Президентът на Беларус Александър Лукашенко заплаши, че ще „затвори крана за газ“, ако Европейският съюз въведе нови санкции срещу Минск. Затова е интересно да се знае дали ще има нова газова война, пише полското издание Energetyka24.

Енергийната криза, базирана на действията на Москва, започна да ескалира през август, когато медиите съобщиха, че съоръженията за ПГХ, наети от Газпром в ЕС, са запълнени само на 18%, а суровините се изтласкват от тях, за да задоволят нуждите на потребителите, пише изданието.

Отбелязва се, че през август 2019 г. заетостта на тези съоръжения е била около 90%. Няколко седмици преди началото на новия отоплителен сезон съоръженията на ПГХ в Европа бяха празни. Това беше ясен психологически сигнал за пазарите, които нервно реагираха с покачващите се цени на «синьото гориво».

От началото на 2021 г. Газпром не е изграждал допълнителни мощности по газопроводите, транспортиращи газ на Запад. Подобни действия не могат да бъдат обяснени от икономическа гледна точка. На теория руснаците трябва да са много заинтересовани от продажбата на допълнителни обеми газ и листинга на суровините си на европейски борси на рекордни цени, тъй като печалбата от това е особено висока.

Кремъл обаче постъпи по друг начин.

Руснаците видяха две основни предимства в настоящата ситуация.

Първо, изкуствено завишените цени на газа позволяват да се поддържа легендата за необходимостта от проекта „Северен поток 2“.

Второ, Кремъл иска да убеди колкото се може повече страни от ЕС да сключат дългосрочни договори за доставка на газ.

След това избухна миграционната криза, когато хиляди бежанци започнаха да щурмуват полско-белоруската граница, опитвайки се да влязат в ЕС. Тази криза отвори нови перспективи за Москва. Цените на енергийните суровини могат да се повишат още повече. Освен това руският президент Владимир Путин ще успее да избегне отговорността и да прехвърли цялата вина върху „беларуския режим“.

Освен това руснаците имат още един аргумент в полза на проекта СП-2. Руската федерация може да посочи нестабилността на сегашните маршрути за транспортиране на суровини към ЕС и необходимостта от заобикаляне на проблемните страни.

Така Путин, с помощта на Лукашенко, ще пусне „проблемния“ тръбопровод в експлоатация по-рано от очакваното. Русия отдавна показа, че може да използва енергийните си ресурси за постигане на политически цели, обобщава изданието.

Петя Паликрушева