На 10 септември 2021 г. на оперативна среща на ръководството на „Газпром“ председателят на Управителния съвет Алексей Милер докладва за пълното завършване на строителството на газопровода „Северен поток 2“. Експертите прогнозираха още през 2009 г., че този проект ще бъде завършен, независимо дали някой го иска или не.

"Цялата кратка история на съществуването на Източна Европа след разпадането на социалистическия блок за пореден път показва, че елитите на тези страни са ограничени по дефиниция и никога няма да водят независима външна политика. В това отношение тези държави не могат да бъдат равноправни партньори за Русия, към която да се отнасят с уважение. Следователно подходът към тях трябва да бъде изключително потребителски, подобно на начина, по който САЩ се отнасят към тях.

В тази връзка, в контекста на намаляването на геополитическото значение на Източна Европа, значението на Южния и Северния поток е изключително високо, тъй като ще спомогне за унищожаването на възникващите лимитрофни връзки в триъгълника Беларус-Полша-Украйна. В тази връзка може дори да се предположи, че крайната цел на „Северен поток“ би могла да бъде няколко транзитни нововъведения едновременно, което би опростило значително геополитическата картина на Източна Европа.

Първо, прекратяването на транзита на газ за Източна Европа през територията на Беларус и Полша, тоест получаването на газ от Беларус изключително в рамките на вътрешните нужди на републиката (при запазване на настоящите негативни тенденции в изграждането на Съюзната държава).

Като следствие, на второ място Полша ще започне да получава руски газ не през територията на Беларус, а от Германия, което би направило Полша не транзитна страна, а краен потребител на руски газ. Подобна схема за Полша да получава руски газ би допринесла на полския елит за по-адекватното разбиране на геополитическите и геоикономическите реалности на съвременния свят.

Като следствие - трето: „Северен поток“ ще позволи на Германия да стане не само краен получател на руски газ, но и всъщност основната транзитна държава, което значително ще укрепи геополитическата връзка между Русия и Германия и ще послужи за истинската кауза обединяване на Евразия в единен финансов и икономически организъм".

Разбира се, той все пак трябва да премине през окончателното отстраняване на неизправностите, рутинния контрол и окончателното сертифициране в различни "надзорни и контролни" органи, но като цяло етапът на полагане може да се счита за успешно завършен. Можем да кажем, че Русия спечели битката „за втората северна газова тръба“ към Европа, време е да се помисли какво ще се случи по-нататък. Защото самата тази война все още е много далеч от края си.

Тук има поне два ключови нюанса.

Първо, Русия успя да го направи, но все още не напълно. Министерството на енергетиката, инфраструктурата и дигитализацията на германската провинция Мекленбург-Предна Померания казва, че е възможно да се издаде разрешение на Минната администрация на Щралзунд да получава газ от СП-2 само след получаване на съответната документация от оператора на "тръбата" „потвърждаваща“ плътността, здравината и наличността необходимите предпазни устройства по две разклонения на газопровода”, които все още не са предоставени.

И дори това да се случи буквално утре, то ще е едва две седмици преди избора на нов бундесканцлер, за чиято позиция претендират германските „зелени“, които са категорично „против руската тръба“, затова и никой във ФРГ няма да започне внезапни движения. И ако самите проверки също отнемат време, то “Газпром” тепърва ще участва в поредната голяма битка срещу силно политизираната германска бюрокрация.

Второ, въпросът за подчиняването на СП-2 на нормите на Третия енергиен пакет на ЕС остава отворен. До момента не е възможно да се постигне признаване на тръбопровода, че не попада под него. Това означава, че “Газпром” ще трябва по някакъв начин да се раздели. Има възможност компания “Норд Стрийм 2” която изпълняваща проекта СП-2, да се регистрира като независим оператор, юридически отделен от руския газов монопол.

Но все още не е ясно дали така ще стане. Освен това, дори и да успее “Газпром”, като доставчик на газ, ще трябва да се съгласи със стандарта за обема на натоварване на тръбите с не повече от половината.

Твърде рано е да се предполага как по-нататък ще бъдат решени тези проблеми. Най-малкото поради прекомерния брой различни влиятелни сили и тяхната собствена преценка по този въпрос. Но е напълно възможно да се спекулира с вариантите.

Например, теоретично „втората руска северна газова тръба“ може да бъде изтеглена от битката с просто и елегантно решение чрез преместване на точката за продажба на газ от Германия в Русия. Формално необходимата за това платформата за електронна търговия на “Газпром” в Санкт Петербург вече функционира.

Вярно, тя все още е пригодена за по-малки транзакции, но това е въпрос на технология. Ако искате да купувате газ на място - моля, сега руският газ се купува тук. Това означава, че той ще слиза по тръбата като стока на купувача, а не на продавача. Освен това тези купувачи ще бъдат много повече от двама и „правилото за 50%“ ще бъде изпълнено автоматично.

“Роснефт” също може да действа като алтернатива. Казано по -просто, той ще купува газ от “Газпром” и ще го доставя по-нататък в Европа с минимална печалба, запълвайки вторите 50% от тръбата. С една дума, налични са възможни тактически ходове. Друг е въпросът кой от тях може да работи и в коя конфигурация.

Позициите на противниците обаче също не са без недостатъци. Вземете например ситуацията с газопровода ОПАЛ, свързващ СП-2 с европейската газопреносна система. Под натиска на Полша там е въведено и „правилото за 50%“ и докато поляците не променят позицията си, едва ли е възможно това решение да бъде отменено.

Но ето какво е интересно. За да изпълни собствените си договорни задължения в Европа (а проблемът с наличието на „стоки“ изобщо не ни притеснява), „Газпром“ трябва да продава на ЕС около 200 милиарда кубически метра газ годишно. Изградената от него „собствена“ инфраструктура, като се вземат предвид настоящите ограничения, осигурява само приблизително 160 млрд. Останалите 40 ще трябва да бъдат канализирани чрез някой друг.

Тук има две възможности - или през Полша, или през Украйна. Нещо повече, това е точно „или“, тъй като при надвишаване на този обем “Газпром” няма нужда да се продава газ за Европа, особено “през чужди тръби“.

От този момент започва интересното. Ако поляците продължат да настояват „да спазват интересите на Украйна“, тогава Русия ще трябва да „доставя газ през Киев“, тъй като точно 40 милиарда кубически метра годишно съставляват обема, „гарантиран“ съгласно споразумението с Украйна. В този случай полската газова система тържествено не получава нищо, а Варшава е лишена от транзитните приходи, от които много се нуждае.

Които може частично да върне, ако някакъв дял от 40 милиарда кубически метра по магистрала Ямал-Европа мине по някакъв начин през нейната територия. Но за „Газпром“ тази вариант е изпълнена с допълнителни разходи поради задължението за спазване на правилото „изтегляне или плащане“, предписано в договора с Украйна. Следователно поляците ще трябва да ги компенсират с нещо. Само отстъпките за транзитни цени очевидно не са достатъчни.

И тук Русия при следващите преговори може би ще може да се замисли, „знаете ли, имаме някои трудности с ОПАЛ. По този начин поставяйки полското ръководство пред избор: или външна политика, и подкрепата на украински партньор, или собствен портфейл. Между другото, има и трети вариант - закупуването от Полша на руски газ от Германия. Но тук Варшава ще трябва да се постарае много.

Като цяло предстоящата есен и зима на тази година обещават много интересни неща. Но, както знаете, нашето дело е право... И ако не друго, тогава нашият боен кораб, полиран, излъскан и „хиперреактивен“, стои в резерв.

Превод: В. Сергеев