В ключови моменти между ноември 2020 г. и януари 2021 г. американската бизнес общност направи нещо изключително. Обикновено страхувайки се от политическите прожектори, корпоративнитие ръководители недвусмислено призоваха за мирно прехвърляне на властта на вътрешния си пазар, докато Доналд Тръмп оспори загубата си на изборите от Джо Байдън, пише Андрю Еджклиф-Джонсън за Financial Times.

Когато тълпа обсади Капитолия на 6 януари, бизнес групи осъдиха предизвикателството към легитимния изборен резултат. Година по-късно обаче бизнесът стана по-тих на фона на все по-силни предупреждения за американската демокрация.

През последните седмици независимият център за правосъдие Бренън изложи „плашещите публични успехи“ на онези, подкрепящи „партизанския саботаж“ на изборите. Политолози предупредиха за „голямата опасност“, пред която е изправена страна, която един европейски аналитичен център нарече „демокрация в отстъпление“. Пенсионираните генерали призоваха военните да започнат подготовка за нов метеж през 2024 г.

Рисковете за бизнеса при всеки подобен сценарий изглеждат ясни - от по-дълбоки разриви между работници от двата лагера (републиканци и демократи) до перспективата за автократичен бъдещ президент, който търси отмъщение спрямо корпоративните елити.

Компании, от Airbnb до Zoom, призоваха Конгреса през ноември да приеме законодателство за правата на глас, само че републиканците в Сената го блокираха. И все пак на бизнесът най-вече „му липсва действие“, след като много законопроекти на щатско ниво подкопаха правата на глас, казва Бенет Фриймън, съветник по корпоративна отговорност и бивш служител на Държавния департамент.

Неговото безпокойство относно „връщането на корпоративните ръководители към обичайния бизнес в необичайни времена“ отразява статия от професора от Харвард Майкъл Портър и Даниела Балу-Аарес, главен изпълнителен директор на насърчаващия демокрацията проект „Лидерство сега”. Компаниите, които обичат да рекламират подкрепата си за правата на глас, „не подкрепят думите си с действия“, пишат те.

Една от причините, според Брус Бонд, главен изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел Common Ground Committee, е реакцията, пред която са изправени компаниите в Джорджия, след като се противопоставиха на новите ограничения за гласуване. Оттогава малко компании го правят. Други законодателни приоритети изместиха въпроса с правата на глас - от инфраструктурния законопроект за 1,2 трлн. долара до наскоро осуетения план „Да изградим наново по-добре” с неговите спорни увеличения на корпоративния данък.

Фактът, че някои компании тихомълком са възобновили даренията за републикански групи, които настояват за ограничаващи законопроекти за гласуване, издава незаинтересованост, посочва Брус Фрийд, президент на Центъра за политическа отчетност, който насърчава разкриването на политическите разходи. „Не мисля, че те са се събудили за огромните рискове, пред които са изправени”, отбелязва той.

САЩ остават един от най-малко рисковите пазари за инвеститорите, но малко страни отчитат напоследък толкова рязко увеличение на показателите за политическо насилие, социална поляризация и институционална нестабилност, изтъква Марк Роузенбърг, главен изпълнителен директор на GeoQuant, фирма за анализ на политическия риск.

Нейните данни сочат за повишаване на подобни рискове преди междинните избори през ноември 2022 г., но търсенето на такава информация от страна на клиентите е намаляло след миналия януари. Тяхната очевидна убеденост, че икономиката на САЩ няма да бъде засегната от все по-проблемната политика в страната, е „версията на частния сектор за американската изключителност“, коментира Розенберг.

Как обаче би изглеждала значимата корпоративна политическа отговорност?

Компаниите биха могли да започнат на 6 януари, като повторят ангажиментите, които поеха към американската демокрация година по-рано, изтегляйки всяко финансиране от законодателите, разпространяващи изборна дезинформация, казва Балу-Аарес. Още по-добре, те би трябвало да координират своите отговори на предложените ограничения за гласуване в щати, където отделните фирми могат да се почувстват твърде уязвими, за да вземат страна, и да застанат зад федералните усилия за гарантиране на демократичните норми.

Това, което им липсва, е ясен дневен ред, който да подкрепят, казва Джефри Зоненфелд, професор от Йейл, чиито срещи с корпоративни ръководители сочат, че изпълнителните директори продължават да се вълнуват живо от правото на глас, поне насаме. „Не е като да са отказали възможност да се ангажират“, казва той и допълва: „Демократите трябва да се сплотят около въпроса. Тогава корпоративната общност ще застане зад тях.”

Законът за свободата на гласуване, който ще определи националните стандарти за ранно гласуване и ще спре предизборните машинации, има подкрепата на непостоянния сенатор демократ от Западна Вирджиния Джо Манчин, но се нуждае от 10 републикански гласа - или реформа на квалифицираното мнозинство от 60% - за да премине през Сената. Имаше оскъдни бизнес подкрепа за това законодателство или натиск върху републиканците да го подкрепят. Време е това да се промени.

Годината започна с мобилизирането на лидерите на американския бизнес с цел защита на демокрацията, която те разбират, че е основата на икономическата стабилност, но завършва с въпрос: когато корпоративните ръководителите отново признаят правото на глас като приоритет, няма ли да бъде твърде късно?

Петър Нейков, редактор Елена Илиева