Политическите промени в Израел предизвикаха рестарт на непрозрачните отношения с Русия. Москва в свойствения й дипломатически маниер с намеци подтиква Израел към мисълта, че Русия може да преразгледа правилата на играта в Сирия, но има намерение конструктивно да сътрудничи с правителството на Бенет. Израел реагира положително.
Всичко започна със съобщенията в саудитския вестник Asharq Al-Awsat, базирани на някои изявления на руското министерство на отбраната за поредния израелски въздушен нальот върху изследователския център в Алепо и за местоположението на иранските войски в Сирия, в Ал-Кусаир.
Според съобщението руското военно ведомство „никога досега не е коментирало израелските удари срещу Сирия“, но този път публикува две изявления. В съобщенията се казва за „продължаващите посегателства на Израел върху суверенитета на Сирия“, а по-важното е, че се хвалят успехите на сирийската система за противовъздушна отбрана при отблъскване на израелските въздушни и ракетни атаки.
«Al-Sharq Al-Awsat» съобщава, позовавайки се на «добре информиран източник» в Москва, че израелските атаки «вече не са ефективни, тъй като сирийските зенитни системи са усъвършенствани и Москва е прехвърлила системите за ПВО на Дамаск.»
Източникът твърди, че това е доказателство за „промяна в отношението на Москва към израелските атаки“ след руско-американската среща на върха на 16 юни в Женева, където руската страна е почувствала, че „Вашингтон не приветства продължаващите израелски атаки срещу Сирия“.
Естествено мигновено се появи версия, че Русия променя „правилата на играта“ в Сирия. Всъщност Русия и Израел имат сложна история на подаване на сигнали един на друг. Тангото на тази двойка в Сирия предизвиква сравнение с матрьошка, както наричат дървените кукли с намаляващ размер, които са разположени една в друга.
Това танго започна през 2015 г., когато Русия изпрати войски в Сирия. По това време двете държави създадоха така наречения деконфликтен механизъм, който направи възможно избягването на сблъсъци. Пълната степен на това взаимодействие не е известна на широката общественост, но Израел не искаше разрешение от Русия, когато трябваше да нанася удари по ирански цели или техните марионетни сили в Сирия.
Остава загадка защо Русия не ограничава свободата на действие на Израел, тъй като Москва периодично изразява недоволството си от ударите, които той нанася в Сирия. Може би други фактори влияят на руските сметки. Има много такива фактори, като се започне от изключително близките лични отношения между бившия израелски премиер Бенямин Нетаняху и президента Владимир Путин.
Възможно е Москва да е изумена как Нетаняху омагьосваше администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Самият Нетаняху се опитваше да контактува и комуникира с Путин толкова често, че бе трудно да си спомним нещо подобно в историята на междудържавните отношения. Той се опитваше да прави така, че стратегическата комуникация на най-високо ниво на управление да се осъществява интензивно.
Според мен не може да се каже, че наследникът на Тръмп Джо Байдън е хвърлил Израел под влака на срещата на върха в Женева. Просто няма място за такава откровеност и доверие в руско-американските отношения на най-високо ниво.
Политиката на Байдън към Сирия все още не е напълно ясна. Ситуацията около Иран бързо се променя и затова американско-иранските отношения може да последват нова траектория. Настъпи смяна на ръководството в Израел и Иран. В ход е рестартиране на американско-израелските отношения. В отношенията между Москва и Дамаск се появиха пукнатини. Влиянието на Русия в Сирия показа своите ограничения, когато арабският свят започна да флиртува с Дамаск. В същото време израелско-турските отношения се сриват.
Най-важното е, че ситуацията в Сирия показва предупредителни признаци за връщане към насилието, особено в югозападната област Дераа, която се намира близо до израелската граница. Освен това Иран и Русия имат различни и понякога противоречиви приоритети в Сирия, а сирийският режим се пренапрегна и не може да укрепи собствената си власт.
Петя Паликрушева