Русия получи почти 18 милиарда долара от МВФ. Това е за подпомагане на икономиката в условията на пандемия. Проблемът е, че това всъщност са виртуални пари, които не са толкова лесни за прехвърляне в реални долари и евро. Защо Западният валутен фонд е толкова щедър към Русия и най-важното - защо изобщо се нуждаем от тези пари?

Русия е получила от Международния валутен фонд около 17,55 млрд. долара като част от общата подкрепа за всички страни, засегнати от пандемията, следва от решението на Съвета на управителите на МВФ. Руската централна банка каза къде ще изпрати тези пари - в международните резерви на Русия, а не директно в икономиката и за подкрепа на компаниите, засегнати от пандемията.

След разпадането на СССР Русия трябваше да вземе заеми от МВФ, за да спаси икономиката и страната като цяло. Излизането от иглата на дълга на фонда обикновено е трудно за много страни и те остават в дълг към МВФ в продължение на десетилетия, теглейки нови заеми, за да покрият старите. Русия имаше голям късмет и успя да се отърве от тази игла доста бързо, отчасти благодарение на високите цени на петрола. Но не много държави имат такъв късмет. Украйна, например, дължи на МВФ две десетилетия напред и дори тогава едва ли ще може да се измъкне от иглата за дълга.

„Въпреки това, на страната на Русия беше не само покачващата се цена на петрола, но и по-важното - политическата воля. По това време правителството бързо погасяваше дългове, виждайки ограничения на свободата в зависимост от външното кредитиране“, спомня си Александър Купцикевич, водещ анализатор.

Този път обаче Русия не е искала от МВФ кредити за справяне с кризата. Първо, няма такава нужда, ние се справихме сами. „Икономиката се възстанови до предкризисното ниво и в много сектори я надхвърли и продължава да расте“, каза още през юни ръководителят на Централната банка на Руската федерация Елвира Набиулина. През юли този факт беше потвърден от международната рейтингова агенция С&П, а миналата седмица беше обявено и от Владимир Путин.

Второ, макроикономическите показатели на страната са далеч от състоянието преди фалита. Русия има изключително нисък национален дълг и все още доста впечатляващи резерви. Именно в САЩ националният дълг възлиза на 100% от БВП на страната, за пореден път лимитът му е достигнал тавана и има риск от фалит. Но Щатите със своя доларов монопол, разбира се, няма от какво да се страхуват, за разлика от всички други страни. Всеки път американците приемат закон, който им позволява да продължат да трупат дългове.

В Русия публичният дълг, дори като се вземе предвид ръстът през първата половина на годината с 1,5 трилиона рубли, или 7,8%, до 20,4 трилиона рубли, все още достига едва 17,7% от БВП на страната (данни на Сметната палата) . Доскоро националният дълг беше дори по-малък от размера на Националния фонд за благосъстояние. Тази година ситуацията се е променила, но изобщо не е критична: сега националният дълг надхвърля размера на НФБ. Обемът му се увеличава с 0,2%, до 13,6 трилиона рубли и възлиза на 11,7% от БВП на страната.

Защо Русия взема пари от МВФ? Защото дават.

„Сега не е страшно да се вземат пари от МВФ, тъй като това не е заем, издаден по определени програми и условия, а разпределение на СПТ - специални права на тираж - между участващите страни“, - обяснява Купцикевич.

СПТ е специално разработено платежно средство от МВФ. Обменният курс на СПТ се определя ежегодно въз основа на кошница от резервни валути (долар, евро, йена, британска лира и юан). В обращение в света имаше 204 милиарда СПТ или 290 милиарда долара в превод.

МВФ обаче реши да разпредели между участниците исторически рекорден размер на помощ под формата на СПТ - над 650 милиарда долара. Последният път, когато фондът е издавал СПТ през 2009 г., беше за да подкрепи икономиката на членовете на фонда след световната финансова криза. Тогава ставаше въпрос само за разпределението на 250 милиарда долара.

„Това е историческо решение - най-голямото разпределение на СПТ в историята на МВФ и стимул за световната икономика по време на безпрецедентна криза“, каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева след решението за 650 милиарда долара.

Всички членове на МВФ и техните 190 страни получават помощ. Следователно, освен Русия, други страни са получили СПТ. По -специално нашите съседи: Узбекистан - около 0,8 млрд. долара, Беларус - 1 млрд. долара, Казахстан - 1,6 млрд. долара, Украйна - 2,8 млрд. долара. Всички тези средства идват, разбира се, не в долари, а под формата на СПТ. На колко средства ще се разпределят в СПТ зависи от квотата в МВФ, която всяка отделна страната има. И квотата зависи от дела на страната в световната икономика.

Лесно е да се отгатне коя държава е получила повече от другите - това са САЩ. Вярна е и обратната история: членовете на МВФ дават своя принос в съответствие с квотата си. Съответно, колкото по-малка е икономиката на страната, толкова по-малко тя внася във фонда, но дори и по време на криза, при общото разпределение на парите, тя получава малко.

„Това е идеята на МВФ: в добри времена, чрез вноски, които са приблизително пропорционални на размера на икономиката, се създава фонд, който се разпределя в трудни времена. Същото беше и през 2009 г., когато МВФ разпредели 250 млрд. долара “, отбелязва Купцикевич.

Разбира се, има дисбаланс - богатите страни получават по-голяма подкрепа от МВФ по време на криза, отколкото бедните. Развиващите се икономики ще получат само едва 275 млрд. от 650 млрд. Страните с ниски доходи могат директно да претендират за относително малка сума от 21 млрд. долара, каза Купцикевич. „МВФ обаче иска от богатите страни да дадат част от дела си на бедните страни, за да ускорят възстановяването на световната икономика“, отбелязва експертът.

Защо Русия изпрати тези средства за подкрепа не директно на руската икономика, а ги „постави “ в резервите на страната?

Първо, изразходването на тези СПТ не е лесно. „Все пак не става въпрос за пари, а за специални права на теглене. Това са активи, но не аналог на долари или евро ”, посочва Купцикевич. Следователно е невъзможно прехвърлянето на СПТ от МВФ директно в бюджета, за да се излее в икономиката, или веднага да се спасят руските предприятия.

Първо, трябва да преведете СПТ в реални долари или евро. За да обменяте СПТ за твърда валута, трябва да сключите доброволно двустранно споразумение с една от страните за предоставяне на валута в замяна на СПТ, казва Евгений Миронюк от “Фридъм Файнанс”. Но обикновено има малко желаещи. Ако никой не е готов за такава операция, тогава можете да се свържете с МВФ за размяна. Но на практика никой не е използвал този механизъм от 1987 г. насам.

Защо са необходими тези СПТ? Първо, държавата, която притежава СПТ, може да преговаря с друг член на МВФ и да изплати дълга си или да плати нещо с този актив. Например: Украйна дължи 3 млрд. долара по руски еврооблигации от 2014 г., Украйна е получила 2,5 млрд. Долара от МВФ под формата на СПТ. Киев може да предложи на Москва да отчете тези СПТ като погасяване на част от дълга. Или например Беларус може да се съгласи да купи руска ваксина за СПТ.

Най-често СПТ просто се изпращат в резервите, както го направи и Русия. Това е най-лесният начин в момента. "Това ще увеличи обема на резервите и по този начин ще позволи косвено да увеличи бюджетните разходи в други области, но след известно време", отбелязва Купцикевич. Отчитането на СПТ в резервите също ще подобри кредитоспособността на Русия, добавя Миронюк. Ако желае, Русия може да използва СПТ, за да помогне на други, по -бедни държави.

Олга Самофалова, Превод: В. Сергеев