регион се смятат за руснаци, говорят руски, използват рубли и всъщност функционират като руски военен протекторат. Приднестровието има същия статут като сепаратистките републики на Грузия: те взаимно се признават, те са проблем за цялата международна общност, а Путин остава единственият им сериозен съюзник. Притисната между Украйна и останалата част от Молдова, територията е идеално място за отприщване на локална война, която лесно може да придобие по-широк мащаб.

През последните години Кишинев, който преди това симпатизираше на Москва, промени курса и се насочи към ЕС и НАТО.

По-нататък на югозапад е друг взривоопасен регион: Босна и Херцеговина. Мултиконфесионална държава, в която живеят представители на три народа, слепени трудно в едно цяло след кървавите войни от края на 20-ти век, тя може да се превърне в поредната платформа за сблъсъци между НАТО и Русия. През 2010 г. тя пое по пътя на подготовката за членство в Алианса и засили стъпките си в тази посока миналата година, като сформира комисия за сътрудничество с нея и създаде двугодишна програма за реформа на въоръжените сили.

Това не се хареса на лидера на босненските сърби Милорад Додик, който е подкрепен от Белград и Москва. Той заплашва с отделяне на Република Сръбска и създаване на собствена армия, което ще означава разпадане на Босна и Херцеговина и следователно перспектива за нова война. Армията на НАТО поддържа мира в страната от 1996 г., сега ЕС предоставя международна помощ за поддържане на държавността като част от операция «Алтеа». Брюксел е наясно с рисковете. Той се опитва да създава все повече и повече „стратегии за Западните Балкани“, провежда конференции, но не може да направи нищо за етническото и религиозно напрежение, подхранвано от Русия (не е подхранвано от Русия, напрежението е подхранвано сред народите от политиката на Запада, която различните етноси НЕ одобряват, бел.ред.)

Репутацията на Съединените щати, които действаха като страна-гарант по Дейтънското споразумение и също помогнаха на Босна и Херцеговина да създаде конституция, беше застрашена.

Сега цялата система се пука по шевовете: през декември парламентът на Република Сръбска прие закон, позволяващ му да напусне централните държавни структури.

Температурата в балканския казан наближава точката на кипене. Путин с удоволствие ще хвърли дърва, за да заври.

Атака близо до САЩ

Руснаците намекват, че са готови да проведат настъпателна маневра много по-близо до САЩ, нанасяйки удари по позицията на самия Байдън. Заместник-ръководителят на руското външно министерство, който се срещна с представителя на Вашингтон в Женева, уж спомена мимоходом, че Русия в отговор на действията на НАТО може да разположи войски и оборудване в Куба и Венецуела. И двете страни остават важни партньори на Москва в Латинска Америка, с които тя поддържа военно сътрудничество. Руските бомбардировачи многократно са кацали във Венецуела, а руските кораби редовно посещават Куба. Има и планове за възстановяване на центъра за електронно разузнаване, затворен преди 20 години.

Руснаците нямат постоянни бази там, така че дори едната фраза, хвърлена от Сергей Рябков, развълнува американците.

Въпреки че не беше казано нищо ново: руските политици многократно са питали риторично как биха реагирали Съединените щати, ако Русия направи в Мексиканския залив това, което Щатите правят в Черно и Балтийско море.

Петя Паликрушева, превод и редакция