В България общество и институции са заети с първите стъпки на новите управляващи на политическата сцена, вътрешна и външна, и някои събития около нас остават незабелязани.
А те са сигнали за процеси, които променят света. Не само регионите. Преди месеци, например, един парк в Коджели, Турция, бе започнат и сега се открива. Турците обичат зелените площи и имат много паркове по градовете си, но този се казва „Джохар Дудаев” и наскоро бе открит. Това е онзи Дудаев, който в Москва и Грозни се приема за чеченски сепаратист, който като първи президент на самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия бе в основата на гражданската война в Чечня. Това, че е бил генерал от ВВС на СССР и единствен чеченец с толкова високо военно положение в руската армия е само част от пейзажа на онези сложни времена при разпада на соц.системата.
Друг въпрос е кой е стоял зад него и действията му. Поставянето на името му на парк в Турция няма как да не разгневи Рамазан Кадиров, президент на днешна Чечня.Като се има предвид емоционалния му и буен нрав не е изненада, че Кадиров е заплашил Анкара с „ще се насочим към Турция през парка „Джухар Дудаев”. Обвинението е, че Турция „подкрепя терористи” и заплахите на Кадиров засягат лично Ердоган. Заплахата се изразява с „ще издигнем статуя на Йоджелан в Чечня”. Йоджелан и кюрдите са ахилесова пета на Турция. Ердоган е от турските лидери, които години вече воюват с ПКК, кюрдската организация, чийто лидер, дори и дълги години в затвор, е точно Йоджелан. Опасенията са, че стратегическите цели на ПКК са за поне автономия, ако не и самостоятелност на кюрдите в Югоизточна Турция. Все пак са повече от 20 млн само в страната на Ердоган. Отделно, че език, религия, нрави, култура, история са различни от турските. Дудаев отдавна не е сред живите, разбираемо, а Кадиров обещава „ще издигнем паметник на Йоджелан в Грозни и това ще е много логичен и политически отговор”.
„Блумбърг” незабавно реагира с обширен анализ на ситуацията в самата Турция. Нормално като се имат предвид сложните на този етап отношения Вашингтон /Анкара. Странното е, че анализът е съсредоточен върху честотата на изказванията на Ердоган през 2021година, както и размера на изявленията. Направило впечатление, че „Ердоган говори много повече през годината, която разтърси турската лира”. Говори повече от друг път и то на по-кратки интервяли от време. Оказва се, че „Блумбърг” е разгледал 1056 текста на речи на Ердоган, които е произнесъл след 2014г. Говорил е повече по геополитически теми и то повече с цел да стимулира турската лира. Речите обаче било по-кратки, с по-малко използвани думи. Изводът, който се прави е, че политиките, които е лансирал Ердоган в тези се изявления и то относно икономиката и финансите на страната са имали ефект, който отново е сривал лирата. Нещо, за което са предупреждавали водещи турски икономисти. Изразът в „Блумбърг” е „по време на тези изявления турската лира амортизира”.
Независимо от негативите, според западни медии, до които води политиката на Ердоган във финансовата сфера, включително относно нивото на лихвения процент в Турция, медиите в Анкара непрекъснато предават и повтарят по няколко пъти на ден изказванията на президента.Опозицията е в подем, обединява се и критикува на висок глас икономическите мерки на управляващите Настоява за предсрочни избори, а Ердоган не се уморява да повтаря, че изборите ще са редовни и ще са през 2023г.
Трябва време, за да се укрепи необходимата база за гласуване т.е. да се съхрани електората, който вече 20 години подкрепя Ердоган и неговата „Партия на справедливостта и развитието”, ПСР. В неговите речи след 2018г икономическата политика е изпъстрена с думи за нов икономически модел. Използват се думи като инвестиции, производство /най-вече!/, работна сила и растеж. Тази година е поставила рекорд по отношение на обещания за производство и повече инвестиции.
При положение, че инфлацията през ноември например е 22%. Ердоган обвинява за това ниво на инфлация глобалните увеличения на цените, но обещава 50% увеличение на минималната работна заплата през 2022година. Според „Блумбърг” усилията на Ердоган са „неадекватни” за обществото и се казва, че партията му, ПСР, никога не е имала по-нисък % на доверие. Подкрепата за президента била спаднала „до рекордни нива”, съобщавали социологически агенции, като „Метропол”, в страната. Все пак до 2023г има време. Дори и да има избори по-рано.няма как с днешна дата да се предсказва тотален срив ва Ердоган и неговата ПСР. Опитите обаче продължават. Въпросът е дали ще се справи и този път или просто ще остане в турската история като най-дълго управлявалия лидер. Сравнението с Ататюрк в това отношение е неизбежно.
А случката с парк „Дудаев” в Коджаели е само брънка от политика, която цели разширяване на тюркско влияние, някои казват неосманско, в различни райони, което отвлича и внимание. Има от какво. Москва в случая разчита на Кадиров, който не крие русофилските си пристрастия.Има за какво. Иначе Путин и Ердоган се уверяват взаимно при честите си срещи и телефонни разговори в „предсказуеми и взаимно изгодни отношения”. Дали си вярват? Те си знаят. Руснаците казват, че вече имат оръжие, с което се унищожават турските безпилотни „Байрактар”, които произвеждат в Украйна. Анкара се сърди, ако ги наричат турски. Те само ги продавали, но не се интересували страните за какви цели ги използват. Такава е днешната политика. Твоите интереси са над всичко, а доверието е слово за пред хората. Който знае как, той го и може.
Зорница Илиева, Поглед.инфо
