Испанският автор разказва как съветското разузнаване, с помощта на фалшива «антисъветска група», примамило 6-та армия на Паулус в обкръжение при Сталинград. Но неговата неприязън към Русия е толкова голяма, че той нарича тази военна хитрост „измама“, въпреки че Сталинград беше повратна точка в борбата срещу нацистите, битка, спечелена за цялото човечество. Авторът обаче не е единственият историк сред онези, които се осмеляват да нарекат въвеждането в заблуждение на вермахта „измама“, а жертвите, направени в името на оковане на германските сили край Ржев — „пушечно месо“. Авторът цитира британския историк Антъни Бийвър, чийто лицемерен поглед към историята на Втората световна война е добре известен.

Точно това се случило през зимата на 1943 г. на руския фронт по решение на Сталин, когато той заповядал да се прибегне към операция «Манастир».

Резултат от тази операция станало най-крупното за цялата война поражение на нацистите в решаващото контранастъпление за Сталинград. Това променило хода на Втората световна война.

Александър Демянов, руски шпионин с кодовото име «Макс» сред немците, бил най-добрият вариант на Кремъл за измама на Третия райх в това, което се отнася до най-крупното настъпление на пехотата в историята.

Всичко започнало през декември 1941 г., когато офицерите от Абвера, разузнаването на Третия райх, се натъкнали на мрежа съветски опозиционери от бившето руско дворянство. Това била идеална възможност да се внедрят на територията на врага след мащабната операция «Барбароса», която не донесла очаквания успех.

Третият райх бил далеко от покоряването на славяните, Ленинград, Москва и Сталинград така и не падали, Хитлер не получил своето «Lebensaraum» (жизнено пространство за немците на изток), а войната се затягала.

Идеални условия, за да може амбициозният генерал от нацисткото разузнаване Райнхад Гелен да повярва във възможността да се изкачи по кариерната стълбичка, добивайки успехи в лова на разузнавателни данни.

Когато нацистите открили (всъщност фалшивата) «мрежа руски опозиционери» в НКВД и ГРУ (съветското военно разузнаване) се възцарило ликуване, защото Гелен глътнал въдичката под формата на фалшиво «антисъветско и прогерманско движение за съпротива» под кодовото название «Престол», което се било разположило в самия център на руското командване и било изобретено от НКВД.

По информация на британския историк Макс Хестингс (Historia secreta de la Segunda Guerra Mundial), операцията под името «Манастир» се изграждала на мрежата от двойни агенти от бившето руско дворянство.

«Манастир», — обяснава Хестингс,  — възкресил отдавнашния талант на руснаците към заговори».

Сред «заговорниците» бил и Александър Демянов, внук на известния сред «бялата» емиграция казачи офицер Демянов, който през 20-те години безуспешно се срежавал срещу болшевишката революция.

Така сред хаоса от съветската контраатака след операция «Барбароса», планът на Хитлер за нахлуване в Русия, зад линията на фронта се появил агент, който поразил главата на Абвера.

Било потвърдено, че Демянов наиститна бил член на една от най-антисъветските семейства в страната.

Гелен му приписва кодовото име «Макс», а с него Демянов става двоен агент и започва най-противоречивата операция през целия период на Втората световна война. Ако Хуан Пужол, «Гарбо», участва в операцията МИ5 за заблуда на нацистите относно истинското място за кацане в Европа на англо-американските войски (в крайна сметка в Нормандия), то «Макс» е част от най-голямата операция на НКВД и ГРУ за цялата война, кулминация на която бил успехът в решаващото настъпление при Сталинград.

Ето какво се случило. СССР, при последвалото лично участие на Сталин, създал (без да опевестява, разбира се, съюзниците) собствена мрежа двойни агенти, в това се заключавала операция «Манастир». Нейна кулминация станала военната операция «Уран», чията цел била да се обкръжи 6-та армия на ген. Паулус под Сталинград през зимата на 1943 г.

След което Третият райх започнал да губи във войната.

Всъщност, НКВД завербувал Демянов, който наистина бил в редиците на антисъветската опозиция, но след заплахи, а след това и подаръци той се превърнал в двоен агент. За да може най-добрият аген да бъде доволен, НКВД му купувало коне, позволявало му да владее собственост и му прощавало всички издънки, в това число любовница от съветския Холивуд.

По такъв начин през февруари 1942 г. Демянов, «Макс», уж вербуван от Абвера, се върнал в СССР, където НКВД започнало да го снабдява с достатъчо правдоподобна информация и в същото време много точна.

Трябвало предаваните доклади да изглеждат достоверно.

Само Сталин можел да измисли подобна фалшива операция.

Става дума за операция «Марс», прикриваща операция «Уран» — с други думи котелът около Сталинград.

«Макс», а по-точно НКВД, изиграл в това ключова роля.

Петя Паликрушева