Превземането на Афганистан от талибаните ни принуждава да дадем основен приоритет на евакуацията и безопасността на десетки хиляди хора, включително американци, съюзници и афганистански граждани, разположени в цялата страна. Необходимо е обаче внимателно обмисляне, за да се разбере защо САЩ наредиха изтегляне, като решение е взето без предизвестие или предварително съгласие със съюзниците и с хората, участващи в тези двадесет години жертвоприношения, коментира за «Кориера дела сера» бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

И защо основният въпрос за Афганистан е замислен и представен на обществеността като избор между пълен контрол над Афганистан или пълно изтегляне. Един основен проблем отдавна тормози нашите интервенции от Виетнам до Ирак.

Когато Америка застрашава живота на своята армия и нейния престиж, като обединява и други страни, тя трябва да направи това въз основа на комбинация от стратегически цели, за да изясни обстоятелствата, мотивирали войната и политиците да определят правителствената структура, способна ефективно да подкрепя постигнатите резултати в рамките на страната и на международната сцена.

Съединените щати се оказаха неадекватни в противодействието на бунтовници поради неспособността да определят какви са постижимите цели и да ги свържат по такъв начин, че да получат подкрепата на американските политически институции.

Военните цели бяха твърде абсолютни и непостижими, политическите твърде абстрактни и неуловими. Невъзможността да ги свържем означава, че Америка продължава да бъде въвлечена в конфликти без ясно определени термини и ни накара у дома да изпуснем от поглед общата цел, завладени от хаос на вътрешните спорове.

Кацнахме в Афганистан на фона на широката обществена подкрепа в отговор на терористичните атаки на Ал Кайда срещу Америка от контролиран от талибаните Афганистан. Първоначалната военна кампания постигна целите си с максимално. Талибаните по същество оцеляваха в бърлогите, предоставени от Пакистан, от които продължаваха да водят битката си в Афганистан с подкрепата на част от пакистанските власти.

Но точно когато талибаните напуснаха страната, ние загубихме от поглед нашата основна стратегическа цел. Бяхме убедени, че единственият начин да се предотврати връщането на терористични бази в страната е да се трансформира Афганистан в модерна държава с демократични институции и конституционно правителство. Подобно начинание не би могло да предвиди определен график, съвместим с американските политически процеси.

През 2010 г. в статия в отговор на изпращането на нови американски войски в Афганистан аз предупредих срещу подобна процедура, която е толкова дълга и инвазивна, че заплашва да отчужди симпатиите на по-голямата част от афганистанците, дори тези, които се противопоставят на джихадистите.

Афганистан никога не е бил модерна държава. Суверенитетът предполага усещане за споделени задължения и централизация на властта. Афганистанската територия, богата на много елементи, липсва особено в тези сектори.

Изграждането на модерна демократична държава в Афганистан, където правителствените постановления се спазват в цялата страна, отнема години, ако не и десетилетия. И се сблъсква с географския, етническия и религиозния компонент на територията. Споровете, изолацията и липсата на централен орган в Афганистан го направиха особено привлекателен като база за терористични организации.

Въпреки че присъствието на ясно изразено афганистанско общество може да се проследи до осемнадесети век, неговото население винаги се е противопоставяло яростно на централизацията. Политическата и особено военна групировка в Афганистан винаги е следвала линията на етнически групи и кланове, по същество феодална структура, в която носители на властта са тези, които организират отбранителните милиции на клана.

Обикновено ангажирани в латентни конфликти помежду си, тези военачалници често се свързват в широки коалиции винаги, когато външна сила се намеси, за да наложи централизация и сближаване — вижте нашествието на британската армия през 1839 г. и съветските въоръжени сили, които окупираха Афганистан през 1979 г.

Драматичното отстъпление на британците от Кабул през 1842 г., при което само един европеец успя да избегне смъртта си или залавяне, както и историческото изтегляне на СССР от Афганистан през 1989 г., бяха причинени от временната мобилизация на всички кланове. Настоящата теза, че афганистанците не желаят да се борят за страната си, до голяма степен се опровергава от историята. Всъщност афганистанците са се оказвали безстрашни борци за своите кланове и своята племенна автономия.

С течение на времето войната на САЩ постепенно придобиваше характеристиките на предишните кампании за борба при партизанска война, по време на каквато подкрепата на американското обществено мнение постепенно избледнява. Унищожаването на базите на талибаните по същество беше приключило. Но изграждането на нация в разкъсана от война страна изискваше масово разполагане на военни активи.

Талибаните бяха държани под контрол, но не бяха елиминирани. Въвеждането на необичайни форми на управление, от друга страна, отслаби политическата ангажираност и насърчи вече разпространената корупция.

Следователно може да се каже, че Афганистан е последвал предишните модели на вътрешно-американска полемика. Това, което привържениците на борбата срещу бунтовниците нарекоха прогрес, беше класифицирано като бедствие от противоположното политическо крило в дебата.

Двете групи се парализират взаимно по време на последователни правителства, от двете страни на политическия спектър. Припомням решението, взето през 2009 г., за изпращането на нови войски в Афганистан с едновременното обявяване на началото на военно изтегляне в рамките на осемнадесет месеца.

Това, което бяхме пренебрегнали, обаче бе възможна алтернатива, способна да постави заедно постижими цели. Борбата срещу бунтовници може да се сведе до ограничаване, а не унищожаване на талибаните. И политико-дипломатическият път би могъл да изследва един от особените аспекти на афганистанската действителност: че съседните държави — дори и в открита враждебност помежду си, а не рядко и с Америка — биха могли да се чувстват дълбоко застрашени от терористичния потенциал на Афганистан.

Би ли било възможно да се координират съвместни усилия за борба с бунтовниците? Със сигурност Индия, Китай, Русия и Пакистан често имат противоречиви интереси. Но творческата дипломация би могла да дестилира споделени мерки за изкореняване на тероризма в Афганистан. Тази алтернатива никога не е изследвана.

Открито против войната, президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън започнаха мирни преговори с талибаните, които се бяхме заклели да унищожим двадесет години по-рано. Тези преговори днес доведоха до безусловното изтегляне на САЩ от правителството на Байдън. Обяснението на причините не отменя бруталността и преди всичко прибързаността на взетото решение.

Америка не може да избяга от ролята си на ключов играч в международния ред, както заради своите възможности, така и заради своите исторически ценности. Не може да ги отрече, просто като се оттегли от Афганистан. Правителството на Байдън е в начален стадий. Той със сигурност ще има възможност да разработи и подкрепи цялостна стратегия, съвместима с вътрешните и международните нужди.

Демокрациите се развиват в сблъсъка между различните фракции и запечатват успеха им с помирение.