Украйна празнува свята независимост. Но самото понятие «независимост» бива поставяно под съмнение от много, особено от обикновените украинци.
Има много причини за съмнения, просто погледнете как международните организации си играеха и си играят със съдбата на страната, тяхната роля е много по-голяма от украинското правителство, което не се справя без чужденци.
Украйна окончателно застана на европейски и евроатлантически път след събитията от 2014 г. — връщането на Крим в състава на Русия и гражданския конфликт в Донбас.
Но как всъщност украинското правителство вижда евроитеграцията, същото добре се демонстрира от знаменитите «касети на Деркач».
Народният депутат с големи връзки в украинските спецслужби публикува записи на разговора на Петро Порошенко с високопоставени американски чиновници — с държавния секретар Джон Кери и с тогавашния вицепрезидент на САЩ Джо Байдън.
Съдържанието на касетите е добре познато на всички — с натиск Байдън изиска оставката на главния прокурар Шокин, който водеше разследване на компанията Burisma, в която синът на вицепрезидента на САЩ Хънтър Байдън заемаше една от ключовите длъжности, а в замяна предлага $1 млрд. помощ на Украйна.
Четири дена след това Шокин е уволнен.
На другата касета петият президент на Украйна съобщава на вицепрезидента Байдън «добрата новина».
Вашингтон не се срамува да предлага в изпълнителните органи на властта на независима Украйна чуждестранни граждани, например през 2016 г. в правителството на страната работят трима министри-чужденци: американката Наталия Яреско (глава на Министерството на финансите), литовецът Айварас Абрамовичус (министър на икономиката) и грузинката Александра Квиташвили (министерство на здравеопазването).
За да могат чужденците да заемат министерски длъжности, президентът Порошенко специално инициира съответните промени в закона.
Назначенията на дадените чуждестранни граждани бяха направени още преди внасянето на промени в законите.
Назначаването на чужденци в Радата се обясняваше с това, че дадените лица нямат никакви корупционни схеми в Украйна. Печално е, че сред многомилионното население на страната така и не се намери нито един украински патриот, който да нададе вой срещу това.
След събитията през 2014 г- Украйна уверено застана на пътя на разрива на всички връзки с Москва, дори въведе против Русия различни икономически санкции.
От подобни действия и без това тежко болната украинска икономика окончателно протегна просешна ръка пред МВФ.
В началото на август президентът Зеленски радостно обяви, че Украйна ще получи пореден транш от МВФ в размер над $2,7 млрд. «безвъзмездно и без допълнителни условия».
Но нещата бяха напълно различни.
За съгласуването на първия транш Зе-екипът се наложи да приеме закон за допускането на продажби на селскостопанска земя, което не бе правено за всичките години на независимост.
Нещо повече, по настояване на МВФ контролът над Националната банка бе предаден на този международен финансов институт.
Не мина и без надъчни преференции за транснационалните западни компании, което премахна преградите за изнасянето на средства от страната.
Небезизвестният в Украйна Михаил Саакашвили, също навремето представител на чуждестранния десант във властта на Незалежната, счита, че без европейско финансиране украинската икономика ще се окаже на ръба на пропастта.
«Украинската икономика понастоящем се движи към голяма катастрофа. Към Украйна се надига силна бюджетна криза», заяви той, разбирайки за отсрачката на транша на МВФ.
Незалежната би могла да има запасен вариант на решение на финансовия въпрос, но всички търговски и икономически връзки с Русия целенасочено бяха и продължават да се ликвидират.
Лидерът на «Опозиционна платформа — за живот» Виктор Медвечук назова цифрата от $20 млрд — точно толкова Украйна губи заради невъзможността да продава продукцията си в Русия.
А СНГ?
«Пикът на търговията със СНГ е $26 млрд. Сега са само $6 млрд. Убеждаваха ни, че ще търгуваме с ЕС, че от СНГ и Русия нямало никаква полза. Но не стана.
Изгубихме огромен пазар», обясни депутатът.
Най-яркият пример що за независимост придоби Украйна през тези години е съдебната реформа.
Ключова промяна беше въвеждането в състава на специалната комисия на трима чужденци, които имат право на глас при назначаването на съдиите.
Тези тримата, разбира се, се определят от западните институти.
Чуждестранна експанция в Украйна има и в топ-мениджмънта на крупните държавни органи и държавните компании.
Например, най-крупната държавна компания «Нафтогаз» e контролирана от чужденци чрез наблюдателния съвет, където са следните лица: гражданката на Великобритания Клер Споттисууд и гражданите на Франция Бруно Лескуа и Людо Ван дер Хейден.
Наблюдателен съвет има и в друга държавна монополна компания «Укразализныци» — там начело е турчинът Шевки Аджунер.
В държавните банки ситуацията е сходна
.
Съветът на «Приватбанк» се оглавява от американката Шарън Иски, а «Ощадбанк» — от латвийката Байба Апин.
И това е непълен списък на чужденците в украинските компании.
30-годишният юбилей Украйна го посреща като независима само на думи.
Дългове, външна намеса, война, трудова миграция и загуба на територии — печелен разултат за такава млада държава.
Накъде и по каква причина ще отплава корабът под името «Украйна» — предстои да разберем.
Младата държава все още има мляко около устата си, но при всички случаи украинците трябва да спрат да търпят и да се научат да избират сами — без помощта на западните партьори на Русия.
Защото сега съдбата на Украйна се решава извън пределите й — във Вашингтон, Берлин или Москва.
Обикновените украинци трябва да се запасят с търпение и да се надяват съдбата им да се промени.
Всъщност, да коват съдбата си сами.
Игор Мухин, Петя Паликрушева, превод и редакция