Ако трябва да изберете финансова дума на 2021 г., „мемe“ (в контекста се отнася за акции, придобили култов статут в социалните мрежи - бел. прев.) може би е удачна, пише Джилиън Тет за Financial Times.
Спомняте ли си манията около GameStop (водещакомпания в света за продажба на видео игри на дребно - бел. прев.), когато яростното пазаруване на дребно и социалните медии изстреляха акцията с 2700% между 8 и 28 януари, като 900 000 души я бяха търгували само в рамките на един ден?
Или лудостта около филмовата група AMC, или пък Peloton, производителят на фитнес оборудване? Или как трейдърската платформа Robinhood беше принудена за кратко да спре търговията в разгара на меме истерията, което предизвика разследване на Конгреса на САЩ?
Сега обаче бившият президент на САЩ Доналд Тръмп - майстор на безумията в социалните медии - е в центъра на друг обрат в меме темата. През октомври компания за придобиване със специална цел (SPAC), наречена Digital World Acquisition Group (DWAG), придоби Trump Media and Technology Group. В понеделник тя обяви, че конгресменът Девин Нунес ще я управлявава през следващата година.
Нунес е бивш млекопроизводител без предишен опит като корпоративен директор, а DWAG разкри тази седмица, че е разследвана от регулаторите. Въпреки това акциите скочиха с 48% през седмицата - ръст от шест пъти спрямо октомври, на фона на трескави коментари във форумите на социалните медии. Няма значение, че компанията все още няма прогнозни приходи или бизнес стратегия - за разлика от GameStop, да речем, която поне има разпознаваем, съществуващ продукт.
И така, какво трябва да заключи по-широката инвестиционна общност? Един урок е, че сагата DWAG показва продължаващото влияние на марката Trump върху някои американски пазарни сегменти, не на последно място политическите. Друг урок е степента, в която трилиони долари ликвидна подкрепа от централната банка създава пазарна пяна около всякакви активи, както продължават да предупреждават някои опитни наблюдатели.
Трети важен момент е, че това разкрива как нашето колективно нахлуване в киберпространството променя финансовите пазари. Защото точно както политическият дискурс днес се определя от дигиталното племеничество и тунелната визия, така и пазарната меме мания подчертава силата на социалните мрежи и моделите на внимание. Тази Trump Spac сага е само един знак за по-голяма структурна промяна.
За да разберем защо, си струва да обмислим някои поразителни изследвания от четирима базирани в Америка икономисти, Туран Бали, Дейвид Хиршлейфър, Лин Пън и И Тан. Тази група наскоро анализира обширна дигитална база данни за потоци при търговия с акции и мрежи от социални медии, за да проучи феномена на така наречените „лотарийни акции“ - или активи, които поради дейността на инвеститорите на дребно понякога генерират огромни печалби от търговия, макар и обикновено последвани от загуби. Меме акциите могат да се разглеждат като съвременна подгрупа на лотарийните акции.
Естеството на лотарийните акции отдавна е тема на дебат в общността на поведенческите финанси. Икономистите обикновено ги анализират през призмата на две ключови концепции: инвеститорско пристрастие (или идеята, че някои инвеститори обичат лотарийните акции, тъй като разглеждат пазарите като форма на хазарт) и информационна асиметрия (или факта, че инвеститорите на дребно нямат данни, които биха им позволили да вземат разумни решения относно постъпленията от акциите, което подкопава концепцията за рационалните икономически участници).
Новото изследване обаче твърди, че трети фактор може да бъде още по-важен при анализа на лотарийните акции: „вниманието“, или въпросът къде и как инвеститорите избират да се съсредоточат в екосистема, наводнена от данни, но измъчвана от ехо камери. Може би не е изненадващо, че четиримата икономисти твърдят, че акциите, които показват най-драстичните колебания в цените, са тези, свързвани с експлозивни увеличения на търсенията в Google, корпоративните новини и интернет дебатите.
Те също така демонстрират връзка между плътността на социалните мрежи - тоест кибер племеничеството - и манията за лотарийни акции. По-малко очевидно, четиримата подчертават друга констатация: манията по лотарийните акции почти винаги избухва около активи, които инвеститорите чувстват близки, било защото са добре познати брандове, като GameStop или Trump, и/или защото са географски близо до инвеститорите, като компаниите в градските центрове. Изследователите пишат: „Лотарийната аномалия се засилва от голямото внимание на инвеститорите (представено от силното покритие от финансови анализатори, значими изненади в отчетите или скорошни екстремни положителни възвръщаемости) и интензивните социални взаимодействия (илюстрирани от социалната свързаност във Facebook или гъстотата на населението в близост до централата на фирмата)“.
Как трябва да реагират регулаторите? Няма лесни отговори. Преди няколко месеца Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC) публикува доклад за възникналия проблем с Robinhood, който призова за по-добро наблюдение на пазара, обучение на инвеститорите и промени в пазарните структури, за да станат те по-стабилни при прилив на търговия. Всичко това е разумно.
SEC обаче изглежда малко вероятно да направи нещо особено радикално. Вместо това регулаторите изглежда се надяват, че оставянето на риска на купувачите ще доведе до самокоригиране на меме манията, след като достатъчно инвеститори на дребно си изгорят пръстите.
Може би това ще охлади истерията: много меме акции, които нараснаха по-рано тази година, наскоро не се представят добре. Но тенденцията изглежда малко вероятно да изчезне. В края на краищата, този дигитален дух, известен като социални мрежи, не може скоро да бъде върнат в бутилката, в областта на политиката или финансите.
Истинският урок за инвеститорите е, че във финансите, както и в политиката, те трябва да изучават моделите на вниманието в киберпространството толкова, колкото и икономическия фундамент, за да разберат накъде отиват пазарите, поне в краткосрочен план. Тръмп вече е пазарно меме във всеки един смисъл.
